От какво е изтъкано сърцето на вярващия
Едно от прекрасните имена на Всевишния Аллах е „Сабур – Търпеливият". То означава „много търпелив, с безкрайно търпение".
Какво търпи Всевишният Аллах?
Има една пословица: „Всяко новородено всеки ден е знак, че Аллах не е загубил вярата си в хората."
Аллах се надява, че може би човечеството ще се откаже от непокорството и понася несправедливостите на човека. Очаква човекът да се върне, да си спомни своя обет, да се отдаде на своята природа... Ако бе осъществил на този свят един процес на божествено наказание, съответстващо на човешкия бунт, тогава кой щеше да се спаси? Нямаше ли да погине човешкият род?
Името „Търпеливият" е дало отражение под формата на предопределеност върху всичко сътворено. Ако си цвете, ще очакваш търпеливо пролетта. Няма да разцъфнеш рано, защото зимните студове ще те попарят, няма да изоставиш надеждата си за идването на пролетта, няма да се предадеш на мрака на земята, защото ще изгниеш и ще загинеш... Търпението е очакването на пролет, като се довериш на съзидателната сила и творчеството на Господаря и запазиш едно вътрешно съпротивление.
Ако си семе, търпението е да се скриеш в пазвата на земята до уреченото време, да не се предаваш пред мрака, да не се огъваш под тежестта отгоре, да не забравяш мисията си... А като му дойде времето, да можеш да разпукнеш своята обвивка и да изпълзиш изпод пръста към светлината. Търпението е непрекъснато да повтаряш това: „Има един ден, пожелан от моя Господар, в който ще изляза на светлина, за да изпълня мисията на сътворението си."
Ако си слънце, ще изчакаш мига на изгрева в прегръдката на мрака... Твоята енергия е скрита в тайната на сътворението. Ще се отдадеш на този, който е създал светлината и мрака.
Ако си пролет, ще скриеш многобройните си багри и цветя през зимните студове. Зимата ще отмине и ще настъпи твоето време. Изпод леда ще напъпят кокичета... Земята ще те съхранява като майчина утроба и над черната земя ще покарат червени и лилави теменужки. Търпението ти това са хилядите пъпки, устремът – като водопад – към живота на листата и зеленината. Сред зимните ледове волята ти няма да изтлее, няма да се сломи, няма да осъдиш света на вечни ледове.
Ако си бебе, за да се появиш на света ще преодолееш мрака, ще търпиш девет месеца и десет дни, във вените ти ще потече търпението, което ще ти даде Господаря на световете.
Ако си вярващ, ще опознаеш търпението като нишките, от които е изтъкано сърцето. Ако нямаш вяра, ще го виждаш като измерение на невъзможното, ще възприемаш тайната на вярващия да може във всеки един момент да стои изправен на крака като отражение на доверието към Аллах върху сърцето.
Така както в светостта на името „сабур" са скрити надеждите на Аллах за човека, така и в търпението на човека ще бъде скрита надеждата за помощта, милостта и великодушието на Аллах.
Ще знаеш, че в сърцевината на всяко дело стои волята на Аллах. Ще стоиш там, където иска Аллах, и безропотно ще му се покоряваш, ще храниш доверие към него. Каквото и да се случи, ще стане, защото Той го е позволил и Той няма да разочарова тези, които са го обикнали със сърцето си.
Търпението не е инерция, изчерпване, край и изчезване в мрака.
Търпението не е капитулиране пред обстоятелствата.
Търпението е волята да се съхранят границите. Принцип на непоколебимост.
„О, вярващи, търпете... Съревновавайте се по търпение. Направете верига, сиреч стойте на пост, за да опазите границите..." Бъдете „с крепки сърца!", както е казал Елмалъ Хамди Ефенди. Упорствайте, за да запазите вярата си..
„Аллах е заедно с търпеливите."
Тези, които усещат тази съпричастност, изживяват истинското търпение.
„Благовествай търпеливите..."
Тези, които се доверяват на източника на радостната вест, се препасват с пояса на търпението..,
„Двадесетимата измежду вас, които търпят, се равняват на двеста души..."
По какво? По милостта и благосклонността на Аллах.
„С търпение и намаз искайте помощ..."
„Иннеллахе маа'с сабирийн..."
Аллах е с търпеливите, защото търпението е преданост към вярата...
Търпението е поле на изпитание. В това поле Аллах желае да види и да заяви: "Кой от нас как ще се държи..." „Желае да отличи мерзкия от непорочния". Желае да изпита целостта на сърцето на всеки един от нас: този с изпепеленото сърце и живия; този, който ще дочака пролетта, ще разпука черупката си и този, който е изчезнал в мрака.
Нашият Господар желае да разграничи „тези, които поемат по пътя заради Аллах" от тези, които казват: „Ако беше останал с нас у дома, нямаше да умре."
„Заедно с нас..." Какво ли не казва човек като гледа тези, които ги сполетяват несправедливости заради вярата им...
Ако беше заедно с нас, нямаше да му се случат тези неща, щеше да завърши училище, нямаше да загуби службата си, нямаше да го уволнят.
Ако беше с нас, с други думи, ако беше избягал от това, което му изглеждаше „трудно" на самия него. Ако не беше отишъл в Табук... Ако не беше в Ухуд... Ако не беше щит на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем).
Нашият Господар пита: „Ако Мухаммед умре или бъде, убит, нима ще се завъртите на петите си и ще се върнете назад?" На другия бряг има търпение... Търпението на „хората на Аллах", които са обзети от искреност и преданост... Тези, които не вземат под внимание трудностите, не проявяват слабост, не скланят глава и търпят...Тези, които се молят: „Укрепи ми здраво краката на мястото им..." Тези, които молят за помощ.. Тези, които се обгръщат с търпение срещу страха, глада, недоимъка и духовната нищета".
Търпението е една надежда. Надеждата, че този, който е всемогъщ, ще превърне зимата в пролет, мракът в светлина.
Търпението е воля за промяна. Волята лошото да се замени за добро и с добро. Търпението е да се търси предопределеността вътре в създанието.
Казва се на човека, че когато стигне в дома на вечното щастие: (Раад, 22-24). Поздрав вам, т.е. безкраен мир, безгранично доверие и щастие...
Вечна пролет... Защото търпяхте. На земята разпукнахте семето си, покълнахте, сдобихте се с нужната вяра в сърцето и заслужихте да се родите за вечната пролет. Мир вам...
Нашият Господар има такива големи радостни вести за търпеливите, че като че ли търпението се явява една тайна на живота. Моят Господар да ни дари с търпение и да ни удостои да бъдем сред онези, които ще стигнат до „дома на Мира...", от онези, които устояват заради Аллах, от онези, които могат да кажат: „Ние всъщност принадлежим на Аллах и знаем, че ще се върнем при Него". Дано в деня, в който бъдат разделени мерзките от невинните, да ни постави нас сред чистите.
Колко прекрасно нещо е търпението!
Колко прекрасни са тези, които си наставляват един друг Истината и търпението, за да победят разочарованието на епохата.
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (84), Април, 1999 година
Портал 
