Стресът

Стресът

На всички езици значението на тази дума означава напрежение, угнетеност, проблеми, потиснатост.
Стресът като медицинско понятие обхваща две значения. Първо: Това е състояние, при което е нарушено равновесието на организма под влиянието на външни фактори. Второ: всички влияния, които нарушават равновесието на организма и те се наричат стресови фактори. Всъщност стресът е реакцията на организма срещу всички тези външни стресови фактори. Накратко: стресът е състояние на напрежение в организма, възникнало под влияние на физически, психологически или социални фактори, които довеждат до болестни изменения.

Появата на стреса
До началото на двадесети век медицината се занимаваше предимно с болести причинени от микроорганизми. И вследствие на подобрените природни условия и откритите нови лекарства (антибиотиците) тези болести вече не са смъртоносни. През двадесети век продължителността на живота се увеличи значително. През този период стандартът на живот чувствително се подобри. Но въпреки всичко и днес болниците са пълни с пациенти. Какви са причините за това? След като не бяха открити микробите, които причиняват редица болести най-накрая се разбра, че причината всъщност са душевното напрежение и неудовлетворение. И ето болниците се напълниха с болни от стрес.

Кои са причините за стреса?
Неприятностите, силните отрицателни емоции изпадането в шоково състояние, постоянните грижи и тревоги са причина за стреса. А също така някои грешки, направени от човека в миналото, угризенията, грешки във възпитанието също могат да оставят дълбоки следи в психиката на човека. Както и невъзвратно и бързо изтичащото време, проблемите вътре и вън от човека, тревогата и несигурност за бъдещето са едни от постоянните причинители на стреса.
Човечеството, обществото като цяла също е подложено на стрес. Един от основните фактори за това са войните, които сеят смърт, мъка, разрушения, бедност и размирици, хиляди хора остават инвалиди.
В най-ново време причините за стреса се увеличават многократно. Основните сред тях са следните: индустриализацията, урбанизацията, миграцията от селата към градовете, животът в тесни като кутийки апартаменти, всичко това разстройва хората. Те се отдалечават от корените си, скъсват се естествените връзки, хората изпадат в личностни кризи.
Освен това като последица от замърсяването на въздуха, водата и почвата се нарушава екологичното равновесие в природата, което е едно от основните условия за продължаване на живота.
Към всичко това трябва да прибавим транспортните проблеми, задръстванията по улиците, конкуренцията в работата, тревогите на ежедневието. Всички тези промени в живота са източници на стрес.
Емиграцията в чужди държави е също един стресов фактор. Човек попада в непозната обстановка, сблъсква се с други проблеми и тъй като му е трудно да се нагоди към непознатата социална обстановка, много често изпада в криза.

Най-важният стресов фактор
Може би най-важната причина за стреса е промяната в житейската философия на хората.
Едни от най-важните духовни ценности в живота на хората бяха заменени с материални придобивки. В миналото хората живееха в сговор помежду си, помагаха си. Особено значение се отдаваше на помощта за ближния. Съвременният свят изкара на преден план материалните придобивки, богатството е мерило за успеха. Днес по-високият пост и печеленето на пари са главна цел в живота за постигането на това, човек е готов на всичко. А когато изпадне в затруднено положение, такъв човек вече няма с кого да сподели тревогите си. Естествено, че в такава среда и тези условия стресът и болестите нарастват.

Примерът на Росето
Научни работници правили изследвания през 60-те години в района на Росето в САЩ и се изумили от получените резултати. Тук процентът на сърдечни кризи, високо кръвно налягане и язви бил изключително нисък в сравнение с другите райони на страната. С различни методи и изследвания било доказано, че главната причина за това добро здравословно състояние на жителите от този район се дължи на един, по-различен начин на живот.
Жителите на Росето се придържали към старите традиции и културни ценности и упорито ги спазвали. Отношенията в семейството били топли и сърдечни, всички били солидарни и си помагали. Тази близост не се ограничавала само в семейството, така се отнасяли със съседи, това обединявало всички жители. Възрастните били обградени с любов и уважение, ако се разболеел някой, семейството се грижело всеотдайно за него. На изпадналите в нужда, роднини и близки веднага протягали ръка за помощ.
Но минало време и жителите на Росето постепенно започнали да забравят тези хубави традиции. На мястото на дървените къщи израснали нов тип вили, в гаражите се появили луксозни коли. Животът в този район се променил. Сегашната статистика е тъжна, процентът на болните тук вече се е доближил до средния за страната.

