Нравствеността на вярващияНравствеността е нещо, което всеки твърди, че го има и че всеки страда от липсата й. Според нас никога не е имало човек, който да твърди, че нравствеността е нещо ненужно и излишно.
И все пак никога не можем да се освободим от две противоречия: Първото, на въпроса: „Коя нравственост?“ За това никой не би могъл да каже нещо стойностно. А второто, по въпроса за нравствеността, всеки, който може нещо и го смята за задължително, а онова, което не е в състояние сам да свърши - по него може да се направят и компромиси. Ала нравствеността трябва да бъде нещо задължително и безкомпромисно за всеки.
Изучаването на морала като предмет в училищата не е достатъчно. Той трябва да пулсира с кръвта ни, да го вдишваме като въздуха. А ние срещаме морала в книгите на предците ни и в рекламите на сегашните. За нас моралът произхожда от Създателя и се използва с цел ибадет. Ние не мечтаем за някакъв фантастичен морал. За нас морални са възможните неща. Нещата от живота. Ние трябва да притежаваме разбиране за един уравновесен морал. Не е морално онова, което убива ибадетите ни и смалява личността ни. За морала трябва да се воюва, защото моралът е добродетел. Като всяка добродетел тя се печели с нещо равностойно, а отстояването му също така изисква равностойното.
Нашият морал се гради върху примера. А пръв пример за нас представлява Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем). Ние предпочитаме не толкова да философстваме по въпроса за морала, отколкото да бъдем морални. И още нещо: Моралът не може да се схваща само като въздържание от злини. Напротив моралът е добродетелност, своеобразно състезание в добрини. Не можем да похвалим някого, че все още не е убивал човек и че не извършил кражба. Ние можем да хвалим онзи, който дава милостиня и който спазва наставленията на Аллах. Моралът не значи да направиш нещо, а напротив, да направиш нещо или да полагаш усилия в тази насока. Наш дълг е не да приемем онова, което хората разбират от морал, а да докажем по кой именно морал живеем и искаме да го утвърдим. Днес хората могат да бъдат за морала по няколко добродетели. Ала ние трябва да се борим за една нравственост и морал, който ще ни осигури достоен отвъден мир.
Първо: Моралът е да се доверяваш на Аллах! Да, моралът е да се доверяваш на Аллах. Да вярваш, че Аллах няма да изостави онези, които Му вярват и да заживее с тази вяра. Това е едно морално правило. Доколко може да е реално един човек да очаква доверие от хората или пък да внушава доверие, когато той не се доверява на Аллах? Моралния вярващ е не този, който се слива и се губи всред събитията от ежедневието и новините, а напротив, този, който винаги е готов да се бори за един по-висок идеал. Не е възможно дори да се помисли, че някога ще властва безнравствеността и че моралът безвъзвратно ще е изчезнал. Онова разбиране, което е поставило новороденото бебе в един кош и пуснало по реката, се дължи на някакъв морал. Така че всички сметки трябва да се направят не въз основа на днешния ден, а бъдещето на обществото. Вместо кое е малко, кое е много ние гледаме кое е праведно и кое не. Нашата готовност за всяка борба вместо да очакваме смъртта е изискване на истинския морал. Да бъдеш вечен известител, да предпочиташ улесненията за изисквания на този морал.
Второ: Моралът е да бъдеш неделима част от цялото, от юммета. Да се слееш с него, да участваш във взаимопомощта. Както това е изразено в хадиса на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем)
“Да помогнеш на всеки независимо дали е тиранин или потиснат” или
"онова, което искаш за себе си, да го искаш и за своя събрат”. Ето това може да се нарече морал. Морален е този, който се интересува от мъките на вярващите: който, активно работи, за да подпомага вярващия си събрат и има вярата за основна мярка при тези действия.
Трето: Смелостта е принцип в морала! Смелостта е безстрашие. Не можем да приемем безстрашието като смелост, проявено само на бойното поле.
Да изкажеш истината, да се съгласиш да приемеш да бъдеш човек на правдата е също проява на смелост. Основната причина за страха, който представлява обратната страна на смелостта е страстта към живота и личния интерес.
Четвърто: Търпението представлява основата на морала. Търпението да не подхлъзнете към непозволеното; търпение при изпълнението на ибадетите и стихиите, да се възприеме търпението като съгласие със страха и потиснатостта, решително не е морално. Цел на вярващия трябва да е да внушава търпение на своя събрат по въпросите на семейството, поминъка и здравето.
Пето: Морално е любовта да се използва за Аллахово благоволение. Морално е да бъдете обичан човек и да ползвате тази обич при призивите за Аллах. Ето защо живота на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) трябва да се изучава не като история, а като познания, достигнали до нас. Не е правилно да спечелите гнева на Аллах, за да бъдете обичани от хората. За нас е важно да спазваме равновесието между благоволението на Аллах и любовта на хората. Но ако трябва да проявим предпочитание, то трябва да бъде в полза на нашия Създател. Спечелването на любовта на хората в никакъв случай не означава, че нараняваме самоличността си. Така запазваме гордостта и достойнството си. Проявяваме отстъпчивост пред непознати, живеем скромно. Знаем, че сърцата ни принадлежат на Аллах, обичаме това, което Той ни препоръчва, а за друго вратите на обичта остават затворени.
