О, хора на разума, бдете!
Разрухата по сушата и в морето се появи заради онова, което ръцете на хората сториха, за да ги накара Той да вкусят част от онова, което са извършили, и за да се покоят. (30: 41)
ПОВЕДЕНИЕ НА ЗАВИСИМОСТ ОТ НАРКОТИЦИ И ЛЕКАРСТВЕНИ СРЕДСТВА
Основанието ви да се спра на този въпрос е преди всичко лавинообразното нарастване на злоупотребите с психотоксични вещества през последните десетилетия. За решаването на този проблем е необходима съвместна работа на много специалисти. Борбата би трябвало да започне с контрол върху производството и трафика на психотоксични вещества, което е извънредно трудно. Не по-малка роля има и възпитанието на ценностната система у младото поколение, основана не само върху удоволствени и консуматорски идеали. Това превръща проблема в широко социален. И тук се отчита голямата роля на медицинските служби. Те са внедрители на първичната профилактика в обществото. Те осигуряват лечението на последиците от настъпващата зависимост.
В съвременната литература вече рядко се говори за "наркомании", защото се смята, че с този термин се подчертава само медицинската страна на проблема.
Предпочита се названието "поведение на зависимост", с което се набляга върху широко социален обхват и социално дистанционален характер на поведението.
Настъпването на зависимост не е неизбежна съдба, а собствен избор на предпочитан стил на живот. Ако медицинските специалисти се включват в цялостното третиране на проблема, то е и заради съвременното по-широко отваряне на медицинските професии към промоцията на здравето и профилактичното начало, поставяно в основата на здравеопазването.
Психотоксичните вещества имат различен химичен състав и съответно различно действие, което позволява те да бъдат обособени най-общо в няколко групи. При едни от тях търсеният ефект е постигането на лека или по-силна уместност, съпроводена от безпричинно, безгрижно, глуповато весело настроение (еуфория). Друга група психотоксични вещества (опиатите) създават преживяване на блаженство, пълна безтегловност и удоволствие. Трета група (кокаин, психостимуланти) предизвикват екстремни зрителни преживявания (халюцинации) или чувство на повишена работоспособност, енергия и мощ. Тези свойства на психотоксичните вещества са станали причина да се поемат от хората още от древни времена. В наши дни злоупотребата прехвърли не само държавни, а и континентални граници. Тя прехвърли и възрастовите граници, като започва във все по-млада възраст. Нарасна броят и на зависимите представители на нежния пол, особено сред тинейджърите.
Първото поемане на психотоксично вещество започва заради различни мотиви. Любопитството, модата и подражателството са подтик за първото поемане на наркотиците, особено при младите хора. За някои това е опит за бягство от действителността – при кризи, при трудности на социалното вграждане. За последните поемането на веществото е начин да станат членове на група, след като се чувстват отхвърлени от нормалната среда. В практиката е познат и друг начин, това е т. нар. система на зарибяване – уличен термин, вече добил широка известност. Под различни форми разпространителите предлагат на децата психотропни средства на символично ниски цени. Това продължава до момента, докато се стигне до зависимост, след което цената се покачва.
Честотата, количеството и желанието да се поема психотоксично вещество нараства до степен, че затруднява социалното функциониране и застрашава телесното здраве.
Влечението да се поема отново и отново психотоксичното вещество става непреодолимо силно. Дори когато индивидът съзнава вредните ефекти от своята зависимост и искрено желае да се освободи от нея, той не е в състояние да преодолее вътрешната принуда. Тази зависимост може да е само психическа, но може да е психическа и телесна. В последния случай психотоксичното вещество е влязло в химическо взаимодействие с обмяната в организма и при липсата му усеща не само глад и желание за поемане на дрогата, но се разгръщат тежки телесни разстройства. Различната симптоматика, която настъпва при лишаване на организма от дрогата, с която е привикнал, се нарича абстиненция. Нейното протичане е тежко, дори животозастрашаващо. Наред със силния глад за наркотик се появява сълзотечение, зениците се разширяват, налице са изпотяване, тежки диарии, мускулни болки, покачване на кръвното налягане. Заради извънредно тежката зависимост, произтичаща от употребата им, и почти безнадеждните опити за спиране на тези вещества е дадено названието твърда дрога.
