Стресът
Какво означава душевна болест?
Съвременният човек с любопитство изучава себе си. В днешно време се наблюдава голямо разпространение на душевните болести и може би затова хората от всички слоеве започнаха да се интересуват от научни области като психология и психиатрия.
Психологията изучава поведението и особеностите на нормалния, здрав човек. Докато психиатрията се занимава с проблемите, наречени „душевни болести".
Частицата (психо) в началото на думите психиатрия и психология означава психика, душа. В ежедневието често употребяваме думата душа в изрази като душевни проблеми, духовно разбирателство, духовна насока, душевна болест. В религията ни също има такова понятие като душа, дух. Според исляма, човекът се състои от тяло и душа. След смъртта душата напуска тялото.
Две различни понятия се обозначават с една дума, но според употребата и според значението си са две различни неща, а това често обърква хората. Много от хората смятат, че става дума за едно и също нещо и изпадат в грешка.
Студент в последния курс на медицинския факултет ме попита следното:
- Учителю, срещаме случаи на душевни заболявания при мюсюлманите. Това са хора вярващи и би трябвало духовно да са зрели и доколкото знам душата на вярващия не може да боледува. Тези случаи на душевни болести не показват ли, че религията е нещо ненаучно и измислица на хората?
Отговорих му: „Категорично, не." И му разясних истината.
Като видях как този младеж, който ще се дипломира като лекар обърква тези две понятия, реших да напиша тази статия и да отговоря на въпроса.
Какво изследва психологията?
Думата произлиза от /психо/ - душевен мир, психика и (логос) - наука и означава наука за душевния мир, за психическата дейност на човека. Психологията изучава човешкия ум и поведение. Умствената дейност и поведение са функции на нервната система на човека.
От това пояснение се разбира, че психологията изучава човешката дейност. Това няма нищо общо с понятието душа в исляма. На тази тема се спира проф. Д-р Сабри Йозбайдар, преподавател по психология в Истанбулския университет: „Обект на изследване на психологията е човекът, неговото държание, неговото поведение. Предполагаемото съществуване на душата, отделянето й от тялото след смъртта, и други такива проблеми са извън обсега на психологията."
Лютфи Йозтабаг твърди следното: „Съвременната психология не изучава душевния мир, а реакциите на организма и това има предвид под психическа дейност."
Проф. Д-р Фериха Баймур се противопоставя на това твърдение: „Много психолози са на мнение, че думата „душа" употребена в значение на нещо мистично и неестествено, не подхожда като термин и не изяснява целите на психологията."
Както се вижда при употребата на една и съща дума за две различни понятия се изпада в грешка. Ето защо напоследък за психологията се употребява изразът „наука за поведението".
След като разясних накратко това на младия колега, реших да го запозная със статията на най-известния в страната психиатър проф. д-р Айхан Сонгар.
Разясненията на проф. Д-р Айхан Сонгар
„Материята не е началото и краят на всичко и не се задвижва от само себе си... Има нещо, което я управлява, дава й начална скорост. Ето тук е разликата между понятието за душа, което ние употребяваме и като дял от медицината изучавана от психологията и психиатрията. Съвременната психология изследва нормалното състояние, а психиатрията – отклоненията в душевния мир, психиката, която е една функция на нервната система на мозъка.
Науката с нейните методи и ограничения е дотук. А над мозъка има една сила, който го направлява. Сила, която както казва Леокипус е причина за психическата дейност или както казва Павлов, пречи на мозъка да действа от само себе си. Мозъкът е средство, а психическата дейност изучавана от психологията и психиатрията е нейна функция.
Всички неразбории идват от това, че за две понятия се използва една и съща дума. Ако обозначим функцията на мозъка не като душевен мир, а например с думите ум, разсъдък или произволна буква - А, В ще отпаднат всички противоречия. Мозъкът е средство на психиката, на душевния мир. И когато той се разстрои възникват психически болести. Разбира се, че докато психиката, душата е свързана с тялото, то всяка нейна проява е в рамките на възможностите на ума.
Умът и психическите функции, мозъкът, който стои зад това и една подбуждаща сила, която е над всичко... Духът. По-нататък тази верига продължава с нашата вяра и съзряване.
В една друга своя статия проф. д-р Айхан Сонгар обяснява психиатрията по следния начин:
„Под психическа, духовна дейност разбираме функциите внимание, разсъждение, мислене. Това са продукти на мозъчните клетки и са програмирани в мозъка. Но това няма нищо общо с душата. Едното е причина, другото следствие. Смятам, че причина за споровете около това, има ли душа или не, за разприте между монизма и дуализма е това, че причина и следствие се обозначават с една и съща дума. Сигурно е, че психическата дейност е продукт на мозъка. Обсегът на науката е дотук. Но ако започнем да изследваме програмирането ще достигнем до душата. Душата и нейния собственик Аллах.
След като разказах всичко това на студента му казах: „Както виждаш психиатрията не само, че не отрича религиозната вяра, а и я подкрепя"
Завършваме с отговора на проф. д-р Айхан Сонгар на следния въпрос:
„Вие поддържате ли мнението, че е възможно да бъдеш съвременен, модерен психиатър и да вярваш в Аллах?"
„Не само, че е възможно. Необходимо е. Обратното е невъзможно. И от научна гледна точка явленията от духовния и материалния свят са взаимно свързани. Според модерния детерминизъм всяко следствие си има причина. Да не приемаш душата, означава да възприемаш разума само следствие, без причина. А това не е научно обосновано.
Сефа Сайгълъ
Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (98), Август, 2000 година
Портал 
