Пътя на прочистването
Табиин (хората подир сахабетата)
След поколението на сподвижниците следваш табиините, които приели за водители предшествениците си. Те определят нормите за ахирета, водейки се от словото на Пратеника и сподвижниците, за да бъдат светлина за тези, които поемат по пътя на ахирета.
Опасения и за земния, и за Отвъдния живот
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: "Който се опасява за Отвъдния живот, нека Аллах стори богато сърцето му да го съсредоточи. И да стори още от земните блага да отидат при него. Който се безпокои за земния живот, нека Аллах изпише сиромашията на лицето му, да го обърка и освен отреденото му, нищо повече да не получи. Който осъзнае ибадета като смисъл на живота си и това за него е единственото безпокойство, Аллах улеснява за него трудностите в земния живот." Ние виждаме пред онзи, който ги е възприел като цел и те са първото и последното му безпокойство, а той мисли само за стоката и страстите си.
Праведниците си препоръчват един на друг тези норми: Джелил Табии бин Абдуллах казва: "Благодетелните хора обичаха да си припомнят следните три съвета и непрекъснато ги повтаряха:
- Който се труди за Отвъдния живот, Аллах му осигурява живота.
- Който си поправя отношенията с хората, Аллах го прави благочестив.
- Който притежава душевна красота, Аллах разкрасява и физическата му красота."
Който не изпълни първото условие, той не би могъл да успее във второто и третото.
Разликата между бездействието и следването
Възжелалите Отвъдния живот табиини поставят още една норма, която е продължение на първата, в която вървенето по пътя за сполука в Отвъдния живот. Кайс бин Ал-Джари, един от табиините, казва: "Ако си се отдал на дела, водещи те към Отвъдния живот, ще останеш на място, ако пък си се отдал на земните блага, ще ги накараш да те догонват. Ако си решил да направиш благодеяние, побързай. Ако шейтана ти се яви, когато си в намаза и ти рече: "Ти го правиш за пред хората – удължи си намаза." След като единственото безпокойство на този човек е Отвъдния живот – защо да бърза? Ако се бои от заблуда и лош край, знаейки, че са една от причините за лошия край, защо да е толкова настоятелен над земните си дела.
Какво е собственост (имот)?
Наред с определението, че имотът е собствеността на човека в злато, сребро, земя, смелият табиин Абу Хазъм определял и отъждествявал с нормите за Отвъдния живот по друг начин. Когато го попитали: "Какво е собственост?", той коментирал по следния начин: "Безкрайното доверие в Аллах и безнадеждността на притежаваното от хората." Това е истинската собственост на онзи, който желае Отвъдния живот. Той знаел, че другата собственост, която притежава не е негова, а принадлежи на Аллах.
Кой е собственик?
Внуците на Ал-Фарук отишли да научат тогавашният халиф на истинските норми за ахирета, на истинската собственост и собственик. Относно това, в хадис, предаден от Суфян бин Уяйна се казва: "Когато Хашим бин Абдулмелик влиза в Кябе, среща Салим бин Абдуллах бин Омар и му казва: "Салим! Поискай от мен нещо, от което имаш нужда!" Салим му казва: " В дома на Аллах се срамувам да искам от друг, освен от Него." След като излязъл навън Хашим му рекъл: "Вече си извън дома на Аллах, така че поискай отвърнал: "Наградата за земния живот или за Отвъдния?" Хашим казал: "Разбира се, че за земния живот." Тогава Салим му рекъл: "Как мога да ги поискам от този, който не ги притежава след като не ги поисках от този, който ги притежава!?"
Внимавай срещу кого се бунтуваш!
Ето така при всичките си обноски и действия в земния живот те виждаха пред себе си Създателя. Поради това в Отвъдния живот Аллах ги дарява с възможността да го съзерцават. Това е най-голямото блаженство, което им се дава. Това е и единствената причина, за да постъпват така. Онзи, който извършва грях, в момента на извършването забравя, че Аллах го наблюдава и така с улеснен в сторването на греха. Във връзка с това Билял бин Ад поставя нова норма на желаещите Отвъдния живот: "Не гледай размерите на греха, а внимавай срещу кого си се опълчил.“
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (106), Януари, 2002 година
Портал 
