5 Наказанието като метод на възпитаване

Наказанието като метод на възпитаване

Думата наказание носи значението на наставление, присъда, обремененост, искане, глоба, стимулиране. Наказанието в семейството е метод за възпитание, чрез който се фиксират грешките, нарушенията в поведението или отношенията, с цел да се коригират и осъзнаят от съответната личност. Трябва да се знае, че не се прибягва до наказание ако не е наблюдавано и анализирано конкретното действие или поведение.
По отношение на наказанието ислямската религия търси връзката между знанието, отговорността и наказанието. Вземат се под внимание и причините, които подтикват към даденото провинение. Най-напред се прави връзка между знанието и отговорността. Например, не се осъжда еднакво грехът, който е извършен от незнание и грехът, който е извършен в случай, че се знае от човека.
От направено анкетно проучване са установени мненията на родителите, относно същността на наказанието; дали са необходими наказания във възпитанието и съответно защо са необходими; какви конкретни похвати на наказание прилагат.
Мненията на родителите, относно същността на наказанието, се свеждат главно до следните четири основни групи:
- първата група смята, че наказанието е действие, което дава възможност на детето да осъзнае извършената от него грешна постъпка.
- втората група родители споделя, че наказанието е израз на несъгласие за определено провинение, чрез което се възпира по-нататъшното му извършване.
- третата група са родители, които прилагат наказания само в краен случай, когато предишни по-леки мерки са останали без резултат. Например, когато първо убеждават детето с думи да не извършва някакво действие, което може да му навреди, след това предупреждават, че не трябва да се прави, но и от него не се постига очакваният резултат, тогава като последна мярка се прилагат наказания.
- четвъртата група са тези, които смятат, че наказанието е метод, чрез който се порицава детето за извършеното дело или при непослушание спрямо родителите си.
Има и такива родители, които не използват наказания при възпитанието на децата си. Те смятат, че не е необходимо прилагането на наказания, защото може да се обясни с прости думи на детето, че е сгрешило и няма смисъл да се наказва. Възможно е също те да не разберат правилно защо биват наказвани, или, защото това е грубост и децата свикват с нея... и т.н.
Съществуват различни ситуации, при които родителите наказват детето си:
- когато то повтаря умишлено грешките си;
- при сериозно провинение;
- когато употребява вулгарни думи и изрази;
- когато бяга от часове;
- когато е непослушно и прави всичко на своя глава;
- при извършване на лоши деяния, за които има религиозна забрана;
- само в краен случай;
- когато лъже;
- когато не проявява уважение към по-възрастните хора и т.н.
Известно, е че съществуват различни похвати за наказване, но тъй като всяко дете реагира по различен начин на тях, трябва да се внимава с използването им. Основните похвати за наказване са изискването, неодобрението, критикуването – към него се отнася и порицанието, осъждането (но трябва да се знае, че се осъжда постъпката, а не извършителя), ограничаването, изолирането (необходимо е да се има предвид, че изолирането може да се отрази доста негативно върху психиката на детето и следователно върху формирането на неговата личност), заплахата и др. А относно физическото наказание има спор между педагозите дали трябва да се използва или не. Някои от тях го отричат, а други казват, че и за него има място във възпитателната практика.
Родителите, участвали в анкетите са посочили най-използваните конкретни начини за наказание. А именно: предупреждение, забрана върху любими занимания, лишаване от пари, побой, мъмрене, водене на изясняващи дадени негативни постъпки разговори.
От изброените начини на наказване се установява, че болшинството от родителите използват предупреждението. По-малка част от родителите, за да покажат своето неудовлетворение от дадена постъпка не разрешават на децата си да правят това, което много искат. Срещан похват е и мъмренето.
Много рядко родители прибягват до побой. Този метод често поражда чувство на страх у децата. Това чувство влияе неблагоприятно върху възпитанието, защото всеки път, когато допусне някаква грешка то се стресира и очаква побой. В такива случаи детето често прибягва до лъжа, укрива истината, защото може да последва побой, ако признае грешката си.
Както виждаме, неблагоприятно е родителите да използват нараняването като метод на възпитание, защото е възможно да се получи и обратен ефект.
Някои родители използват като метод на наказание лишаването на детето от любимите му занимания, изолират го от всички тях, от приятели, или го оставят само в отделна стая и т.н. Тези методи често разстройват децата, тъй като се чувстват пренебрегнати от на най-близките си хора и така започват да се затварят в себе си, да се усамотяват или да се самонаказват като си причиняват страдание винаги, когато почувстват, че са сгрешили.
Повечето родители посочват, че децата им обикновено се сърдят, когато се почувстват наказани. Някои деца се опитват да осмислят извършената постъпка, която не е харесана от родителите им и се стараят да не я повтарят. Други се извиняват, когато разберат, че са извършили нещо лошо и започват да се вслушват в съветите на родителите си.
В някои случаи децата, когато биват наказани се противопоставят на забраната. Наказанието трябва да се използва с мярка, като непременно се прилага според психиката на отделното дете и в зависимост от конкретната ситуация.