Пророка Дауд

Пророка Дауд

Синовете на Исраил не спазили заповедите на Аллах Теаля и не влезли в свещените земи заедно със своя пророк Муса. Като наказание за това четиридесет години се скитали без посока в пустинята.
Пророк Муса (алейхис селям) се споминал. На синовете на Исраил бил изпратен отново пророк – един от тях. След мъчението в пустинята, което им бил дал Аллах Теаля, били поумнели малко. Вслушали се в новодошлия пророк и влезли в Палестина. Извоювали победа над филистимляните, които не вярвали в Аллах, и ги прогонили.
Ала след време отново воювали с тях и този път били победени.
Филистимляните прокудили синовете на Исраил от земите им, погубили техните мъже. Отнели им свещения саркофаг, в който били тоягата на пророк Муса, свещените скрижали, парчета от манната небесна, изпратена им, докато пророк Муса бил на Синайската планина, и много вещи на пророк Харун.
Знатните измежду синовете на Исраил се събрали, за да обмислят положението, в което били изпаднали. Били опозорени. Решили да отидат при пратеника, когото Аллах им бил изпратил, за да вършат добри дела. Когато отишли при него, му казали:
- Нашите врагове ни смазаха. Отнеха ни саркофага. Победиха ни и ни пропъдиха. Избиха мъжете ни, а децата ни взеха в робство. Дойдохме при тебе, за да обсъдим какво трябва да сторим при това положение.
Пророкът им рекъл:
- Какво желаете?
- Помоли се на твоя Аллах. Подобно на другите народи, да изпрати и на нас един цар. Този цар да ни обедини около себе си и всички заедно да се сражаваме по пътя на Аллах – отговорили те.
- Та вие не се ли възпротивихте, когато при вас дойде заповедта да воювате? - попитал Пророкът.
Те отвърнали:
- Бяхме прокудени от родината си и разделени от децата си. Вече ще воюваме по пътя на Аллах.
***
Техният пророк станал и отслужил намаз. Отправил дуа към Аллах да даде на племето му това, което искали. Докато изричал дуата, Аллах Теаля му внушил, че е направил Талут цар на синовете на Исраил.
Пророкът се върнал при хората си и им съобщил:
- Аллах прие вашето желание. Ще ни изпрати цар.
- Кой е той? - попитали радостно те.
- Талут - отговорил пророкът.
Талут бил беден човек и някои от тях възроптали:
- След като ние сме по-достойни за царската корона, защо той става цар? Та той дори и имоти няма.
Пророкът им обяснил:
- Аллах го избра за вас. Умножи неговата сила и мъдрост. Той дава владението на този, когото пожелае. Аллах е всезнаещ.
Един попитал:
- Как ще узнаем, че Аллах е избрал Талут за наш цар?
- Знак, че той е царят, е връщането на вашия саркофаг - казал Пророкът. - По такъв начин Аллах ще ви приближи до себе си. Ще се върнат вещите на пророк Муса (алейхис селям) и пророк Харун (алейхис селям). Меляикетата ще донесат сандъка. Ако наистина сте хора, повярвали в Аллах, това ви стига.
Народът се насъбрал около своя пророк и започнал да чака това знамение на Аллах. Както стояли така всички вкупом в очакване, изневиделица пред тях се появил саркофагът с цялото си съдържание. Зарадвани, избрали Талут за свой цар.
***
Талут подготвил синовете на Исраил за война с враговете им. Бащата и братята на пророк Дауд (алейхис селям) също били във войската. Дауд (алейхис селям) бил най-малкият измежду братята си. Присъединил се към войниците, за да приготвя храна и да им носи вода.
Преди да потегли, Талут огласил на войската си следното:
- Аллах ще ви изпита на брега на една река. Този, който пие до насита от водата й, няма да може да се присъедини към моята армия. А този, който пийне само една глътчица вода, ще дойде заедно с мен.
Като казал това, Талут пожелал да разбере колко от войниците му ще се вслушат в неговите заповеди.
Войската на Талут стигнала до брега на реката. С изключение на малцина всички синове на Исраил пили вода до насита и не се подчинили на заповедта на Талут.
Талут заповядал на тези, които пили вода и не изпълнили неговата заповед, да се върнат обратно, тъй като от тях нямало да има никаква полза: те не спазвали заповедите му. Талут и воините му прекосили реката и се озовали лице в лице с армията на Джалут. Щом видели могъщата войска на Джалут, те се уплашили и започнали да си говорят един на друг:
- Ние не разполагаме с необходимата сила да се противопоставим на Джалут и неговата войска. Нашите братя ни изоставиха. Войниците на Джалут са по-силни от нас.
Измежду тях някои вярващи, които били убедени, че ще дават отчет за делата си пред Аллах, рекли следното:
- Има много случаи, когато малки по численост отряди са разгромявали с позволението на Аллах огромни армии. Аллах е заедно с търпеливите.
Когато войските на Талут и Джалут се срещнали, заели позиция да се сражават. Войниците на Талут, които привършили приготовленията си, се помолили на Аллах така:
- О Аллах, дай ни търпение. Дръж краката ни твърди и непоклатими. Помогни ни да надвием враговете си.
По онова време битката започвала като от двете воюващи страни излизал по един представител. Подир тях се втурвали и самите армии.
Джалут излязъл и се провикнал:
- Талут, защо хората ни да се сражават и да се избиват помежду си? Излез отпред да се бием или пък изкарай, когото пожелаеш. Ако аз те убия, войската и богатствата ти ще станат мои. Ако пък ти ме убиеш, обратно - всичко ще бъде твое.
Талут се обърнал към войниците си и попитал:
- Кой иска да се бие с Джалут?
Никой не пожелал да излезе, защото той бил много силен воин. На никого не било по силите да го победи. Синовете на Исраил започнали да се страхуват от Джалут. А той, облечен в бойни доспехи, очаквал своя съперник да излезе незабавно.
Джалут се провикнал:
- Няма ли някой измежду вас, който да желае да ми отнеме живота?
Дауд видял, че синовете на Исраил се страхуват, излязъл напред и отговорил:
- Аз ще те погубя.
Огромният и силен Джалут погледнал дребничкия Дауд и му рекъл:
- Върни се обратно, момко, не желая да те убивам.
- Не, аз ще убия теб – отвърнал Дауд.
Дауд (алейхис селям) много добре си служел с прашка. Сложил един голям камък в нея и го изстрелял. Камъкът улучил Джалут точно между очите. Той се строполил на земята, а Дауд изтичал и му отрязал главата.
Когато видели, че царят им е мъртъв, войниците на Джалут се уплашили и хукнали вкупом да бягат. Войската се разпръснала. Благодарение на Дауд синовете на Исраил сразили враговете си и извоювали победа.
***
Дауд (алейхис селям) имал много хубав глас. С този прекрасен глас споменавал Аллах и печелел сърцата на хората. Проявявал изключително усърдие в ибадета си, изпълнявал намаз и говеел. Аллах го обикнал. Дал му да властва над синовете на Исраил. Научил го на много неща. Повелил му така:
- Дауд, Аз те направих свой наместник на земята. Отсъждай справедливо сред хората. Не следвай техните желания и не излизай от пътя на Аллах. За тези, които се отклонят от пътя на Аллах и забравят за деня на равносметката, има сурово наказание.
Пророк Дауд не се ограничавал само с това да прекарва цялото си време в отслужване на намаз и говеене. Въпреки че бил цар, се трудел и сам се грижел за собствената си прехрана, тъй като знаел, че най-благословени са онези блага, които човек спечели със собствения си труд. Аллах го бил научил на ковашкия занаят. Умеел да прави от желязо доспехи, воински оръжия и принадлежности. Учел хората да си изработват ризници, които да обличат по време на война.
Пророк Дауд (алейхис селям) се покланял на Аллах, отправял му благодарности за благата, които получавал, и молел за прошка. Аллах Теаля му повелил следното:
- Дауд, вдигни глава. Опростих ти. Ще те даря със син на име Сюлейман. И той като тебе ще бъде умен човек и ще отсъжда мъдро.
Аллах дал на Дауд син на име Сюлейман. Баща му много се зарадвал. Наблегнал изключително на неговото възпитание и образование. Сюлейман пораснал и станал момък.
Един ден, докато седял до баща си, дошли двама души, които спорели. Единият разказал следното:
- Овцете на този човек влязоха в нивата ми. Изядоха всичко, което бях посял.
Дауд попитал собственика на овцете:
- Сториха ли овцете ти това?
Човекът отвърнал:
- Да, това, което казва е истина, о, справедливи царю.
Дауд (алейхис селям) отсъдил:
- Собственикът на нивата ще получи овцете като обезщетение за нанесените му щети.
Сюлейман (алейхис селям) се намесил и казал:
- О, Пратенико на Аллах, аз имам друга идея.
- Кажи да видим – подканил го баща му.
- Собственикът на овцете ще засее нивата и ще я върне в предишното й състояние. А собственикът на нивата ще вземе овцете и ще ползва тяхното мляко и вълна. Щом нивата придобие предишния си вид, притежателят на нивата ще си получи земята, а собственикът на овцете – стадото – обяснил Сюлейман.
Дауд се обърнал към сина си и рекъл:
- Оттук нататък ти трябва вече да отсъждаш. Аз съм един стар и изнемощял старец. А ти възмъжа, укрепна и започна да отсъждаш мъдро.

