Въпроси и отговори
Драги читатели,
Този път в писмата Ви преобладава темата за катастрофалното земетресение в Турция преди повече от един месец. Повечето от Вас са наблюдавали разрушенията на това бедствие по сателитната телевизия. Например читателят ни от с. Паритизани Мехмед Хюсеин наблюдавал как погребват починалите с дрехите, без платно (кефен), в общ гроб. „В нашата религия не е ли забранено подобно погребение?"
Драги Мехмед, при такива ситуации, тъй като те са над човешките възможности нашата религия допуска подобни погребения. Това е и разумното, защото не е възможно за всички да се намери кефен, а труповете се разлагат и не позволяват забавяне. Това доказва, че Исляма е религия на милостта на Аллах. С уважение!
Да не изгубим надеждата си във Всевишния Аллах
„Когато наблюдавам състоянието на пострадалите от земетресението, особено децата, останали без родители, не мога да се въздържа да не плача." – пише ученичката от Кърджали Гюлбеяз Исмет.
Сестро Гюлбеяз, плача си има граници, а и с него не можем да върнем починалите.
Сега важното е да подходим разумно. Разрушените къщи могат отново да бъдат построени, надеждата отново да пусне кълнове. Стига да сме единни и да не изгубим надеждата си в Аллах!
С поздрав и уважение!
Неграмотното земетресение
Да, да „земетресението е неграмотно" пише в писмото си читателят ни от Кърджали Мустафа Кадиров и описва видяното по телевизията така: „В средата на парка една табела: „Не късайте цветята!". Но разбира ли земетресението! То е неграмотно. Не знае да чете!
Братко Мустафа, хайде да не се бунтуваме срещу изпитанията, които ни изпраща Всевишния! Не ни остава нищо друго, освен да се осланяме на Всевишни Аллах! С уважение!
Спомени под разрушенията
„Една жена намира между другите си вещи под развалините и снимка от сватбеното й тържество. На снимката тази жена е засмяна, щастлива, весела. А сега тя плаче. Загубила е мъжа си и двете си деца.” пише читателката ни от Разград Емине Мустафа.
Да, драга Емине, колко любими, обичани хора останаха под руините. Колко деца, колко млади и стари... И колко много спомени! Дано под развалините да са останали и злините ни!
С поздрави уважение!
Преходен свят
Ето няколко изречения от писмото на читателя ни от Търговище Тахир Исмаил:
„Баща и син се скарват вечерта и си лягат сърдити. Същата нощ става земетресението. Сина го спасяват на следващия ден, а бащата едва след четири дни. Синът през цялото това време се измъчва от угризения на съвестта. Смята, че той е виновен за смъртта му. Идва денят на щастливото спасение. Синът се извинява, а баща му прощава." .
Да, драги Тахир, струват ли си грубостите в този преходен свят, и още повече към най-близките. Да пренебрегваме по-възрастните, особено родителите си?!
С обич и уважение!
Турчинът няма друг приятел освен турчина
Да, драги Ахмед Кабил от Хасково, прав сте, че тази поговорка вече е изживяла своето време. Земетресението недвусмислено показа тази истина.
В едно свое изречение употребявате думата „Гяури" (безверници) и казвате: „И гяурите дори, които мислихме за врагове помогнаха на мюсюлманите, пострадали от земетресението..."
„Гяурите, които смятахме за врагове!"
Драги Ахмед, и думата „гяури" вече изживява своето време, както гореспоменатата поговорка. Молим за размисъл!
С поздрав!
Да, драги читатели,
Болката на братята ни, пострадали от земетресението, минава и през нашите сърца, оставяйки дълбоки следи. Но пак повтаряме:
Какво ни остава, освен да се осланяме на Всевишния, да извлечем поука и да Го молим за опрощение!
С поздрав!
„Мюсюлмани"
Вестник "Мюсюлмани", брой 10 (87), Септември, 1999 година
Портал 
