Заклеването в друго, освен в Аллах
Всевишният Аллах се заклева в което пожелае от Неговите творения. От гледна точка на Исляма за Неговите раби не е позволено да се заклеват в друго, освен в Аллах. Хората масово употребяват клетви, като се заклеват не в Аллах, а в Неговите творения. При клетвите съществува почит, която заслужава единствено Аллах. От Ибн Омер (радиаллаху анху) се свежда, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Аллах Теаля забранява да се заклевате в бащите си. Който иска да се закълне, нека да се закълне в Аллах или да мълчи." (Ахмед)
Пак от Ибн. Омар (радиаллаху анху) се свежда, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: „Онзи, който се закълне в друго, а не в Аллах, той е съдружил с Аллах." (Ахмед)
В друго предание се казва, че Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Не е позволена клетва в Кааба, честта, в живота на някого, в пророците, бащите, майките, децата. Подобни клетви са забранени (харам). Онзи, който е изрекъл подобна клетва, трябва да изрече свидетелството (Келиме-и Теухид) – Ля иляхе илляллах, защото в достоверен хадис се казва: „Онзи, който се закълне и в клетвата си каже „Заклевам се а Лат и Узза (божества), нека да каже "Ля иляхе илляллах" (Бухари)
По този въпрос някои мюсюлмани да пускат слова, които са сдружаване (ширк). Например: „Осланям се на Аллах и на теб", „Доверявам се на Аллах и на теб", „Това е от Аллах и от теб", „За мен освен Аллах и теб, друг няма", „За земята", „Ако не бе Аллах и еди кой си" (Когато при тези слова се употреби например: „Осланям се първо на Аллах, после на теб" няма противоречие и това е допустимо, тъй като съществува степенуване.)
Също така нередни са словата „Аз съм далеч от Исляма", „Това време е време на злини". Нередност е всяка дума, в която се съдържа проклинане на времето, като:
„Това е лош час", „Ах, сляпа съдба".
Създателят на времето е Аллах, и който проклина или псува времето в крайна сметка насочва проклятията си към Аллах.
От същото естество са и следните слова: „Природата пожела" и всяко име, в което се съдържа рабство на друг, а не на Аллах, като: Абдулмесих, Абдуннеби, Абдуррасул, Абдул-хусейн.
Някои нови термини, които противоречат на единобожието са: „Ислямска демокрация", „Волята на народа е във волята на Аллах"; „Религията е на Аллах, а родината на всеки"
Измежду забранените прозвища е да се каже за човек: „Царят над царете", „Съдникът над съдниците".
Използването на слова, които изразяват гняв „Ако не беше...", „О, Аллах!" „Ако пожелаеш опрости ме!" също е от забранените слова (харам).
Вестник "Мюсюлмани", брой 10 (87), Септември, 1999 година