НЕПРОУМЯВАЩИ ХОРА
Слепци сме, скитащи се по земята.
И без цел, и без посока е живота наш.
На дребни страсти в плен е тя - душата,
и да се замислим даже липсва ни кураж.
А не е трудно, само погледни,
взор вдигни към небесата,
как тихият дъждец вали,
и благодатен той е за земята.
И после погледа си ти върни
към мъничката птичка в гората.
Чуй, чудни песни тя реди
и хвали някой, замисли се в словата.
Тръгни нататък след това и виж пчелата
със съвършен замах тя гради гнездата
и пълни ги с чуден еликсир и сладост,
който дава здраве, дава младост.
Накрая взор към себе си ти обърни,
виж как съвършено си устроен ти.
Природата ли в този лик те сътвори,
тя ли дава сила сърцето ти да тупти?
И още много има да се взираш,
нима случайности са все това?
И не проумяваш и не разбираш
каква е тайната, каква е мъдростта.
Не повече, тайната е Божията сила.
поучи се днеска, проумей.
глава склони и преклони се,
защото всичко Той владей.
Портал 
