8д Ебу Бекир – приятелят на Пророка

Ебу Бекир (радиаллаху анх) е роден в гр. Мекка през 573 година. Принадлежи на племето Бени Тейм. Истинското му име е Абдуллах, но е станал известен с прозвището си Ебу Бекир. Баща му се казвал Ебу Кухафе, а майка му Селма.
Още като млад Ебу Бекир започнал да се занимава с търговия. Станал един от най-видните богаташи на Мекка, притежавал и много кервани. Той е бил компетентен, знаещ, справедлив мъж и много обичал да помага. Ебу Бекир бил един най-добрите приятели на Любимия ни Пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Той се възхищавал на неговия морал и справедливост.
Преди да се появи Ислямът, хората живеели в пълно невежество, правели си идоли от камъни и дървета, и им се молели като ги приемали за божества. Очаквали помощ оттях, дори си мислели, че идолите могат да ги защитават.
Злините сред хората до такава степен се разпространили, че никой не можел да живее спокойно и сигурно. Къщите били пълни с бурета алкохол. Хората стигнали до там в невежеството си, че не признавали своя създател, не вярвали в Аллах.
Въпреки че Ебу Бекир живеел в такова мрачно и невежо време, той изобщо не се кланял на идолите. А неговият единствен приятел Мухаммед се прославил в Мекка със своята справедливост, довереност и готовност да помага на всеки.
Двамата били неразделни, тях ги свързвала връзката на обичта. В борбата си против идолите, против употребата на алкохол и в подпомагане на слабите, те винаги действали заедно. Непрекъснато мислели как да спасят хората от невежеството и свирепостта, в които били изпаднали.

Веднъж Ебу Бекир заминал за Шам с кервана си. Там сънувал странен сън. Разказал съня на свещеника в църквата и получил следния отговор: "Ако твоят сън е верен, от твоето племе ще дойде пророк. Ти ще бъдеш неговият везир в живота му, а след смъртта му ще бъдеш халиф!"
Ебу Бекир много се развълнувал. Довършил търговските си работи и бързо се върнал в Мекка. Когато влезнал в града разбрал, че Мухаммед е станал пророк. Той веднага отишъл при приятеля си и го попитал дали това, което чул е вярно. Когато му отговорил "Да", той казал: "Кое е доказателството за това, което твърдиш?" Любимият ни Пратеник се усмихнал и повелил: "Сънят, който ти сънува в Шам". Ебу Бекир много се учудил, станал от мястото си, с уважение целунал Мухаммед по челото и казал: "Ешхеду енляиляхе илляллах ве ешхеду енне мухаммедер расулюллах" - "Свидетелствам, че няма друг Бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Пратеника на Аллах."
Така Ебу Бекир бил първият човек, удостоен с честта на Исляма. След като станал мюсюлманин той повече не се разделял от Пратеника. Превърнал се в най-сърдечният брат на Пророка ни – Сиянието на двата свята. Той му помагал и с богатството, и с душата си.
Когато хората не приемали събитието Мирадж, той първи потвърдил това, което Пратеникът говорел, като казал: "Щом той го казва, значи е истина." После двамата заедно се преселили в Медина.
Ебу Бекир (радиаллаху анх) бил добър човек, с меко сърце, състрадателен и милостив. Смилявал се над сираците, робите, слабите и безсилните. Винаги се стараел да им помага.
Ебу Бекир е най-великият човек след пророците. Той е един прекрасен човек, който трябва да бъде обичан и да бъде пример за мюсюлманите!
Ебу Бекир (радиаллаху анх), който станал първият халиф на вярващите починал през 634 г. в Медина. Неговият гроб е под зеленото кубе до гроба на Любимия ни Пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) – неговият най-добър приятел.