Пророка Шуайб и мадйаните
В Египет и околностите му на юг от Палестина живеело племето мадйанити. В непосредствена близост до тях имало друг народ, наречен „Обитателите на горичката", който притежавал обширни територии, прекрасни овощни и зеленчукови градини и бостани.
Тези хора постъпвали непочтено в търговията. Когато продавали, мамели с мерките и теглилките. Когато купували пък, закръгляли към по-голямото и се опитвали да изкопчат повече, отколкото им се полагало. Но не спирали дотук, завардвали пътищата, ограбвали пътниците и им отнемали стоката, изтезавали ги. Въпреки всички тези деяния, те изобщо не се бояли от Аллах, защото се кланяли на лъжливи богове и смятали, че са били създадени от тях. Аллах им изпратил Шуайб като пророк, за да им заповяда да му служат, да имат добро поведение, да бъдат честни в търговията и да не отмерват с измама.
Пророк Шуайб отишъл при мадйанитите и се обърнал към тях така:
- Народе мой! Служете на Аллах Теаля. Защо приемате други за свои богове? Не отмервайте по-малко. Аз ви желая доброто. Ако продължавате да правите така, страхувам се, че ще ви сполети голямо нещастие. Народе мой! Бъдете честни, когато отмервате с теглилките. Не заграбвайте несправедливо имуществото на хората. Не сейте разруха по земята.
Те отвърнали:
- Шуайб, намазът, който извършваш ли ти повелява да ни говориш да се откажем от боговете, на които са се кланяли нашите бащи и да не постъпваме с нашите имоти, така както ние пожелаем.
Той им казал:
- Народе мой, аз се стремя, колкото е по силите ми, да ви накарам да се поправите. Целта ми не е да ви се противопоставям и да се карам с вас. Опитвам се да поправя вашите дела. Несъмнено Аллах няма да приеме да закупувате стока от други хора на цена по-ниска от стойността й, да продавате по-скъпо, отколкото ви се полага по право, да отнемате несправедливо чуждото имущество и да грабите.
Съплеменниците му заявили:
- Ние не можем да проумеем това, което казваш. Ти си един слаб човек. Ако не ни беше роднина, щяхме да те убием. Ти не си на почит между нас.
- Народе, нима моят род е по-достоен за вас от Аллах, който ме изпраща? Той знае всичко, което вие вършите. Той е могъщ и всесилен. Той е способен да унищожи всички вас - рекъл Шуайб.
Съплеменниците му казали:
- Шуайб, отиди и кажи на своя Аллах да изпрати това свое нещастие, с което ни плаши. Не ни надувай главите с тези твои празни и безполезни приказки.
Пророк Шуайб отишъл при обитателите, на горичката. Рекъл им:
- Аз съм един истински пророк, изпратен при вас. Страхувайте се от Аллах и му се подчинете. Аз не желая от вас възнаграждение. Моята награда ще въздаде Аллах, господарят на световете. Теглете правдиво. Не бъдете от тези, които пилеят делата си напразно. Бъдете честни в мерките. Не отнемайте насила имуществото на другите. Не сейте поквара на земята. Бойте се от Аллах, който създаде вас и народите преди вас.
Те му отговорили:
- Несъмнено ти си омагьосан и ти се е размътил умът. Подобно на нас си само един човек. Смятаме, че си лъжец.
Един от тях заявил:
- Ако ти наистина си пророк, направи така, че върху главите ни да се посипят камъни. Тогава ще приемем, че си изпратен от Аллах, и ще ти повярваме.
Някои добри хора отишли при пророк Шуайб и повярвали в него. Обединили се около него и всички заедно започнали да служат на Аллах.
Заедно с онези, които му повярвали Шуайб се върнал в Мадйан. Това били бедни, но непорочни хора. Не ограбвали другите, не посягали на правата им, не ги пресрещали и ограбвали.
Шуайб не се отказвал да подканва мадйаните и обитателите на горичката да се обърнат към Аллах и ги известявал, че ако не престанат да сеят разруха на земята, ще ги сполети голямо нещастие и ще бъдат погубени.
Възгордялите се неверници много се ядосвали, че някои добри хора са заедно с Шуайб, и им пречели да ходят при него. Когато научели, че някой е отишъл при него, го тормозели и му отнемали имуществото.
Пророк Шуайб се обърнал към тях :
- Народе мой, защо искате да отклоните онези, които са приели истината? Те са по-добри от вас. Не заставайте на пътя на хората, които искат да вярват в Аллах, и не ги измъчвайте. Страхувам се, че така както някога Аллах Теаля наказа със страдание народите на Нух, Худ и Салих, ще унищожи и вас или пък може да ви изпрати мъчението на сънародниците на Лут. Те са живели малко преди вас съвсем наблизо по тези места.
Онези от племето, които се големеели и извръщали лица, казали:
- Шуайб! Или ще прогоним от селото тебе и тези, които ти вярват, или отново ще се върнеш към нашата вяра.