Изводи и поуки
Добрият човек не означава съвършен човек. Може би това е човекът, който малко греши. И пак добрият човек е този, който разбира грешката си и незабавно се покайва. Аллах приема покаянието на каещия се.
Човекът признава онези свои първенци, които ще му бъдат съветници. Запознава се, съветва се с тях и спазва техните съвети.
Честта на вярващия е в свещената борба за вярата. Този, който напуска борбата за вярата, загубва своята чест и бива низвергнат.
Не богатството на управниците ги прави властимащи. Благодарение на опита, ума, мъдростта, способностите, прозорливостта си и смелостта си и беднякът се превръща в духовно богат и е достоен да властва. Но ако тези качества липсват, макар и богат, никой не е достоен да бъде владетел.
Колко хора, малобройни по численост, които са вярвали и са се опирали на Аллах, понасяли са търпеливо несгодите и са полагали усилия, дисциплина и сплотеност са съблюдавали условията на войната, с позволението на Аллах, станали победители. Наш дълг е да изградим точно такива малки общности от хора. Този, който прави от нас победители, като работим така, е Аллах Теаля.
Вярващият трябва да се труди и да благоустроява земята, да се покланя на Аллах и да проявява подчинение. Аллах обича онези, които Му служат и проявяват състрадание към хората, превръща ги във всеобщи любимци.
Щастливи са онези хора, които след себе си оставят деца, притежаващи техните разбирания и поведение. Ако по мъдрост и знание ученикът превъзхожда учителят си, а синът надмине баща си, то значи, че човечеството върви напред. В противен случай няма прогрес.

Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (100), Юни, 2001 година