12 Три качества на вярващия

Три качества на вярващия

Според едно предание, достигнало до нас чрез Ебу Хурейре Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелява следното: „Този, който вярва в Аллах и Съдния ден, нека да не тормози съседа си. Този, който почита Аллах и Съдния ден, да окаже добър прием на госта си. Този, който вярва в Аллах и Съдния ден, да говори само добрини или пък да мълчи“. (Бухари, Едеб, 31) Този хадис ни обръща внимание върху три неща: Първото от тях е хората да са уверени в ръката и езика си. (Бухари, Иман, 3) Като част от основните качества на мюсюлманина е да не вреди на съседа си. Поради важността на това изискване е придадено особено значение на правото на съседа. Защото съседът е този, който се намира най-близо до човека, като социално същество. Понякога тази близост е повече дори от роднинството. При болести, смъртни случаи или при нещастия съседът е този, който пръв ще се притече на помощ. Ето защо правото на съседа е оценен като много важен.
В един от своите хадиси любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) подчертава по следния начин важността на това положение: „Джебраил не преставаше да ми дава наставления за съседа дотолкова, че си помислих да не би да го стори наследник“. (Бухари, Едеб, 28) Сподвижника Абдуллах б. Амр казал, че този хадис е чул лично от Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем).
Животът също така многократно е потвърждавал, че съседите са много по-важни дори от дома, в който ще се живее. Ето защо арабите са казали: „Най-напред си вземи съсед, а сетне дом“. Освен това в турски съществува поговорката: „Съседът се нуждае от пепелта на съседа си“, която показва колко много се нуждаят съседите един от друг.
Когато запитали Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) за правата на съседа, той заявил: „Съседът е този, когото посещаваш, когато се разболее; изпращаш го на сетния му път, когато умре; когато те помоли за заем му даваш; когато го видиш, че е гол и бос и гладен му помагаш; когато го постигне добро го честитиш; при нещастия го утешаваш и дома си съзидаш така, че да не закрива неговия изглед“. С този хадис той е искал да подчертае колко е голяма тази отговорност. Същото потвърждава и хадиса: „Не е вярващ този, който ляга сит, когато съседът му е гладен“.
Колкото е важно спазването на правата на съседа, толкова по-строго трябва да се предпазваме от нарушаването на правата му. Затова Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) ги обвързал с вярата в Аллах и Съдния ден. Защото този, който вярва в Аллах знае, че един ден ще се отчете пред големия съд за всичко, което е извършил спрямо съседа си.
Гостоприемството заема важно място в нашата култура. На арабски думата „мисафир“ означава пътник. А гостоприемството изисква особено внимание, когато даден човек пътува от едно място на друго да му се осигури прехрана и нощувка и да му се окаже помощ през това време.
Третото качество, за което става въпрос е изразено с думите „Да се говори или добрини или да се мълчи“. То е подкрепен от айета: „...и който от празнословие и безполезните неща странят“. Това е друго едно качество на вярващите, което ще ги спаси от огъня. Хадисът: „Да не се занимава с неща, които не го интересуват е една от хубавите качества на мюсюлманина.“ (Ахмед б. Ханбел, Мюснед, 1) също може да се причисли към тези ценни съвети. Защото този, говори по тема, която не го интересува, рискува да злослови по адрес на други, да клюкарства или да изпитва подозрения по отношение на някой. А това е забранено както от Свещения Коран, така и от хадиса на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). (Бухари, Едеб) Предците ни са казвали: “Ако словото е сребро, то мълчанието е злато”, с което са подчертали безполезността на празните приказки.
А поговорката: „Много приказки без лъжа, много стока без кражба не може“ ни обръща внимание на възможните опасности от крайностите при приказките и пребогатото имущество.
Съвременният живот като че ли заради някои възможности, които ни предложи отне от нас времето, което можехме да заделяме за нас и за семействата си, за съседите и гостите ни и ни остави сами в големите градове, където живеят десетки и стотици хиляди хора. Изходът от тази самота можем да намерим като наддадем ухо на гласа на Аллах и на Неговия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем), които преди петнайсет века обявиха вярващите за братя и ги приеха като части на единен организъм и посочиха рамките на това братство в обществото и да се възприемем като части от единен жив организъм, който споделя същите чувства.