Какво може да учи жената

Какво може да учи жената

Според учените от миналото и днес жената, също като мъжа може да учи и да се образова. Двамата са равнопоставени в това отношение. Доказателство за това е, че както по отношение на злото, така и по отношение на очакваната награда жените и мъжете са равни.
Относно първото доказателство:
Ислямската религия задължава както мъжете, така и жените с намаз, оруч, хадж, да бъдат добри, справедливи, да помагат на бедните. Освен това и двата пола са равни по отношение на покупко-продажбите и упълномощаването, усилията да се постигне нещо с добро да се избягва лошото т.н. Някои неща остават извън, това обобщение. Те са следните:
а/Жената е освободена от намаз и оруч по време на месечния цикъл и следродовия период;
б/ Някои тежки професии като военната служба, строителството, металургията и др. са неподходящи и вредни за женската физика и организъм;
в/ Някои дейности, в които иска да се включи жената противоречат на женската й природа. Тя е задължена да изпълнява присъщите й дейности като домакинството, отглеждането и възпитаването на децата.
Заангажирането й с допълнителна работа ѝ пречи да изпълнява пълноценно тези три типично женски занимания.
г/ Присъствието на мъже и жени заедно в офиси, пазари и др. работни места довежда до опасни социални последици;
Извън тези случаи, по отношение възможностите за работа жените и мъжете са равни.
Според моята и на други предвидливи хора преценка, всичко това се прави от уважение към жената, с цел да се съхранят моралните ценности, да се запази нейното достойнство, утвърдени от обществото.
Кой би искал жената да си седи и да не прави необходимото за съпруга, дома,и децата си? Колко хубаво е казал поетът Шевки:
Не е сирак този, който е останал сам след смъртта на майка и баща.
Истински сирак е този, чийто баща и майка нямат време за него.
Кой от нас би се съгласил жената да си навреди, да загуби женствеността си и да си навлече болести и неприятности? Кой би се съгласил да прати жената на работа, която ще я очерни, ще омърси женското й и майчиното достойнство?
Има ли нещо по-ценно от женската чест и достойнство? И ако жената бъде принудена да тръгне по неморален път, кой и как ще възпитава децата? Нека погледнем как преценяват западните философи работата на жената извън къщи.
Английският учен Самуел Смайлс, в книгата си „Морал" пише следното:
„Да, такъв е редът, за да даде своя принос в икономиката на страната, жената трябва да работи извън дома, във фабрики и други места. В резултат на това, семейното гнездо се руши. Защото жената е тази, която крепи нравствените устои, основите па семейството. И след като тя пренебрегне основните си задължения, стълбовете рухват, социалните връзки изтъняват. Защото истинското задължение на жената е да поддържа реда в дома, да отглежда и възпитава децата, да посреща нуждите на семейството, да се грижи за семейния бюджет. Но една работа извън дома, разбира се, я откъсва от всичко това. И домът вече не е същият. Децата израстват без необходимото домашно възпитание, те са пренебрегнати и лишени от семейна обич. Семейното огнище угасва... Жената вече не е изтънчена домакиня, любим близък човек за съпруга си, а става един работник, който следва мъжа. По тези причини мислите и чувствата, които опазват добродетелта се изличават."
А ето какво пише една английска секретарка на име Ени Руд, в шести брой на списанието „Бисерно дърво":
„Много по-безопасно и по-полезно е за момичетата да работят като прислужници и домашни помощнички, защото ако работят другаде има опасност така да се омърсят, че да не могат да се изтрият петното до края на живота си. Как бих искала и в нашите страни жената да живее, да се развива сред нравствена чистота и уважение както в ислямските държави. Защото в ислямските страни жената е като ангел, с достойнство и уважение, тя води един хубав и спокоен живот.
Да, след като английските девойки определят работата и присъствието си сред мъже за опасно и го определят като позор, защо ние искаме от нашите да се занимават с неща, които противоречат на женската природа? Няма ли в Свещената книга примери, които трябва следват девойките?
Момичето трябва ла помага в къщи. Работата извън дома е работа за мъжете, така честта па семейството се запазва.
Както казахме и по отношение на очакваното благоволение и награда, жените и мъжете са равни. Достатъчно е да погледнем какво е написано в Корана по този въпрос:
„А техният Господ им отвърна: „Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена, вие сте един от друг, а онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете им, и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат – награда от Аллах. При Аллах е прекрасната награда."
(3: 195)
„А който върши праведни дела, мъж или жена, и е вярващ, тези ще влязат в Рая и не ще бъдат угнететени дори с браздица по костилка на фурма."
(4:124)
„За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, искрените мъже и искрените жени, търпеливите мъже и търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиня и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещите жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени – Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда.”
(33: 35)
Доказателство за това, че и жената е достойна за награда е следното предание:
Дъщерята на Йезид Сиккин, Есма, отишла при Ресулюллах и му казала: „Идвам като посланик и говорител на жените. Всички сме на едно мнение и то е следното. Без съмнение Аллах те е изпратил като Пророк на мъжете и жените. Ние ги повярвахме и те следваме. Ние, жените, сме далеч от някои дела, седим си в къщи. Мъжете ходят на петъчна молитва, погребения, воюват и с всичко това ни превъзхождат. Но когато те тръгнат на война ние сме тези, които пазим имота, отглеждаме и възпитаваме децата. В такъв случай дали и ние ще бъдем присъединени към тях и ще споделим с тях наградата на Аллах?” Ресулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) се обърнал към присъстващите и казал: „Да сте чували по-добър въпрос, по-хубаво изказване на религиозна тема, от това на тази жена?” Отговорили му:
„Не, не сме чували." Ресулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал:
„Есма, можеш да си ходиш и предай на жените, които те изпращат следното: „Тази от вас, която споделя и заедно с мъжа си участва в обществените дела, която иска неговото разрешение и се съобразява с повелите, е равна с мъжа пред всичко, което ти спомена."
(Сахих Муслим)
Ясно е казано от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), както мъжът с делата си, така и жената с това, което прави за дома, съпруга и децата е също толкова достойна за награда от Аллах.
Когато става дума за обучението на момичетата според Исляма, можем да посочим следното:
„Дженнет има за онзи, който има три дъщери или сестри, две дъщери ики две сестри, които той възпита, прави им добро и ги омъжи,"
(Тирмизи, Абу Дауд)
В достоверно предание се казва, че в определени дни Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е събирал жените да ги обучава като отправял към тях специфични обръщения. Това стана след като към него бе отправено следното искане:
„Мъжете слушаха хадисите и си отиват (за нас няма полза от това). Определи ден за нас, за да ни научиш на онова, на което Аллах те е научил!" Вследствие на това Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) им посочил в кои дни да се събират и ги поучавал на онова, на което Аллах го е поучил."
(Сахих Бухари, Сахих Мустим)
Балазури посочва в книгата си следното:
Дъщерята на Юмер и съпругата на уважаемия Ресулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), Хз. Хафса (радиаллаху анха) се е научила да чете и пише от жена на име Адвийе. След като се омъжила за Ресулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), той помолил Шифа да подобри краснописа на жена му.
Накратко да обобщим: Ислямът повелява момичетата да учат полезни неща и да получат необходимата култура. Ако някои в миналото са забранявали и ограничавали образованието на жените, то е било поради разпространението на някои вредни знания, предизвикателни стихове и литература на сексуална тема. Знанията, науката, литературата, стиховете, думите, които са полезни за природата и вярата на жената, които отварят прозорец към мъдростта не са забранени. В историята няма случай някой да забранява някому да получава такива познания.

Вестник "Мюсюлмани", брой 10 (87), Септември, 1999 година