Тези, горе и тези, долу
Човекът е този, който сам най-добре познава себе си. Най-добре вижда и знае себе си. Няма съмнение, че човек познава и другите, но в това познание той е ограничен. За да може да наблюдава другите трябва да се изкачи по-високо от тях. Колкото повече се изкачвате на високо, толкова по-голям брой хора имате възможността да наблюдавате. Целта в изкачването, разбира се, не е за да бъдат наблюдавани повече хора. Издигането става с идеал, с устрем, с желание.
Мястото, от което е поел всеки издигнал се горе е там някъде долу. Защото всяко издигане започва от по-долу.
За човека, който гледа отгоре, долу е ниско, а за онзи, който гледа от долу, горе е високо. За човешката душа е гордост да се намира горе. В действителност да си отгоре не означава, че мястото ти там е сигурно. Тук е налице по-голяма опасност от падане и риска е по-голям. Да бъдеш долу пък дава по-голяма сигурност. Няма опасност да се подхлъзнете. Лошата страна пък да бъдеш долу е вероятността главата ви да бъде наранена от нещо, дори от някакво камъче. Вие никога не може да предвидите кога отгоре може да падне нещо. Колкото искате викайте отдолу, гласът ви неще бъде чут горе. Да се изкачиш горе не означава да се възвеличиш, и също така, да си долу не означава де се унизиш. Постоянното гледане нагоре предизвиква болки във врата на човека. Това наблюдаване не се смята здравословно за намиращия се долу. Защото този долу може да бъде завладян от комплекс за малоценност.
Тези долу не могат ясно да видят намиращите се горе. С издигането си нагоре те се загубват от погледа на намиращите се долу. Повечето падат от очите на хората. Защо те повече не поглеждат към тези долу? Най-малкото, те бързо забравят, че са били при тях. Да си горе означава да си далече от тези долу. Означава, да дишаш по-различен въздух от тези долу. Тези долу не могат да направят стъпка нагоре, ако и тези горе счетат за унижение да слезнат малко надолу т.е. ако не се срещнат в едно средно общо положение, не е възможно да се разберат.
Тези горе въобще не се страхуват. Защото изобщо не гледат надолу. Поради това, че те не гледат на долу у тях не се поражда страх от височината.
Тези горе точно като орлите виждат много неща. Подобно на отблъскването на два противоположни полюса те не проявяват взаимно разбиране.
Най-голямата опасност за тези горе е падането. Защото падането, означава слизане, разпръскване, разпиляване и в крайна сметка обезобразяване до неузнаваемост. Ето защо, за да не паднат, всяко нещо им се вижда позволено.
Да си горе е авантаж. Неговото използване за добро и за зло е в ръцете на тези горе. Тези горе са нищо на света и никога не трябва де се радват, че другите са долу, не трябва да си обзет от високомерие. Всякаква намеса отгоре е лесна.
Тези долу по всяко време са под наблюдение. Няма значение дали ще го усетят или не. Всеки, който се намира горе не със свои сили се е изкачил там. Някои от тези долу са го подкрепили с рамо и са му помогнали в изкачването. В името на изкачването на тези горе, някои от тези долу са го подкрепили с рамо и са му помогнали в изкачването. В името на изкачването на тези горе, някои от тези долу са поели товара. Това обаче не е валидно за всеки горе.
Да си горе не означава достойнство, разбира се, а да си долу не означава унижение. Важното в случая е да се отдаде дължимото на положението, в което се намираме. Нека да не забравяме, че дори да падне в калта златото си остава злато. Прахът дори да достигне небето, пак си остава прах...
Муаммер Дуран
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (84), Април, 1999 година
Портал 