Лечението на зависимостите от психотоксичните вещества е дълъг и труден процес, с чести провали и разочарования. Най-трудно е спирането на употребата на опиати и кокаин, при които телесната зависимост дава тежки, мъчителни и опасни абстинентни симптоми. Това налага в периода до преминаването на абстиненцията лечението да протича в специализирано лечебно заведение. През последните години доби широко разпространение т. нар. метадонова терапия. При нея наркотикът се заменя с метадон – вещество, чието действие наподобява плътно твърдите дроги, но не налага покачване на дозата за получаване на желаните от пациента ефекти. Терапията е не само много скъпа, но и действително се осъществява само заместване с по-безопасен за организма медикамент, без да се премахва зависимостта, и при спиране на метадона пациентите отново прибягват до дрогата. Очевидно е, че само овладяването на абстиненцията в болнични условия също не решава въпроса за дрогата. Очевидно е, че само овладяването на абстиненцията в болнични условия също не решава въпроса за преодоляване на зависимостта. Най-трудно преодолима е психологическата зависимост. Отнемането на дрогата се преживява като загуба на това, което е носело удоволствие и щастие и което нищо друго не е в състояние да замени. Отпаднали от здравната социална група, дезадаптирани в обществото, изгубили всякакви ценности, зависимите често стигат до депресия.
След излизането от болницата пациентите нямат с какво да се захванат. Най-често и семейството е напълно безпомощно да окаже подкрепа. Скоро отново са привлечени от наркоманската група, която ги приема и където се чувстват равни сред равни.
За съжаление бурното нарастване на зависимостите от психотоксичните вещества в нашата страна ни завари неподготвени, за да поемем потока от пациенти, преминали през периода на абстиненция, но нуждаещи се от продължителна психосоциална подкрепа. Крайната й цел е да се изгради нова ценностна система, нова социална мотивация и възможност за социално вграждане. Този последен етап е най-труден и много често завършва с провал.
Основанието ми да пиша с болка на сърцето по този толкова наболял проблем е фактът, че едно пред очите ми израснало дете тръгна по този наклонен път. Момиченцето е дъщеря на моя близка приятелка, която почти ежедневно споделяше проблема с мен. Детето е родено от първия брак на майката. Когато е на 10 години, то разбира, че мъжът, на когото казва "татко", не е негов биологичен баща. Детето прекара едно разстройство, то се опита да бяга от истината, не искаше да повярва, че човекът, когото толкова обича, не е негов баща. Въпреки вниманието и обичта, които получаваше, детето се отдръпна от семейството, започна да търси своята среда навън. Така както беше отлична ученичка, тя престана да ходи на училище или ако ходеше, то беше само за да си купи дрога. Майка й разбра за всичко едва когато дъщеря й вече беше зависима. Започна се ходене по мъките, многократните хоспитализации в специализирани болнични заведения не помогнаха. Необходимостта от дрога подтикваше девойката към кражби и грозни лъжи. Преминала през всички етапи на привикването, многократни абстиненции и жестоки за всяко физическо тяло изписвания, тя реши че трябва нещо да се промени. Младата девойка взе решение да стане майка. Включи се в метадонова програма, след която има възможност да забременее и роди. Това е едно от малкото бебета, т. нар. метадонови, което е вече на две години. Майката на зависимото момиче реши, че това е начинът дъщеря й да излезе от ситуацията, в която се беше озовала.
Минаха седем години от началото на тази семейна трагедия. Изпадналото в депресия малко момиче вече е млада жена и майка на двегодишна дъщеря. Сериозният проблем обаче продължава да стои пред нея и семейството й. Ежедневно тя поема необходимата й доза метадон, който е по-безопасен за организма, но зависимостта й не се премахва. Безрезервната помощ от страна на родителите и здравните работници, към които тя се обръща, й помага; окуражава я и малката дъщеричка, в която тя намира смисъл за живота.
Искрено се надявам в окончателното излекуване на това момиче, което има изградена нова ценностна система, нова социална мотивация и възможност за социално вграждане.
Маряна Стоименова,
Бакалавър по социални дейности
...Аллах не променя хората, докато те не променят себе си... (13:11)
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (109), Юни, 2002 година
Портал 