Механизъм на появата на стреса
В моментите, когато сме много уплашени, ядосани или разтревожени, организмът започва да отделя определени химически вещества и по този начин тялото ни се подготвя за противодействие на трудностите, които ни безпокоят. Но ако организмът ни не използва тези отделени вещества или пък те са в прекалено голямо количество, те започват да вредят на здравето.

Симптоми на стреса
За да функционира човешкият организъм правилно, за да извършва определени дейности, той се нуждае от определена доза стрес и напрежение. Човек не може да живее в изолирана от всякакъв стрес обстановка. Всеки ден ние работим, успяваме да свършим много неща. Но, ако напрежението достигне такова ниво, че вече успехите не се увеличават, това означава че сме стигнали предела. Преумората се проявява различно при различните хора.
В степента, когато вече не може да се понесе, стресът се познава по следните симптоми: напрежение в раменете, стиснати зъби, скърцане със зъби, ядене на нокти, свити юмруци, прекалена чувствителност, нетърпение, нервност, повишена употреба на алкохол и цигари, промени в апетита и нарушения в съня.

Психосоматични болести
Химическите вещества отделени в организма под влияние на различни душевни състояния зависят от възрастта, телосложението, пола, индивидуалността на човека. Но след като не могат да бъдат усвоени или разградени в организма пораждат различни реакции и стават причина за болести. Тези болести се наричат психосоматични, тоест това са болести на тялото, причинени от психически нарушения.
Тези болести се появяват заедно със стреса. Основните са следните: безсъние, главоболие от различен тип, мигрена, повръщане, гастрит, запек, язва на стомаха, астма, хълцане, високо кръвно налягане, сърцебиене, коронарна недостатъчност, инфаркт на миокарда, екзема, кожни болести, болезнена менструация, липса на менструация, импотентност, затлъстяване, отслабване, треперене, тикове, заекване, нощно напикаване...

Възможно ли е да се живее без стрес?
Не може да се избегне стреса и не е възможно да се живее без него. Защото самото бягство от стрес поражда нов тип стрес. Направените опити показват, че стресът не може да се избегне. Даже у хора изолирани от всякакви причинители на стрес са били наблюдавани много оплаквания.
За да се пребори със стреса, съвременният човек търси спасение в цигарите, алкохола и наркотиците. По този начин иска да намали напрежението, да избяга от реалните проблеми и търси успокоение в тези упойващи вещества.
Всички знаем за вредата от тютюна и че е причина за такива сериозни заболявания като белодробния рак и язвата.
Алкохолът и алкохолизмът превръщат човек в жив труп. Алкохолната зависимост става причина за престъпления, катастрофи, самоубийства.
А колкото до наркотиците, те са толкова опасни,че ненапразно са забранени във всички страни по света. Това са вещества, които разрушават съзнанието и волята на човека и го правят жалък.
Добрите социално-икономически условия не са преграда пред стреса! Например Швеция е една просперираща държава с висок среден доход, развита социално-осигурителна система, гарантирано е бъдещето на всички. Но въпреки това процентът на алкохолиците, наркоманите, и на хората с извратени сексуални наклонности е висок.
Накратко, липсата на стрес е също причина за стрес. В развитите страни с висок стандарт на живот хората се отдръпнаха от религията. Те не знаят къде и как да намерят утеха и изпадат в депресия.

Има ли лекарство против стрес?
Много хора пият успокояващи лекарства, наричат ги хапчета на щастието. Това са траквиланти. Фармацевтичните фирми поощряват производството и употребата на тези лекарства и тази употреба се измерва с тонове. Всеки човек вече носи някакво успокояващо лекарство със себе си. Но за жалост това също не е решение. Упойващото и успокояващото действие на тези хапчета е временно и често води до трайна зависимост. Тези лекарства не решават проблемите на хората, а само ги отлагат. Най-добрият метод за предпазване от стрес са принципите на религията и спазването на религиозните обреди. Защото религията ни не е загубила нищо от жизнеността и свежестта си и до днес.
Човек, който вярва, приема, че неприятностите, които му се случват са изпитания изпратени от Аллах Теаля. Религиозният човек вярва в божествената справедливост, в задгробния живот, в съдбата. Той е търпелив и се задоволява с това, което има. Ето защо той е по-малко зависим от вредното влияние на стресовите фактори в живота.

