Въпроси и отговори
Въпрос: Гробището ни се намира на разстояние от около 200 метра от селото. Затова как е по-добре да се пренасят мъртъвците – в катафалка или на ръце в мюсюлмански ковчег (табут)?
Отговор: По препоръките на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), след като се извършат ритуалните действия за починалия, той трябва своевременно да се пренесе там, където ще бъде положен. Затова и като се съобразяваме с метеорологичните условия, разстоянието до гробищата и със следващите действия, уместно и по-добре е мъртвецът да се пренася в табут на раменете на присъстващите и то така, че всеки един от тях да може да извърви по 40 крачки. По този начин участващите ще имат възможност за размисъл, покаяние (тевбе) и дуа. Но ако времето или някакви други обстоятелства не позволяват това, то по-добре е покойникът да се пренесе за по-бързо с катафалка.
Въпрос: От гледна точка на религията ни как се разглежда въпросът за поставянето на т. нар. мюхюр (лист, в който са написани някакви свещени изрази) и завещание (васийетнаме) или за прочитането на хатим четирийсет и един пъти Ясин за духа на покойника?
Отговор: Поставянето на каквито и да е религиозни текстове върху покойника, които са познати сред хората като мюхюр (печат), не е приемливо и в никакъв случай не бива да се допуска. В религиозните текстове за времето на Великия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и приближените му, а и в тези, отнасящи се до по-ново време, няма никакви данни за такъв обичай. Затова е погрешно и не е разрешено (джаиз) да се мисли, че подобни неща биха могли по някакъв начин да помогнат на покойника. Той няма нужда от такива неща. По същия начин оставянето на васийетнаме върху мъртвото тяло също е лишено от смисъл. Нормално е човекът приживе да е оставил на близките си наследствен документ, списък с борчовете или даренията си. Но това не значи, че те могат да се поставят върху мъртвеца, просто не е необходимо да стават достояние на всички. Още повече, че и от етична гледна точка поставянето на предварително приготвения наследствен документ и излагането му на показ никак не е за препоръчване. Дори тези, които поощряват подобни действия, които наистина не се включват в религията ни, от религиозен аспект носят пряка отговорност за това.
Също така обикновено се смята и се вярва, че ако Свещеният Коран бъде прочетен пред по-многобройно общество и в името на починалия с цел севабът от този ибадет да се дари на покойния, той докосва духа му и допринася полза на покойния. Но по-приемливо е това да се извърши от близките или роднините на покойника. Вместо да се наеме четец, по-уместно е близките и роднините да прочетат онези сури и айети, които знаят, и да ги дарят на духа на покойника. Защото почти всички ислямски учени са единодушни, че Коранът не може да се чете срещу заплащане, нито от страна на чужд на починалия.
Що се отнася до сура Ясин, то известно е, че Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е препоръчал тази сура да се чете по-скоро на смъртноболния човек, отколкото за духовете на покойниците. Предвид това някои учени са на мнение, че Ясин може да се чете и на гроба, и на духа на все още непогребания покойник. (Вж. Шевкани. Нейлю'л-евтар. IV, с. 24; Ибн Абидин. Редду'л-Мухтар. I, с. 626.)
Ето защо, колкото и да става въпрос и да е допустимо прочитането на сура Ясин за духа на покойниците, определянето на 40 или 41 прочита не се основава на достоверни доказателства. Следователно може да се твърди, че е добре Ясин да се прочете лично от близките на покойника, а не от от други, и то без да се ограничава броят на прочитите. Защото е вероятно прочитащият, който е чужд на покойника, да чете в очакване на съответно заплащане. Впрочем, за голямо съжаление, прочитанията на Ясин, мевлюд, хатим са прераснали в своеобразен обичай и ако близките на покойника пропуснат да извършат това срещу заплащане, си мислят, че не са изпълнили своя дълг. Това е абсолютно погрешно виждане и както не е религиозно съобразно, така създава и възможност за някои недобросъвестни деяния от страна на четящите срещу пари. Както вече казахме, това е абсолютно недопустимо. В такива случаи трябва да се подхожда много внимателно и не бива да се забравя, че важно задължение на мюсюлманите е да откриват пътеките към доброто и да възпрепятстват тези, които водят към зло.
Въпрос: Как се подхожда към мъжа, който ругае жена си като споменава (псува) майка й?
Отговор: Не съществува никакво съмнение, че ругатните или псуването са грях (гюнах). Но псуването между съпрузите, предвид прякото му влияние върху правните норми между тях, изисква деликатно отношение, защото то изисква изключване от религията. Примерно псуването по адрес на Аллах, Пейгамбера, Свещена книга, религиозна принадлежност и т. н. и думи, които изключват изричащия ги от религията, представляват опасност за брака, докато не се извърши истинско покаяние от изричащия ги мюсюлманин. Тъкмо затова той трябва да бъде изключително внимателен и да не произнася нищо, което да има значение на отричане на религия, подигравка с нея и т.н.; изобщо – не бива да допуска да изпада в елфаз-и кюфюр, т. е. да не употребява думи със значение на псувня или ругатня под каквато и да е форма.
Освен това съпругите са поверени (еманет) на мъжете от Всевишния Аллах и носят отговорност за тях пред Него. Използването на ругатни или лоши думи по адрес на съпругите им, както и измъчването им не се вместват нито в предписанията на исляма, нито в човешките взаимоотношения. Но случи ли се такова нещо, наложително е мюсюлманинът веднага да помоли Аллах за прошка, а съпругата си – за извинение. Разбира се, жените също трябва да внимават много, особено тези, които знаят, че съпрузите им са изнервени, и да полагат усилия да ги предпазят от този грях или най-малкото самите те да не стават причина за това. Добре е такива мъже да бъдат приобщавани към религиозни беседи; трябва да се молим за тяхната промяна към добро и в никакъв случай да не оставаме безразлични към псувните им, а да полагаме адекватни усилия за тяхното цялостно отстраняване.
Въпрос: Как стои въпросът за киното или телевизията от гледна точка на религията ни?
Отговор: Телевизията и киното, които активират зрителните и слуховите ни възприятия, представляват важни средства за информация, възпитание и обучение, както и за развлечение. Не е възможно да се категоризират като забранени, или харам. Но едновременно с това е ясно, че гледането на филми, реклами и всякакви предавания, които са в противоречие с ислямските принципи, етика и начин на живот, не е разрешено (джаиз). Тези средства са мощно оръдие, което трябва да се използва целенасочено за ускоряване на възпитателно-образователните процеси в обществото. Затова на преден план изпъква задължението на всеки мюсюлманин да се възползва от тях по целесъобразен начин. Един от принципните постулати в исляма: "Пътищата, водещи към хаир, се откриват, а тези, водещи към зло и поквара, се закриват", е в подкрепа и пряк израз на тази истина.
Аллах знае най-добре, весселям
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (116), Април, 2003 година
Портал 
