Въпроси и отговори
Въпрос 1. Понеже ме болят краката налага се да изпълнявам намаза си, седнал на стол. Но в книгата "Нама- з китабъ" на Хасан Яваш пише, че така изпълнен (върху стол) намазът не се признава. Как всъщност стои въпросът.
Отговор: Както е известно къям (стоенето прав) във фарз и ваджиб намази като витир или адак е задължително за тези, които са здрави и при всички положения имат сили да се изправят или навеждат
Затова не се признава намазът на този, който въпреки, че е в състояние да извърши намаза си по повеления начин го прави седнал на стол. Особено фарз намазите или някой друг от тези, които са ваджиб. Сюннет и нафиле намазите по добре е да се изпълняват в изправено положение (прави), но е допустимо да се извършат и в седнало положение. (О. Насухи Билмен, Бююк ислям илмихали стр. 126-129). Великият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е отговорил така на един човек, който попитал как да изпълни намаз в случаите на болести: "Изпълни намаза си изправен, ако нямаш сили затова, направи го седнал; ако нямаш сили и затова, то облегни се и пак го изпълни.“ В един друг хадис се казва следното: „Ако не ти достигнат силите изпълни намаза си по гръб, защото Всевишния Аллах няма да стовари на плещите на никого отговорността на онова, за което човекът няма сили." (Бухари, Таксир, 19; Ебу Давид, Салят, 175; Тирмизи, Салят, 157; Ибн Мадже, Икамет, 139).
Според казаното дотук излиза, не ако желаещият да изпълни намаз е болен и няма сили да стои прав; ако има опасност това право стоене да навреди на здравето му или представлява причина за удължаването на болестта; ако ще изпита силни болки и т. н., то тогава може да го изпълни в седнало положение, но ако все пак има сили за малки движения добре е да изпълни рукю и седжде. Но ако всичко това влияе отрицателно на развоя на болестта му достатъчно е да завърши намаза си с има (символичните жестове). Защото принцип на основа на исляма е улесняването, а не затрудняването на служенето на Аллах. (Бакара, 2: 285). Също така болен мюсюлманин, който задържайки се на крака за известно време е в състояние да изпълни намаза си, трябва да изпълни в изправено положение, а не седнал, намазите фарз и тези, които са ваджиб, т. е. нека да стои прав дотогава, докато го държат краката, а след този момент може да завърши намаза си и в седнало положение. Даже тези, които са в състояние да вземат ифтитах текбир го правят прави, а след това продължават и завършват изпълнението на намаза си в седнал вид.
Тези, които не могат точно извършат седжде, т. е. имат проблеми при навеждането, могат да символизира мястото за седжде с нещо височко като столче или възглавница и да го извършат с има (жестове).
След тези знания, ако се върнем към въпроса от началото трябва да кажем – човекът, когото го 6олят краката и има проблеми при навеждането и изправянето намаза може да си изпълни в седнало положение от стол, като в определени места рукюните може да извърши с жестове.
(Аллах знае най-добре!)
Въпрос 2. Нужно ли е да изпълним дженазе намаз, да четем от Корана за духа на покойник, който никога не е посещавал джамия, не се е кланял на Всевишния?
Отговор: Дженазе намазът в същността си е една молитва (дуа), и е възвана като фарз-ъ кифайе от Всевишния Аллах само за покойниците мюсюлмани. Затова е много важно да се знае със сигурност дали покойникът е мюсюлманин. Още повече, че понякога дори това се оказва недостатъчно, т. е. не е достатъчно покойникът да е бил мюсюлманин, за да се изпълни дженазе намаз за духа му. Примерно покойници, за които се знае, че са убили родителите си този намаз не се полага и съответно не се изпълнява.
Отговорът на въпроса може да се потърси и в следната насока:
Естествено е от мюсюлманин да се изисква и очаква той да посещава джамията, да изпълнява намаз и другите условия на исляма. В случай, че е вярващ и въпреки това не изпълнява споменатите изисквания, и няма подигравателно отношение към вършещите ги, не отрича религията и не извършва неща, които биха го извели вън от религията, то нормално е без оглед на роднинска или друга близост в случай на смърт да се изпълни дженазе намаз за духа му. Защото според теолозите на Ехл-и Сюннета вярата е основополагащата и важната в случая. (А, Саим Кълавуз, Ислям Акаиди ве Келяма Гириги, стр, 27)
Всичко това идва да рече, че човек, който вярва в Аллах, но въпреки това не изпълнява условията на своята религия, несъмнено върши гюнах (грях) и си е гюнахкяр (грешник). Но в практиката, а и в теорията на исляма е прието, че такива хора са вярващи по принцип и да се третират като такива, т. е. всички ритуали, които се прилагат към мюсюлманите да се приложат и за тях. Отделно трябва да се избягват действия, които биха могли да доведат до раздор в обществото.
В същото време ние като мюсюлмани трябва да свършим своя дълг и да предупреждаваме онези, които не ходят на джамия, не изпълняват намаз и т. н.
Аллах най-добре знае!
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (118), Юни, 2003 година
Портал 