Обич и вяра са фактори срещу стреса
Организмът подложен на стрес, напрежение и болка е по-податлив на различни болести. Днес вече е известна истината, че за преодоляване на стреса човек трябва да търси сила в себе си. Извор на сила у всеки човек са обичта, надеждата и вярата. Един друг важен елемент е докосването. Баните с хладка вода са също полезни. За бебето най-важният антистресов фактор е кърменето. Ненапразно в медицинското лечение особено внимание се обръща на вярата и доверието. Много важно е човек да се занимава с някаква дейност.
Религията във всички епохи е играла много важна роля за успехите и щастието на хората.
Бракът също предпазва от стрес. Женените и особено щастливо женените живеят по-дълго от ергените и разведените. Освен това са и по-здрави. На по-добро здраве се радват и хората, които имат цел в живота.
Вярата в бога, в съдбата има своите психофизиологични предимства. Хората, които носят тази вяра в себе си в много редки случаи се чувстват самотни. Те винаги имат до себе си някой, който ще ги успокои, ще ги утеши в тежки моменти и ще ги подкрепи.
Вярата в една велика сила е солидна опора за човека. Положителните емоции от привързаността и подчинението на една религия са броня срещу стреса и болестите.

Полезни ли са физическите упражнения в борбата със стреса?
Съвременните психолози предписват различни физически упражнения срещу стреса. Има много методи за релаксация, за отпускане, физическо и психическо. Накратко, това са различни мисловни и физически упражнения, които се правят в продължение на 30-40 минути.
Но истинската борба със стреса не са нито йогистките упражнения, нито медитацията. Най-добрият метод е вярата в Създателя и служенето. Доказано е, че служенето е една релаксация на тялото и душата. Най-добрият метод за отпускане е молитвата (намаз).
В различните часове на деня намазът успокоява човек и го предпазва от стрес. Намазът отдалечава човека от световните грижи, кара го да мисли, за съвсем друго. Припомня му за това, че светът е преходен, за смъртта и за задгробния живот. Както е казал Али (радиаллаху анху): „Намазът е почивката на вярващия човек."

Доц. Сафа Сайгълъ

Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (97), Юли, 2000 година

Стресът

Какво означава душевна болест?
Съвременният човек с любопитство изучава себе си. В днешно време се наблюдава голямо разпространение на душевните болести и може би затова хората от всички слоеве започнаха да се интересуват от научни области като психология и психиатрия.
Психологията изучава поведението и особеностите на нормалния, здрав човек. Докато психиатрията се занимава с проблемите, наречени „душевни болести".
Частицата (психо) в началото на думите психиатрия и психология означава психика, душа. В ежедневието често употребяваме думата душа в изрази като душевни проблеми, духовно разбирателство, духовна насока, душевна болест. В религията ни също има такова понятие като душа, дух. Според исляма, човекът се състои от тяло и душа. След смъртта душата напуска тялото.
Две различни понятия се обозначават с една дума, но според употребата и според значението си са две различни неща, а това често обърква хората. Много от хората смятат, че става дума за едно и също нещо и изпадат в грешка.
Студент в последния курс на медицинския факултет ме попита следното:
- Учителю, срещаме случаи на душевни заболявания при мюсюлманите. Това са хора вярващи и би трябвало духовно да са зрели и доколкото знам душата на вярващия не може да боледува. Тези случаи на душевни болести не показват ли, че религията е нещо ненаучно и измислица на хората?
Отговорих му: „Категорично, не." И му разясних истината.
Като видях как този младеж, който ще се дипломира като лекар обърква тези две понятия, реших да напиша тази статия и да отговоря на въпроса.

