Ключът към благополучието, развитието и цивилизоваността е
Книгата и спасението
Светът, в който живеем, е пълен с трудности и измами, наводнения и засушавания, заслепен е от материализъм и лишен от духовност и като никога в историята човечеството не е било толкова безучастно и незаинтересовано към книгите. Въпреки безбройните книги, които се отпечатват и се разпространяват, хората купуват все по-малко книги, отколкото би трябвало, а болшинството от онези, които купуват, не четат. Тези пък, които четат, или не разбират прочетеното, или пък не искат да разбират... Навсякъде цари някаква незаинтересованост, безразличие...
Хора и общества, лишени от най-верния си приятел, от най-ценното си съкровище и от най-ярката светлина, пропадат в тъмнина, понеже не получават или не искат да получат своя дял от книгата.
Като че ли сме заобиколени от среда, заробена и пленена от хора, които не купуват или подценяват книгата. Човечеството избягва да прелиства страниците им, които са обсипани с безброй красоти, създадени за тях, а предпочита да се занимава с вредни и безполезни неща, да се състезава в глупости вместо в смислени неща.
Безкнижието се разраства и се разпространява като някаква привлекателна и всеобща мода и всеки ден обхваща в своята мрежа все по-широк кръг от хора, които не знаят нищо за себе си. не се интересуват от света, науката, културата и морала.
Обществата, обхванати от безкнижие, непрестанно се люшкат насам натам като по този начин бива заробено от демонични сили и няма време и мощ да се съвземе и се отърси от тази поквара.
Време е вече да си извадим главите, заровени в пясъка, да обърнем очите и сърцата си към светлината на слънцето, от което години наред се отвръщахме, да осъзнаем своите задължения и роля и да се насочим към книгите, които ни разкриват неувяхващите истини.
Защото в книгата е спасението. Книгата е безмълвен учител и наставник. Книгата е компасът, който ни сочи посоката и правия път, когато изпадаме в тъмнина и безизходица. Тя е храната за ума. Най-достъпният и ефикасен лек, който лекува най-коварната болест, наречена невежество. Тя е лек за онези, които четат и изцеление за онези, които я разбират. Книгата е пътеводител за всички, освен за диваците и варварите.
Книгата е панацея против навика да не се мисли. Тя е тази, която ни издига като ни въоръжава със знания, култура, морал, разсъдък и разум. Тя е тази, която ни окриля в нашия полет към светлина, към сияйни и безбрежни хоризонти.
Истината, която ни разкрива книжовната мъдрост, е, че всяка разновидност на робството не е нищо друго, освен диващина и жестокост, безчовечност и несправедливост и онова, което ни откъсва и отдалечава от ценностите, които ни правят това, което сме.
Вреди ни не дълбокомислието, не висотата, на която сме, не знанието ни, че всяко същество е полезно само по себе си, не и съзнанието ни, че най-големият ни враг е нашето самолюбие. Ние трябва да съумеем да обикнем сътвореното заради неговия Създател, да постигнем душевно богатство и равновесие, да ставаме не човек на времето, а да бъдем винаги и навсякъде човеци.
Не е възможно да се измъкнат и да се спасят от блатото на невежеството онези, които не са почерпили познания от книгите, не са осъзнали в достатъчна степен смисъла на живота. Лишени от вярата и миналото си, откъснали се от обществото, те губят достойнството, сериозността и добронамереността си. Замаяни от гордостта си, самолюбието и самообожаването си, не зачитат никого, освен себе си.
Онези, които искат да напредват по пътя на истинската цивилизация, сътворена от хилядолетното развитие, от опита и усилията на човечеството, вместо да поднасят цветя и благодарности на онези чистосърдечни, честни и трудолюбиви хора, сътворили книгата, се отнасят неблагодарно към тях.
Хиляди поздравления за онези, които са се издигнали чрез нея, вървят с нея в посока, указана от нея и за онези, които се стремят към книгата.
Портал 