Шуайб отворил:
- Не, след като Аллах ни избави от това многобожие, ние категорично няма да повярваме отново като вас. Ние се обвързахме с Аллах. Аллах ще отсъди справедливо между вас и нас. Той е най-добрият съдник.
Народът на пророк Шуайб продължил да измъчва онези, които повярвали. Говорел им така:
- Върнете се към това, което е добро за вас. Ще бъдете от губещите заради това, че следвате този слаб и беден човек. Елате при нас. Ние сме и богати и силни.
Повярвалите отвръщали с достоен отговор:
- Не, след като Аллах ни изведе на правилния път, в никакъв случай няма да се върнем отново към неверието.
С всеки изминал ден неверниците увеличавали изтезанията.
Отново продължавали по старому: завардвали пътищата и пресрещали пътниците, мамели в мерките и теглилките за всичко, което купували и продавали. Нямали страх от Аллах Теаля. Изобщо не се вслушвали в думите на Шуайб. Той вече бил разбрал, че те по никакъв начин няма да повярват в него, и му омръзнало да ги зове.
Помолил се на Аллах Теаля да отсъди за неговия народ и за самия него. Поискал от него да въздаде заслуженото на вярващите и неверниците.
Станало много горещо. В един момент хората започнали да усещат как зноят изгаря лицата и кожата им. Задъхвали се. Вече въобще не можели да дишат. Търсели прохлада, но не могли да намерят, защото въздухът ги задушавал. Не успявали да избягат от жегата. От телата им се леела пот.
Това продължило седем дни и седем нощи. Изгаряли от знойния въздух. Крещели, зовели за помощ. Кланяли са се на своите богове, отправяли към тях молитви да премахнат задушаващия ги пек.
На осмия ден видели над главите си дим, обвил слънцето като завеса. Зарадвали се и си рекли:
- Боговете приеха нашите молитви. За да ни избавят от изгарящия зной на слънцето ни изпратиха тази сянка. Жегата вече ще отслабне. Ще се спасим от Ще се спасим от това ужасно мъчение.
Мадйаните, които се зарадвали и обнадеждили, усетили страхотно земетресение. Земята изпод краката им се залюляла, сградите се срутили върху главите им. Без да успеят дори да помръднат, издъхнаха под развалините на къщите си.
От този мрак, който сметнали за сянка, върху обитателите на горичката се посипали ужасни мълнии и светкавици. Те се превърнали в безжизнена пепел. Всички загинали.
От страшното земетресение на земята и небесните мълнии се спасили само пророк Шуайб и вярващите в него. Шуайб вдигнал глава към небето и рекъл:
- Без съмнение аз известих на тези племена заповедите на Аллах. Те ме отхвърлиха като пророк и не повярваха в мен. Ето защо Аллах ги наказа с толкова болезнено мъчение. Те са си заслужили това наказание. Бяха неверници.
И те, подобно на народите на Нух, Худ и Салих, сметнали своя пророк за лъжец. Всички неверници заслужават болезнено да страдат и да загинат.
Пророк Шуайб живял дълги години, Аллах го дарил с благодат в изобилие. Сдобил се с хиляди овце. Извеждал ги на паша и водопой.
Нямал син, но му се родили две дъщери. Когато пророк Шуайб (алейхис селям) остарял и силите му го напуснали, вече не можел да извежда на паша и да пои стадата си. Това започнали да вършат двете му дъщери, които чакали часове наред, за да не ги видят другите хора, и последни давали на овцете си да пият вода.
Изводи и поуки
Здравата нация се крепи на справедливите везни на съдника и на верните теглилки на търговеца. Ако съдията се откаже от справедливостта, взема връх гнетът, ако се развалят везните изчезва честността засилва се предателството.
Религиозният порядък е свързан със земния ред. Пророците са били изпратени, за да превърнат религията в господстваща и за да управляват чрез нея света. Всеки човек посветил се на някаква дело, за да може да го ръководи, трябва да бъде заобиколен от такива хора, които са застанали на страната на истината.
Във всяка епоха е имало и ще има хора, които поддържат и се застъпват за правдата До възкресението никога няма да липсват хора, които да подкрепят правдата. Ето и ти се стреми ла бъдеш от тях, от воините на правдата от тези приобщили се към Аллах.
Ако праведните не са поне толкова смели, колкото неправедните и не се противопоставят на несправедливостта и неправдите, рано или късно се възцаряват неправедните. Работата на предателите винаги е била улеснява от заблудените. Ако хората на правдата се застъпят за нея, Аллах Теаля става техен застъпник, въздава им справедливост, помага им със своя ангел, носещ в себе си резервната космическа сила.
Когато рабът изпадне в беда, Аллах не го задушава, а го избавя от затрудненията. Ако тези раби проявят твърдост в своето дело като следват пророците и техните наследници, Аллах или изтребва угнетителите, или ги опозорява и поставя на тяхно място вярващите.
Това, което следва да стори спасилият се вярващ, благочестивите хора, които са съдници, и мюсюлманинът, който се сдобива с благодат, е да бъде признателен.
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (96), Юни, 2000 година
Портал 