Шесто: Защитата и търсенето на правдата е изискване на морала. Естествен стил на мюсюлманина е да бъде с най-красивото, с най-доброто и да свърши всичко с най-добри думи. Да се отвръща на доброто с добро, да се премахват злините като при това се използват най-добрите и най-хубавите средства са характерните страни на вярващия. Тази страна включва умението да прощаваме, да погребваме гнева, да не робуваме на телесните си желания, да не се гневим и да се ядосваме и да се молим за този, който върши злини. Друг един метод, който ни учи Корана е да бъдем мъдри и мъдро да постъпваме. Може тази мъдрост да не постигне по пътя на образованието, но е възможно да се усвои като се придържаме към сюннета на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и като се възползва от своя личен опит. Така например, мъдрост е да не позволиш змията повторно да те ухапе през един и същи отвор. Да вършиш уместни неща, да работиш по волята на Аллах Теаля, да благодариш за доброто, да предупреждаваш за лошите последствия са все изисквания на морала.
Седмо: Морално е да бъдем изпълнителни хора! Вярващият човек е достоен човек. Запазвайки своето достойнство, той изпълнява онова, което вярата изисква от него. Той не е пасивен, изтощен и свършен човек. Той действа твърдо и решително. Мисли мащабно, носи големи идеи. В никакъв случай не е мързелив. Стои далеч от среди, които пораждат мързел. Той не се уморява да свършва някаква работа. Той е роб на своето обещание. Тай е постоянен и усърден. Умее да цени времето си. Не се наема с неща, които не е в състояние да свърши. Не очаква да получи от хората онова, което трябва да се очаква от Аллах. В думите и делата му няма да видите преувеличение. Насила не говори.
Осмо: Морално е да бъдеш откровен, прям и ясен. Не е морално само подмазването, но и мълчанието. Приближените задаваха много въпроси на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), но никога не престъпваха морала. Вярващият не говори зад гърба на другите, не злослови и не обижда. Умението да се иска прошка за грешка също така е морално. Морално е да съумеем да прощаваме грешките на другите. Както е казано в хадиса, вярващият е човек, с когото може да се погажда и който може да съжителства с другите. Ако това съжителство изисква някаква саможертва, вярващият е готов и за това. Той не може да пренебрегва размяната на подаръци, на поздравите и други изисквания. Една от най-важните условия за съжителство е да не завиждаш на другите за неща, които те притежават.
Девето: Морално е да се подчиняваш на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем)! В основата на морала на вярващите лежи примера на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). Той е най-големият пример за вярващите.
Те нямат друг пример освен него, защото никой не е невинен. Всеки може да сгреши. Затова приема се деянието на онези, които вършат дела съгласно сюннета, а се отхвърлят погрешните деяния. Онези, които трябва да служат за пример, трябва да бъдат много внимателни. Трябва да говорят много прецизно. Да внимават дори с походката си, като имат предвид, че и тя може да послужи за пример.
Те никога не прекаляват с позволените неща, за да не прекаляват и последователите им. Гледат да не бъдат вещомани. Когато се възползват от благата на Аллах, не забравят да Му благодарят.
Пример е постъпката преди приказката.
Десето: В основата на морала лежи правдата. Правдата е една от най-важните принципи на ислямския морал. Вярващият не може да защитава единствено държавата да е правдива. Всеки трябва да прилага правдата там, където се чува думата му. Не може онези, които не са справедливи в домовете си да очакват справедливост от държавата. Една от най-главните особености на защитата на справедливостта е да бъдеш на страната на онеправдания. Мюсюлманинът трябва да се бори против неправдата толкова колкото иска справедливост. Това той трябва да желае както за своите събратя по вяра, така и за всеки нуждаещ се от справедливост. И когато това схващане за справедливостта се превърне в характер, тогава човекът се превръща в справедлива личност.
Единайсето: Моралът е избягване на злоумисъла! Вярващият остава верен на повелите на Аллах да не говори и да не реагира преди да проучи, да разбере и да документира нещата. Той не може да върши работа с колебание, предположения и вероятности. Затова и не бърза. Никога не проявява зла умисъл. Не обръща внимание на клюките. За него не може да са равнозначни известията от вярващите и невярващите. Той никога не отсъжда преди да изслуша двете страни.
Дванайсето: Морално е да се подчинявате на Корана! На мюсюлманите не им е наредено никога да не проявяват разногласия и несъгласия. Те трябва да търсят правата си, да защитават онова, което смятат за справедливо. Разногласията са възможни дори те са в съдбата. Но те са задължени разногласията им да не прехвърлят границите на вярата. Не може темите, довели до разногласие да са над вярата им! Те могат да спорят, но когато научат истината за разногласието си, се предават на Корана и сюннета. Не упорстват. Както и където да са те проявяват без пристрастие, справедливост и състрадание.
Тринайсето: Морално е да бъдеш с правдивите! Едно от неотменните условия на морала на вярващия е да дружи с добрите и да не приема другите. Трудно е да бъдеш добър сред лошите. Но това е повелята на Аллах Теаля: Бъдете с праведниците! Най-изявената форма на добротата е науката, служенето и справедливостта. Добър другар е онзи, който говори като се обосновава на страха от Аллах. Мюсюлманинът не се засяга от предупрежденията, напротив, приема ги с удоволствие. Той благодари на онзи, който му сочи грешките и смята, че по този начин той е изпълнил братския си дълг.
Четиринайсето: Морално е мюсюлманинът да бъде уравновесен човек! Той не преувеличава, не обича крайностите. Той не търси злините, не ги разпространява. Той се опитва да бъде не вземащата, а даващата ръка!
Нуреддин ЙълдъзИзточник 
Портал 
