Добрият мюсюлманин е постоянен във вярата, служенето, доброто и подкрепянето на религията
От Айша (радиаллаху анха) нашата майка и съпруга на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) се свежда, че попитали Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) за най-ценното и възнаградено дело при Аллах Теаля, а той отговорил:
„Постоянно извършваното дело, дори да е малко." (Бухари, Муслим, Абу Дауд, Нисаи, Ибни Мадже, Ахмед)
Заради постоянното щастие.
Добрият мюсюлманин знае, че за да може да запази ценностите, които притежава е необходимо да живее съобразно с тях. Ето защо той живее живот, изпълнен с постоянно и непрекъсващо се рабстно. Истината по този въпрос ясно е изразена в знамението:
„И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!" (15:99)
Освен това, мюсюлманите се окачествяват като най-добрата общност:
„Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече." (3:110)
Това пък от своя страна показва, че за да може да запази своята религиозна самоличност, и за да е щастлив, човек е длъжен да постоянства в градивните ценности като вяра, служене, добротворство и подкрепянето на религията. Постоянството в това отношение е неизменната част в характера на мюсюлманина.
Както се знае, за сполуката и в земните дела е необходима принадлежност, постоянство в делата.
С постоянството си водата издълбава мрамора. Съхраняването на здравето става с пълноценно и с редовно хранене. Без постоянство е немислим успехът в дадено начинание. Безпринципното отношение, към и делата, които се започват и изоставят, се определят като напразни усилия:
„И не приличайте на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела – да превръщате своите клетви в измама помежду ви, задето една общност е по-многобройна от друга. С това Аллах ви изпитва и в Деня на възкресението непременно ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.” (16:92)
В убедеността и постоянството се съдържа доверие и вяра в ползата на започнатото дело. Действие, което веднъж се прави, а после се изоставя преди всичко създава у човека, който го извършва неувереност в самия себе си. Това е поведение, което не може да създаде доверие и у другите.
От друга страна, имаме желание щастливите моменти да продължат дълго и никога да не прекъснат.
След като е така, би трябвало да се желае и щастието от рабството да продължава дълго, да е трайно. Не трябва да се забравя обаче, че за постоянното щастие е нужно постоянно рабство.
Самохвалството
Всички сме свидетели на хора, които без да имат в личния си живот рабски мотив, говорят за своите родители, понеже са били много религиозни и заслужават похвала. Стремежът към самоуспокоение в този случай е напразно усилие, защото хваленето с доброто поведение на предците представлява самозалъгване. Същността се състои в това не да се хвалят надгробните камъни, а да се изживее собствения живот в рабство и служба на религията. За притежателите на подобно отношение ще бъде уместно да припомним знамението:
„Те са общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили, и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани какво те са извършили." (2: 134)
Категорично ясно е, че според Исляма превъзходството на род и потекло не съществува, защото при Аллах Теаля са важни не произхода, а делата, не формата, а същността, не самохвалството, а службата в името на Аллах и Неговата почит:
„О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ."
(49: 13)
От едно обръщение на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) към неговите близки се разбира, че родствената близост не може да даде гаранции срещу наказанието на Аллах:
„От мен искайте това, което ми принадлежи, за да ви го дам. Аз обаче не мога да ви опазя от мъчението на Аллах. Самите вие търсете начин, за да се избавите."
(Бухари, Нисаи, Дарими, Ахмед)
В Съдния ден произхода няма никакво място. На везните ще се поставят делата, служенето и службата в името на религията.
Според ислямското схващане службата (дейността), от гледна точка на плодовете от тази служба, е нещо много важно. Ето защо, когато мюсюлманинът има възможност да направи нещо, той го прави без да чака „по-подходящо време". Може това подходящо време изобщо да не дойде. Колко прекрасно е описано това в следния хадис:
„Дори и когато настъпва Часът (Къямет) онзи, който има в ръката си фиданка и може да я засади – начаса да я засади." (Ахмед)
Нека не търсим оправдание напразно
От всичко казано до тук се разбира, че е напразно да се търсят извинения за недостатъци в служенето (ибадета). Добрият мюсюлманин, освен в приетите като извинение случаи, не търси начин да се оправдава. Независимо от състояние и пост, каквато и да е професията, той знае, че главният му дълг пред Аллах е рабството и той се стреми да го изпълнява без прекъсване. Той е убеден, че делата са средство срещу безделието. За нас като мюсюлмани, в интерес на нашия напредък и подобряване в духовен и в материален аспект, освен делата и рабството не съществува друг актуален път.
Нека Всевишния Аллах да помогне на всички в доброто рабство.
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (91), Януари, 2000 година
Портал 
