За тези, които клеветят и злословят срещу честните хора
С името на закрилящия и опрощаващия Аллах
Слава на Аллах. Поздрав към неговите раби!
Колко чудно и жалко е днес положението, до което са се снижили някои мюсюлмани, в следствие на измамата на шейтана! Те са стигнали дотам, че злословят по адрес на невинни хора, унижават ги и се подиграват с тях.
По адрес на своите братя по вяра някои мюсюлмани използват такива непочтени, неетични изрази, които дори един човек с неуравновесен характер трудно би произнесъл.
Болката ни става още по-непоносима, когато виждаме как някои хора и тесния им кръг от близки решават, че щом те самите не обичат някого този човек е нежелан и от Аллах.
А каква по-голяма вина от това?! Що за грозна постъпка!
За тези хора, които измислят лъжи и относно Аллах, съществува следният хадис на Мухаммед саллелаху алейхи вe селлем, достигнал до нас посредством Джундеб б. Абдуллах и записан в достоверния сборник на Муслим:
"Един човек рекъл – Кълна се, че Аллах не би опростил еди-кои.“
А Аллах Теаля повелил: "Кой е този, който измисля лъжи за Мен, че няма да опростя еди-кой си? Аз опростих всичките му грехове, а всички твои добрини сторих невалидни.“
Още повече, че Ебу Хурейре свидетелства, че това бил човек, който прекарвал цялото си време в ибадет.
То и е изрекъл такива думи, че с тях е опропастил и земния, и отвъдния си живот.
Нима тези злословещи и подиграващи се с вярващите хора бе знаят какво се случило с лицемерите от времето на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)? Част от тях се включили в тебукската битка заедно с Мухаммед саллелаху алейхи вe селлем и един от тях казал:
"Никога преди не съм виждал по-алчен, по-лъжлив и по време на битка по-страхлив от този, който се е отдал на ибадет." С тези думи лицемерът имал предвид самия Пророк и неговата стриктност в ибадета. Ето затова Аллах оповестил айета, който до Съдния ден ще бъде произнасяно от хората за тези, които мислят по този начин.
И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?” Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха престъпници. (9: 65-66)
Вие, конто злословите по адрес на вярващите хора, бихте ли се съгласили да изпаднете в положението, в което са лицемерите?
И друго искам да запитам тези хора, които си позволяват да унижават и подиграват – откъде черпят смелост за толкова грозна, за толкова отвратителна постъпка?!
А може би си мислят, че онеправданите си нямат никого, на когото да се оплачат и затова си позволяват тези гаври. Ако това е така, ако си мислят, че те си нямат никого, тежко им. Защото само си представете, че в даден час на деня или в тишината на нощта те се обърнат към знаещия всичко Аллах и се помолят за отмъщение, какво ще стане с вас тогава?
Аз знам, че сред тях има такива, които посещават джамиите и четат Езан, произнасят словото на Аллах, даже има отслужващи намаз. Моят повик е към тях:
"Човече! Нима Коранът не ти е дал нужното възпитание? С нищо ли не въздейства Корана върху теб? Опасявам се, опазил те Аллах, че може да се окажеш от тези, за които Пророкът казва: "някои хора четат Коран, но прочетеното не слиза по-надолу от гръкляна им."
Този хадис е регистриран от Муслим в частта "Йолджуларън иамазъ" под номер 722.
Изразът "не слиза по-надолу от гръкляна им“ е в смисъл, че Коранът не докосва, не слиза до сърцата им, те си остават със словесното му произнасяне.
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (107), Март, 2002 година
Портал 
