Гробът – дом на спасението или наказанието
Според исляма всеки човек, дали след смъртта ще бъде погребан или не, та дори ла го изядат зверове, или да се удави в морето или да бъде изгорен (изпепелен) ще бъде питан за своите дела и ще бъде въздаден за доброто с добро, а за лошото с лошо. Наказанието в гроба ще бъде върху душата и тялото му.
Всички живи същества ще минат през четири стадия на развитие, като всеки от тях е по-голям от предходния:
- живот в утробата на майката;
- живот след неговото раждане (в света), през който ще спечели своите добри или лоши дела;
- живот в гроба (берзах) - това е задгробният живот, който се намира между света и Ахирета.
- живот в Дженнета (рая) или Джехеннема (ада).
След тях няма друго развитие и там душите ще пребивават вечно.
Всеки един от тези стадии има своите особености, по които се различава от другите. Тук ще разгледаме третия стадий на развитие - гроба, като първа стъпка към вечността. Място, към което носим най-близките си; място, което с мълчанието ни дава най-добри съвети за нашите души.
За задгробния живот има много доказателства в Свещения Коран и суннета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
„А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва: „Господарю мой, върни ме, за да сторя праведно дело в живота, който оставих”. Ала не това си е негово слово, но зад тях има преграда до Деня, когато ще бъдат възкресени”. (Муминун, 99-100)
В този айет под преграда (берзах) се разбира предпазване от две неща, което се отнася до наказанието и наградата в гроба.
Пратеникът на Аллах Теаля (салляллаху алейхи уе селлем), когато минал покрай два гроба, казал: „Наистина тези двамата ги наказват, но не ги наказват за нещо голямо. Единият не си пазел дрехите от урина, а другият разнасял думи.” (Хадис разказан от Бухари и Муслим)
В много достоверни хадиси се съобщава, че след като бъде положен човек в гроба, при него ще дойдат две меляикета (ангели) Мункер и Некир и ще му зададат следните въпроси: „Кой е твоят създател? Коя е твоята религия? Кой е твоят пратеник, коя е твоята книга?”
На истинския мюсюлманин, който отговори на тези въпроси, ще му се покаже място в Дженнета, а на който не може да отговори, ще му се покаже място в Джехеннема. Лицемерът и неверникът с подигравка ще кажат: „Ха-ха-ха! Не знам”. Ще им се каже: „Не си знаел и не си се потрудил да узнаеш.” И след това ще бъде ударен с един железен боздуган и ще се извика толкова силно, че гласа му ще чуят всички живи същества с изключение на хората и джиновете.
Имам Ахмед чул Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) да казва: „Когато умрелият бъде погребан, той ще чува стъпките на хората, които се отдалечават. Ако е вярващ, намазът ще му стои откъм главата, оручът ще стои от дясната му страна, садаката от лявата страна, а добрите му дела откъм краката. Когато меляикетата се приближат откъм главата, намазът няма да позволи; ако се приближат откъм дясната страна, оручът няма да позволи, ако се приближат от ляво, садаката няма да позволи, ако се приближат откъм краката, добрите дела няма да позволят. И ще му се каже: „Седни!” И той ще седне и след това ще му се отвори вратата към дженнета и ще му се каже: „Това е мястото, което е подготвил Аллах Теаля за теб!” и той ще се зарадва много. Гробът му ще се разшири седемдесет аршина и ще се просветли.”
Аллах Теаля повелява: „Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот и в отвъдния.” (Ибрахим: 27)
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Този айет е изпратен за наказанието в гроба, ще му се рече, кой е твоят създател. Той ще отговори: „Моят създател е Аллах Теаля и моят пратеник е Мухаммед (с.а.с.)".
Какво ще бъде наказанието в гроба? За наказанието в гроба се споменава в много хадиси. В един се разказва: „Гробът му ще се стесни, докато му се счупят ребрата и преминат едно през друго.“
В хадис разказан от имам Тахави се споменава, че за някои ще бъде наредено да им бъдат ударени сто бича и той ще моли Аллах Теаля докато му намали до един. Неговият гроб ще бъде изпълнен с огън, когато се повдигне ще види светлината и ще каже: „Защо ме бичувате?” Ще му отговорят: „Ти си кланял намаз без абдест и не си помогнал на вярващите в беда”. Във връзка с това Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Ако помолех Аллах да ви даде възможност да чуете наказанието в гроба, страхувам се, че няма да погребвате вашите близки.” (разказан от Нисаи и Муслим)
А какво правим ние, хората? Все още се съмняваме и казваме кой се е върнал от там? Нима в тази Аллахова милост и благодат все още хората ще се съмняват.
Хюсеин Читак
Преподавател във Висшия ислямски институт
Портал 
