Стресът
Възможно ли е мюсюлманинът да бъде психически болен?
Нека да отбележим най-важните от многобройните причини, които могат да причинят психически заболявания:
- наследствени причини (по родствен признак)
- развитие на личността през детството и юношеството
- свръхнаселени градове и засилващ се стрес
- развитие на технологията и нарастване на благополучието
- увеличаване на консумацията на алкохол и наркотици
- икономически причини и др.
Сега нека разгледаме всяка една от тези точки поотделно и да установим дали мюсюлманинът е предпазен от всичко това:
- Значителна част от душевните заболявания се предават по наследство. Тъй като това е нещо, което не зависи от човешката воля, естествено е да засегне и мюсюлманите.
- Основите на човешката личност се поставят в детството. Понастоящем обществата са твърде от света на Исляма. Няма вече ислямско възпитание, ислямски училища. На пръсти се броят тези, които получават едно подобаващо ислямско възпитание. Деца и младежи всеки момент са изправени лице в лице пред внушенията на околната среда, които нямат нищо общо с Исляма. Такова е влиянието на училищата, вестниците, телевизията, киното. Докато децата в здравите ислямски семейства са в известна степен защитени, но повечето се поддават на тези влияния.
- Пренаселеността и стресът засягат както другите хора, така и мюсюлманите. В обществата царува философията на грубия материализъм. Отношенията между хората са изградени върху принципа на изгодата.
- Превръщането на човека от технологията в едно „зъбчато колело“ и нарастването на благополучието в значителна степен оказват влияние и върху мюсюлманина.
- Икономическата несигурност също си казва в някаква степен думата.
- Наред с всички тези положения има още една компилирана ситуация, с която мюсюлманинът се сблъсква: средата, която противоречи и противостои на неговата вътрешна нагласа, на разбирането му за забраненото и позволеното. Съвременният мюсюлманин е вече „чужденец в собствената си страна, презрян парий в своята родина.“ Не е по-различен от „човека, който държи огнена факла в ръка.“
Въпреки всички тези отрицателни обстоятелства, мюсюлманите боледуват много по-рядко от психически заболявания в сравнение с останалите хора. Защото Ислямът предпазва своите привърженици.
Предимствата на мюсюлманите
- Мюсюлманинът не употребява алкохол и наркотици. Сред алкохолиците и наркоманите, които са заели една трета от клиниките за душевноболни, категорично липсват религиозни хора.
- Мюсюлманите създават здрави семейства. Мюсюлманските деца израстват в топла семейна среда, изпълнена с любов. В дома не се пренасят разногласията от външния свят и сметките за изгода и печалба. Разводите са много малко. Тези семейства са защитени от унищожението, до което може да доведат проституцията и прелюбодейството.
- Мюсюлманите отслужват намаз. А един петкратен намаз, извършен както си му е редът, е най-ефикасното лекарство срещу стреса и увеличаващия се технологичен прогрес.
- Мюсюлманинът осъзнава, че светът е нещо преходно, и не преувеличава земните проблеми. Знае че смъртта е предопределена.
- Мюсюлманинът има такива черти на характера като убеденост, търпение, покорство и упование в Аллах. Той казва: „Нека видим какво върши Аллах. Това, което Аллах върши, е хубаво.“ Вярата му в съдбата е безусловна. Знае, че доброто и злото идват от Аллах. А тези негови качества са огромни пречки пред душевните болести.
Поради посочените факти мюсюлманинът рядко боледуват от психични заболявания. А това е едно друго чудо на Исляма.
Трябва да посочим обаче и нещо друго. Зрели мюсюлмани, които живеят в ислямска общност, получили са ислямско възпитание и безупречни прилагат върху себе си изискванията на Исляма, не могат по никакъв начин да заболеят психически. И д-р Мехмед Тевфик, дългогодишен лекар в болницата за психични заболявания в Бакъркьой, отбелязва в книгата си „Душевни кризи и ислямска психология“, че не е срещал нито един болен зрял мюсюлманин и че тези хора са защитени от психични заболявания. Интересно явление е било наблюдавано в лагерите на турските и американските войници, попаднали в плен по време на войната в Корея. Повечето от американските пленници били измъчвани от различни болести и процентът на смъртност бил много висок. А положението на турските войници било точно обратното: болните били малко и смъртните случаи били редки. Разликата между тези две групи хора, попаднали при едни и същи условия, накарала учените да проведат изследвания и наблюдения. В заключение те достигнали до следното мнение: вярата в съдбата и отвъдния живот на мюсюлманите пленници, убеждението, че доброто и злото са от Аллах, както и говеенето и намазът са направили телата им устойчиви и са ги предпазили от трудностите като щит.
Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (99), Септември, 2000 година