Въпроси - отговори
Вярата се изгражда с покорство
Читателят ни от Кърджали Ибрахим Тахсин пише, че имал доста проблеми и не виждал никакви начини да ги разреши.
Драги Ибрахим, пътят, който води към разрешаването на проблемите преди всичко минава през вярата към Всевишния Аллах. А вярата се изгражда с покорство. Щом веднъж вярата влезе в сърцето ти, откриваш въодушевление и желание за дела, засилва стремежа ти към Всевишния. А щом се почувстваш безсилен за нещо отправи дуа към Аллах Теаля и иди при искрени мюсюлмани и търси подкрепа от тях, и иншааллах ще надвиеш трудностите.
И не забравяйте, уважаеми Ибрахим, че пътят, който води до спасението и успеха е вярата. Но, разбира се необходима е искреност и праведност, пречистени от съмнения и колебания и да не бъдем като онези, за които Всевишният Аллах повелява:
И когато се каза, че обещанието на Аллах е истинно, и че няма съмнение за Часа, рекохте: „Не знаем какво е Часът – само предполагаме, но не сме убедени." (45:32)
Всевишният Аллах вижда всичко
„Всеки ден четем по страниците на вестниците, а и сами сме свидетели, че се крадат милиони, продължават злоупотребите и престъпленията. Всеки се оплаква. Жената се оплаква от мъжа си, мъжът от жена си. Началникът не е доволен от своя подчинен, подчиненият от началника си. Това са все признаци на болестта материализъм. Всеки се устремява към каквото си иска, без да си дава сметка, че Всевишният Аллах вижда всичко."
Да, уважаеми читатели, това са редове от доста дългото писмо на читателя ни от Разград Мустафа Халил.
Читателят ни разказва следната поучителна случка:
Учителят обичал най-много от всички един от учениците си. Другарчетата му завиждали и казвали на учителя: „Учителю, каква е разликата между нас и него, че го обичате повече?
Учителят дал отговор на този въпрос с един изпит. На всеки ученик давал по едно врабче и им казвал: „Хайде, деца мои, вземете тези врабчета и ги убийте някъде, където Всевишният Аллах няма да ви види.
След няколко часа учениците един по един се завръщат с мисълта, че са изпълнили задачата, възложена им от учителя. Всички са радостни. Нямало го обаче ученикът, когото учителят обичал най-много. Защо ли? Защо ли го обича повече учителят? – се питат учениците.
Тъкмо когато децата си задават този въпрос и отправят обвинения, момчето пристигнало. Ръкавът на ризата му се е намокрила от сълзи. Чувствало се виновно. Учителят го попитал:
- Синко, какво направи с врабчето? Виж, другарчетата ти достойно изпълниха дадената задача. А ти?
Детето отговорило хълцайки:
- Учителю, много съм Ви задължен. Дори съм готов да умра за Вас. Но не можах да изпълня задачата Ви. Извинете ме!
- Защо?
- Защото не можах да намеря място, където Всевишният Аллах да не ме види. Всевишният, който вижда всичко, дори мравката в тъмното, мен ли няма да ме види. Не можах да намеря такова място. От една страна сте Вие, учителю мой, а от другата Всевишният Аллах. Ето затова не можах да убия врабчето. Не можах да намеря друг начин освен да послушам гласа на вярата си и да искам Вашето извинение. Извинете ме, учителю, извинете ме!
Пред такава трогателна картина, другите ученици се засрамили и искали извинение от учителя.
Да, драга редакция, ако и нашата вяра към Всевишния беше такава, ако мислим върху това, че Той вижда всичко, което вършим, много неща нямаше да бъдат такива каквито ги виждаме? Свидетели сме в историята, че словата, заповедите на големците се слушат внимателно, защо човек не се вслуша в гласа на Всевишния, в гласа на Свещения Коран? Защо бягаме от светлината като нощни птици? Като се разболеем, готови сме да дадем всичко на лекаря, само и само да ни спаси. А не искаме да се поклоним пред Всевишния, създал всички блага. Колко много сме непризнателни!"
Това са редове от писмото на читателя ни от Разград Мустафа Халил, за които му благодарим.
Наш читател от Пловдив ни пише:
Много сме възмутени от това, което прочетохме в редовете на вестника от брой 4 в рубриката „Въпроси и отговори" по отношение на това, че не счита за хатим, когато човек прочете Свещения Коран на друг език, освен на арабски.
Отговор:
Многоуважаеми братко по произход и религия, ние много добро разбрахме за вашето безпокойство относно отговора. Първо искаме да се извиним и на Вас и на всички читатели за това, че отговорихме накратко и това предизвика вашата реакция. Когато става въпрос за хатим се има предвид четенето на Свещения Коран в оригинал в който Аллах Всевишния го е низпослал и за което Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) е казал, че за всяка прочетена буква ще има десет награди. Друг обаче е въпроса дали има полза от четенето на Свещения Коран на езика, разбиран от читателя. Несъмнено целта от четенето на Свещения Коран е неговото разбиране. Ето защо можем да кажем, че е по-добре и ползата е по-голяма когато човек чете Свещения Коран и разбира неговия смисъл. В никакъв случай не може да се каже, че наградата на онзи, който го чете и разбира смисъла му е равна на наградата на онзи, който го чете и не разбира неговия смисъл, предимството е на първия. Тук обаче не можем да подминем и това, че под хатим се разбира прочитането му в оригинал, така както е изпратен от Аллах Теаля. В случая става въпрос за две различни неща, тъй като дори един арабин, добре познаващ арабския език, не е в състояние да разбере смисъла навсякъде и е нужно ползването, на хадиси от пратеника и тълкуватели. Това изисква по-голямо усилие и заслужава по-голяма награда. Аллах Теаля най-добре знае.
Същия читател продължава:
„Искаме да засегнем още един въпрос, по повод на това, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и неговите сподвижници са носели дълги коси до раменете."
Отговор:
По въпроса съществуват множество хадиси в различните достоверни сборници. Ние ще отразим само една част от тези хадиси, отразени в достоверния сборник на „НЕСЕИ":
(Хадис № 5197)
Бера (радиаллаху анху) казва „Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) бе със силно телосложение, среден на ръст с широки рамене, гъста брада и румени бузи. Косите му се спускаха до мекото на ушите му. Не съм виждал по- красив човек от него."
(хадис № 5198)
Бера (радиаллаху анху) казва: „Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) бе с дълги коси, добре и чисто облечен. Не съм виждал по-красив човек от него. Косите му се спускаха до раменете."
(хадис №5199)
Енес (радиаллаху анху) казва: „Косите на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) бяха до средата на ушите му."
(хадис № 5200)
Енес (радиаллаху анху) казва: „Косите на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) се спускаха до раменете му."
Хадисите показват, че когато Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) подстригвал косата си, той я скъсявал до средата на ушите, а когато я оставял да порасне, тя стигала до раменете му."
Всичко до тук по въпроса е извадка от сборника на „НЕСЕИ". Тук е момента да помолим нашите читатели да пишат имената си и ако желаят те няма да бъдат помествани на страниците на вестника. Нашето желание е читателите ни да се чувстват свободни и да не изпитват угризение това, че ще пишат имената си както е с въпросния читател.
Пожелаваме Ви много, много познания и милостта на Всевишния!
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (96), Юни, 2000 година
Портал 
