По пътя на дядо си
Нормално и човешко е всеки, който е доволен от професията си да желае негов син или внук да го наследи. Ако е лекар, синът или внукът също да стане лекар, на учителя – учител, на инженера – инженер, на бореца – борец.
И Хафъз Исмаил Гьоч (Гьоч Хафъз), (Аллах да се смили над него), какво можеше да пожелае от Всевишния Аллах освен да го дари с наследство. И Аллах Теаля го дари със здрав и сияен внук. Дадоха му неговото име – Исмаил, да наследи както името, така и професията му. И така стана. Исмаил Али Гьоч, след като завърши средното си образование в родния си град Разград, завърши и Ислямския институт в София. Но реши, че това не е достатъчно за едно достойно наследяване на своя дядо Исмаил. Завърши и курс по специализация за „мюфтии и ваизи" в Хасеки – Истанбул.
Върна се в родния си град и започна работа при дядо си в Ахмед Паша джамия. В началото на пролетта, след кончината на дядо си, той зае неговото място като имамин.
„Щастлив съм от това, че аз, наследявайки пътя на дядо си, имам възможност да служа по-пълноценно на свещената ни религия. Аллах да благослови дядо ми." – казва младият имамин на „Ахмед Паша", джамия в гр. Разград.
Исмаил Гьоч отправя и благодарности към директора на Центъра за обучение в Хасеки, и към преподавателите Мехмед Саваш, Али Риза Темел, Рамазан Пакдил и Абдуллах Юдже за помощта, която са му оказали.
И ние му пожелаваме успех в благородната професия.
Мустафа ЧЕТЕ, Разград
Вестник "Мюсюлмани", брой 10 (87), Септември, 1999 година
Портал 
