Въпроси и отговори
1. Въпрос: Кои са доказателствата за това, че алкохолът е харам? Кои са причините и мъдростите за тази забрана?
Отговор 1: Понятията "ички " на турски, "хамр " и "мюскир " на арабски се използват в значение на питие, което, изпито в малки или големи количества, довежда до опиянение или пиянство. В този смисъл ислямската религия независимо от наименованието на питието го е повелило като харам, нарекло е харам всяко питие, което влияе върху функциите на човешкия разсъдък. Ислямът е забранил тяхната консумация.
Последният айет в тази връзка е от сурата Маиде (5: 90-91), като на четвъртата степен забраната е добила абсолютна категоричност. Първите три степени относно забраната на алкохола са в Нахл (16: 67), Бакара (2: 219) И Ниса (4: 43).
Последният айет, тотално забраняващ употребата на алкохолни питиета, означава:
О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите! Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете? (Маиде, 5: 90-91)
Всъщност този айет ясно и кратко изразява, че алкохолът е забранен, и причините за тази забрана. Ако разгърнем още малко темата за материалната и моралната вреда от алкохола, те могат да се определя така:
1. Дяволът, който изкуши праотеца Адем в Дженнета, се мъчи по различни начини – най-вече чрез алкохола и хазарта – да всее семената на омразата и завистта сред хората. Наистина виждаме как в обществото много близки приятели се превръщат в кръвни врагове заради алкохола или хазарта, опустошават се цели домове. Завистта и раздорите, които в Корана са окачествени като по-лоши от убийство, се появяват и разрастват вследствие пак на тези злини – алкохол и хазарт. Затова те са наречени умму'л-хабаис, т. е. майка на злините.
2. Отново чрез начини, произтичащи от употребата на алкохол и участието в хазартни игри, дяволът отклонява човека от споменаване на Аллах и изпълняването на намаз. Пиянството е състояние, обратно на съзнателното. Защото ислямът е нарочил като фарз вярващите души всеки миг да бъдат в съзнание и в това състояние да изпитват привързаността към Аллах, и също така да знаят, че всеки миг са под Неговия взор. Това будно състояние е необходимо за промените и развитието на живота, за предпазването на обществото от завист, изкушения и раздори, за съхраняването на честта и имуществото на членовете на обществото, за гарантиране сигурността на мюсюлманската общност, за опазване на реда на исляма от всякакви нападения. Освен това преборването с трудностите, които предоставя животът сам по себе си, бездруго предполага здравомислие и пълна волева съзнателност. Следователно ислямът цели освобождаване на човека от навици и привички, които разхлабват волята и характера му. Дори само тази констатация е достатъчна алкохолът и другите опиати да се окачествят като харам и да се забранят.
3. Алкохолът, хазартът и др. са поводи за изпитване на човека. В много айети на Корана се споменава за различни видове изпитания, на които се поставя човек. Алкохолът е един от тези изпити, Всевишният Аллах е оповестил много храни, които са полезни и съобразни със здравето на човека като хелял, те са много над минимално необходимото за човека. Веднага можем да споменем лимоновия сок като напитка, вишневия, както и нектара от праскови и т. н. Предпочитането на алкохолните питиета пред споменатите и при това хелял напитки не е нищо друго освен прекрачване на границата, поставена от Аллах, и нарушаване на Неговата воля. Затова алкохолът сред напитките се третира като важен изпит пред човека. Тъкмо затова в айетите, в които забраната на алкохола продължава като тема (Маиде, 5: 94), се споменава и за изпита като реалност.
4. Алкохолът и другите опиати са вредни за човешкото здраве. Днес и медицината е единодушна по отношение на щетите, които нанася алкохолът. А статистическите данни в някои страни са причина за забрана на продажбата и употребата на алкохол, което пък от своя страна свидетелства за вредата му от икономически, социален и морално-етичен аспект.
2. Въпрос Как трябва да се отнасяме към хората, които консумират алкохол или вършат харам?
Отговор 2: При все че човекът е най-съвършеното създание сред творенията на Аллах, той винаги може да се окаже податлив на изкушения. Затова на много места в Свещения Коран по различни поводи Всевишният Аллах е предупредил човека да се пази и да запази съзнанието си будно. Тъкмо затова клопките на дявола са описани подробно и е повелено човек да страни от всичко, което би довело до заблуда – подчертано е, че дяволът е враг на човека, наблегнато е на човешката страст и другите слабости. Съветва се човек да стои до верните раби на Всевишния. Тези разяснения съвсем ясно изразяват как един мюсюлманин трябва да се отнася с тези, които употребяват алкохол или вършат други грехове. Обикновено човек няма проблеми с непознати или далечни хора, които плуват в грехове. Но нужно е да отбележим, че при семейните двойки нещата не стоят така. Едно не бива да се забравя — в исляма нищо не е оставено без разрешение. В гази връзка поведението на жената, чийто съпруг консумира алкохол, може да се формулира накратко така:
- Човекът, използващ алкохол, е вършител на грях, но не е извън религията, което идва да рече, че брачният договор от гледна точка на религията е в давност, т. е. задълженията на съпрузите един към друг продължават да важат.
- Съпругът, който консумира алкохол, трябва да се предупреждава, да се търсят възможности да се убеди да се откаже от този вреден навик и да се създават такива поводи в удобни моменти. Жената не бива да го осъжда и подценява, а напротив, трябва да подходи внимателно и убедително. Знайно е, че златни уста железни врата отварят. Още повече, че Всевишният Аллах е повелил на пророка Муса и брат му Харун да отидат при Фараона, който се самопровъзгласил за бог, и да го предупредят с мек тон.
- Трябва да се потърси помощта на религиозни лица и хора, към които той изпитва особено уважение.
- Трябва да се моли, за да се поправи.
- При изграждането на семейството трябва да се придържаме към съветите на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем).
- Семейните права трябва да се съблюдавах стриктно.
- Не бива да се бунтуваме срещу Аллах, не бива да се оставяме да бъдем подведени към харам.
Защото по повод непокорството към Аллах не може да се прекланяме пред творенията. Жената в никакъв случай да не се оставя да бъде потискана. Трябва да се разбере, че жената не е слуга, нито роб, нито пък сексуален атрибут. Но когато се пристъпи към споменатите начини на поведение, не бива да се бърза, а да се помни, че всичко това става с търпение.
Д-р Реджеб Джиджи
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (115), Февруари, 2003 година
Портал 