Какво изследва психологията?
Думата произлиза от /психо/ - душевен мир, психика и (логос) - наука и означава наука за душевния мир, за психическата дейност на човека. Психологията изучава човешкия ум и поведение. Умствената дейност и поведение са функции на нервната система на човека.
От това пояснение се разбира, че психологията изучава човешката дейност. Това няма нищо общо с понятието душа в исляма. На тази тема се спира проф. Д-р Сабри Йозбайдар, преподавател по психология в Истанбулския университет: „Обект на изследване на психологията е човекът, неговото държание, неговото поведение. Предполагаемото съществуване на душата, отделянето й от тялото след смъртта, и други такива проблеми са извън обсега на психологията."
Лютфи Йозтабаг твърди следното: „Съвременната психология не изучава душевния мир, а реакциите на организма и това има предвид под психическа дейност."
Проф. Д-р Фериха Баймур се противопоставя на това твърдение: „Много психолози са на мнение, че думата „душа" употребена в значение на нещо мистично и неестествено, не подхожда като термин и не изяснява целите на психологията."
Както се вижда при употребата на една и съща дума за две различни понятия се изпада в грешка. Ето защо напоследък за психологията се употребява изразът „наука за поведението".
След като разясних накратко това на младия колега, реших да го запозная със статията на най-известния в страната психиатър проф. д-р Айхан Сонгар.

Разясненията на проф. Д-р Айхан Сонгар
„Материята не е началото и краят на всичко и не се задвижва от само себе си... Има нещо, което я управлява, дава й начална скорост. Ето тук е разликата между понятието за душа, което ние употребяваме и като дял от медицината изучавана от психологията и психиатрията. Съвременната психология изследва нормалното състояние, а психиатрията – отклоненията в душевния мир, психиката, която е една функция на нервната система на мозъка.
Науката с нейните методи и ограничения е дотук. А над мозъка има една сила, който го направлява. Сила, която както казва Леокипус е причина за психическата дейност или както казва Павлов, пречи на мозъка да действа от само себе си. Мозъкът е средство, а психическата дейност изучавана от психологията и психиатрията е нейна функция.
Всички неразбории идват от това, че за две понятия се използва една и съща дума. Ако обозначим функцията на мозъка не като душевен мир, а например с думите ум, разсъдък или произволна буква - А, В ще отпаднат всички противоречия. Мозъкът е средство на психиката, на душевния мир. И когато той се разстрои възникват психически болести. Разбира се, че докато психиката, душата е свързана с тялото, то всяка нейна проява е в рамките на възможностите на ума.
Умът и психическите функции, мозъкът, който стои зад това и една подбуждаща сила, която е над всичко... Духът. По-нататък тази верига продължава с нашата вяра и съзряване.
В една друга своя статия проф. д-р Айхан Сонгар обяснява психиатрията по следния начин:
„Под психическа, духовна дейност разбираме функциите внимание, разсъждение, мислене. Това са продукти на мозъчните клетки и са програмирани в мозъка. Но това няма нищо общо с душата. Едното е причина, другото следствие. Смятам, че причина за споровете около това, има ли душа или не, за разприте между монизма и дуализма е това, че причина и следствие се обозначават с една и съща дума. Сигурно е, че психическата дейност е продукт на мозъка. Обсегът на науката е дотук. Но ако започнем да изследваме програмирането ще достигнем до душата. Душата и нейния собственик Аллах.
След като разказах всичко това на студента му казах: „Както виждаш психиатрията не само, че не отрича религиозната вяра, а и я подкрепя"
Завършваме с отговора на проф. д-р Айхан Сонгар на следния въпрос:
„Вие поддържате ли мнението, че е възможно да бъдеш съвременен, модерен психиатър и да вярваш в Аллах?"
„Не само, че е възможно. Необходимо е. Обратното е невъзможно. И от научна гледна точка явленията от духовния и материалния свят са взаимно свързани. Според модерния детерминизъм всяко следствие си има причина. Да не приемаш душата, означава да възприемаш разума само следствие, без причина. А това не е научно обосновано.
Сефа Сайгълъ

Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (98), Август, 2000 година

Стресът

Възможно ли е мюсюлманинът да бъде психически болен?
Нека да отбележим най-важните от многобройните причини, които могат да причинят психически заболявания:
- наследствени причини (по родствен признак)
- развитие на личността през детството и юношеството
- свръхнаселени градове и засилващ се стрес
- развитие на технологията и нарастване на благополучието
- увеличаване на консумацията на алкохол и наркотици
- икономически причини и др.
Сега нека разгледаме всяка една от тези точки поотделно и да установим дали мюсюлманинът е предпазен от всичко това:
- Значителна част от душевните заболявания се предават по наследство. Тъй като това е нещо, което не зависи от човешката воля, естествено е да засегне и мюсюлманите.
- Основите на човешката личност се поставят в детството. Понастоящем обществата са твърде от света на Исляма. Няма вече ислямско възпитание, ислямски училища. На пръсти се броят тези, които получават едно подобаващо ислямско възпитание. Деца и младежи всеки момент са изправени лице в лице пред внушенията на околната среда, които нямат нищо общо с Исляма. Такова е влиянието на училищата, вестниците, телевизията, киното. Докато децата в здравите ислямски семейства са в известна степен защитени, но повечето се поддават на тези влияния.
- Пренаселеността и стресът засягат както другите хора, така и мюсюлманите. В обществата царува философията на грубия материализъм. Отношенията между хората са изградени върху принципа на изгодата.
- Превръщането на човека от технологията в едно „зъбчато колело“ и нарастването на благополучието в значителна степен оказват влияние и върху мюсюлманина.
- Икономическата несигурност също си казва в някаква степен думата.
- Наред с всички тези положения има още една компилирана ситуация, с която мюсюлманинът се сблъсква: средата, която противоречи и противостои на неговата вътрешна нагласа, на разбирането му за забраненото и позволеното. Съвременният мюсюлманин е вече „чужденец в собствената си страна, презрян парий в своята родина.“ Не е по-различен от „човека, който държи огнена факла в ръка.“
Въпреки всички тези отрицателни обстоятелства, мюсюлманите боледуват много по-рядко от психически заболявания в сравнение с останалите хора. Защото Ислямът предпазва своите привърженици.

Предимствата на мюсюлманите
- Мюсюлманинът не употребява алкохол и наркотици. Сред алкохолиците и наркоманите, които са заели една трета от клиниките за душевноболни, категорично липсват религиозни хора.
- Мюсюлманите създават здрави семейства. Мюсюлманските деца израстват в топла семейна среда, изпълнена с любов. В дома не се пренасят разногласията от външния свят и сметките за изгода и печалба. Разводите са много малко. Тези семейства са защитени от унищожението, до което може да доведат проституцията и прелюбодейството.
- Мюсюлманите отслужват намаз. А един петкратен намаз, извършен както си му е редът, е най-ефикасното лекарство срещу стреса и увеличаващия се технологичен прогрес.
- Мюсюлманинът осъзнава, че светът е нещо преходно, и не преувеличава земните проблеми. Знае че смъртта е предопределена.
- Мюсюлманинът има такива черти на характера като убеденост, търпение, покорство и упование в Аллах. Той казва: „Нека видим какво върши Аллах. Това, което Аллах върши, е хубаво.“ Вярата му в съдбата е безусловна. Знае, че доброто и злото идват от Аллах. А тези негови качества са огромни пречки пред душевните болести.
Поради посочените факти мюсюлманинът рядко боледуват от психични заболявания. А това е едно друго чудо на Исляма.
Трябва да посочим обаче и нещо друго. Зрели мюсюлмани, които живеят в ислямска общност, получили са ислямско възпитание и безупречни прилагат върху себе си изискванията на Исляма, не могат по никакъв начин да заболеят психически. И д-р Мехмед Тевфик, дългогодишен лекар в болницата за психични заболявания в Бакъркьой, отбелязва в книгата си „Душевни кризи и ислямска психология“, че не е срещал нито един болен зрял мюсюлманин и че тези хора са защитени от психични заболявания. Интересно явление е било наблюдавано в лагерите на турските и американските войници, попаднали в плен по време на войната в Корея. Повечето от американските пленници били измъчвани от различни болести и процентът на смъртност бил много висок. А положението на турските войници било точно обратното: болните били малко и смъртните случаи били редки. Разликата между тези две групи хора, попаднали при едни и същи условия, накарала учените да проведат изследвания и наблюдения. В заключение те достигнали до следното мнение: вярата в съдбата и отвъдния живот на мюсюлманите пленници, убеждението, че доброто и злото са от Аллах, както и говеенето и намазът са направили телата им устойчиви и са ги предпазили от трудностите като щит.

Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (99), Септември, 2000 година