Щом като сме мюсюлмани
Мюсюлманин означава отдаден. На кого? На Аллах, разбира се. Името, което всъщност Всевишният Аллах най-много обича не е ли Абдуллах (Раб на Аллах). Колкото и да се стреми човек да избяга от рабството и да казва, че не е раб той не ще се избави от рабството, защото то бива два вида. Ако не е в едното, той е в другото.
1. Раб на Аллах
2. Раб на шейтана
Онзи, който не е раб на Всевишния, то става раб на шейтана. Ако човекът няма своя Господар, който да го възпита, като не следва повелите на Аллах, то той непременно ще последва прокълнатия шейтан.
Днес ние сме се превърнали в играчки на шейтана. Така ни е вързал, че накъдето ни притегли отиваме, каквото ни каже изпълняваме. Ако отдадем това подчинение на Аллах Теаля ще заслужим Дженнета, но вършейки обратното, ние си заслужаваме Джехеннема. Усещаме ли това? Казваш, че обичаш Аллах, но не можеш да изразиш тази любов. Любящия се покорява на възлюбения, подчинява му се. Не искам да казвам, че не го обичаме. Ако от сърце го обичаме ще следваме това, което иска от нас. Душата ти се измъчва, когато не можеш да дадеш чаша с вода на онзи, който много обичаш? Случва се, когато в живота се пропуска сутрешен намаз. Когато това се случи усещаш ли болката в сърцето, сълзи навлажняват ли очите ти? Той е, който сътвори човека от съсирек, който облича костите с плът, който го създаде и му даде безброй блага. И най-важното, Той ни счете за достойни като ни дари с Исляма.
Опрости о, Аллах! Колко сме неблагодарни. Той е, Който ни освети с най-скъпи ценности, ако не бе така както сега следваме пътя на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), можеше да последваме другата система. Когато онзи, който не познава своя Господар се надпреварва в опиати, алкохол и всякакви нередности и е на ръба на една от пропастите на Джехеннема, в това време ти да се надпреварваш в рабството пред Него, не е ли благо, за което заслужава да сме Му признателни? Да ти е отредено да бъдеш последовател на Неговия най-любим Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем), в Свещената си Книга да се обърне към теб със словата "Вярващи мои раби", да те стори последовател на Исляма – религията за която Сам е казал "Религията, от която съм доволен", нима всичко това са блага, които търсят упрек?
Щом е така, защо с поведението си отегчаваме "Господаря свой!', Който казва "О, раби Мои влезте в Моя дженнет!" Сърцата ни, които не удържат и минутка гнета, на който е подложен безпомощен раб, дали потрепват пред това величие и щедрост? Опазил Аллах да не изпадаме в подобна заблуда. Да, Той не изпитва нужда от всичко това, а ние сме тези, които сме подложени на изпит и щом го изпълним – печелим, а щом не го изпълним – губим. Не мисли, че сред толкова много грешки не ще има място в Джехеннема. След като всички, които го заслужават бъдат натикани там, той ще надава рев: "О, Аллах! Няма ли още?"
След като дори в съня си копнея поне веднъж да съзра Пратеника, когото обичам, нима мога да търся друг адрес?
Мюсюлманино!
Подложи на контрол всяко твое действие, всяко твое поведение, всяка придобивка и следи те да не преминават границите на Исляма. Направи си равносметка, преди да ти бъде направена такава, за да се спасиш.
О, Аллах стори ни заслужили твои раби и заслужили последователи на Твоя възлюбен Пратеник! (Амин!)
Ти, който си признателен за чаша кафе дори, защо се проявяващ като неблагодарник към своя Създател?
Есра Оран
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (84), Юни, 1999 година