Достойнствата и личните качества на мюсюлманина
„Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: „Мир!" [и отминават].“ (Фуркан: 63)
Да бъдеш раб на безкрайно милостивия Аллах означава да достигнеш най-висока степен на познание. Истинските Му раби се стараят да се кичат с Неговия морал и добродетели и да показват разликата в действителния мюсюлманин. Безспорно трябва да има разлика във всяко едно отношение между рабите на Аллах и рабите на шейтана и самолюбието. Ако Исляма не осигурява някакво предимство на човека по отношение на добродетелта и зрелостта, то следва човек да се замисли до каква степен е мюсюлманин. Мюсюлманин означава човек, притежаващ високи морални качества. Тези качества на характера трябва да проличават във всяка една постъпка. Мюсюлманинът е длъжен винаги да служи за пример, да бъде образец за подражание със своето поведение – с начина на сядане и ставане, хранене и пиене, водене на разговор, с походката си, при пазаруването, в семейния живот, начин на обличане, при установяването на връзки с обкръжаващите го. Защото Ислямът е възникнал с цел да придаде такива личностни качества на човека.
Мюсюлманинът преди всичко живее в мир и смиреност, породени от чувството, че е раб на Многомилостивия. Гордостта и фалшивите неискрени обноски не са му присърце. Мюсюлманинът е изпълнен с достойнство. Пази се от лекото поведение, което накърнява човешката личност. Неговите слова и поведение отразяват неговия душевен мир. Той винаги изкарва на преден план своята мюсюлманска същност. И както се отбелязва в Свещения Коран той върви с достойнство по света. Когато казваме че върви ние имаме предвид не само ходенето и обикалянето му по света, но и неговото поведение и начин на действие. Т.е., мюсюлманинът е зрял, смирен и в действията си, и най вече в приказките и поведението си. Той не е необуздан самохвалко, горделив, празнодумец, грубиян и сприхав, а е смирен, достолепен, скромен и внимателен. Не обижда, не засяга никого. Тъй като се занимава със сериозни дела и мисли не слиза до равнището на невежите, на грубите и подли хора. Не обръща внимание на техните низки слова и постъпки. Не чувства нужда да се кара и да спори с тях, не се включва в безполезни дискусии и клюки. Кротко и търпеливо отдалечава от себе си невежите и злонамерени люде, които го заговарят и се мъчат да го въвлекат в кавга. Освен, че няма никаква полза от воденето на спор с глупави и хора с лоши намерения, точно обратното, от това следват много недоразумения. Не случайно една поговорка гласи "Мълчанието е най-добрият отговор, който може да се даде на глупака.“
Това поведение на зрелия мюсюлманин спрямо недобронамерените и изпълнени с долни, недостойни помисли хора се дължи не на неговата безпомощност и безсилие, а на благородството и силата му. Той има желанието да се занимава със сериозни и полезни депа, вместо да си губи времето си с безполезни вредни неща.
Не бива погрешно да се разбира и злоупотребява с това достойнство и тази зрялост на мюсюлманина. В тази зрялост, в това достойнство се крие невероятно силен динамизъм. Да вървиш с достойнство не означава да си с отпуснати като на мъртвец рамене, влачейки крака. Това не е нито достойна, нито благочестива походка. Мюсюлманинът е изпълнен с енергия и емоции. Абу Хурейре (радиаллаху анху) разказва следното: „Не съм виждал по-красив от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). Слънцето сякаш го отразяваше в лицето му. Не съм виждал и друг който да върви по-бързо от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), като че ли земята се беше поклонила пред него. Ние полагахме неимоверни усилия, а той вървеше бързо и с лекота.“
Хазрети Омер (радиаллаху анху) укорил хората, които вървели вяло и уморено, като считали че това е признак на благочестие и набожност със следните слова: „Бъдете порицани. Демонстрирате нашата вяра като мъртъвци. А Хз. Айше (радиаллаху анха), когато попитала една група, в която хората се движели бавно, обяснили й, че това са хафъзи и майстори на Корана. Тогава нашата майка Айше (радиаллаху анха) отговорила по следния начин: „И Омар (радиаллаху анху) беше от тези учени. Когато обаче той се движеше, вървеше бързо, говореше ясно, оставяйки добро впечатление у хората.“ (Абдюлхамид б. Бадис, Меджалис, стр. 273-74)
Тази сериозност и това достойнство на мюсюлманите се отбелязва по следния начин в други стихове: „И които не свидетелстват с измама. И ако минат край празнословие, отминават достойно." (Фуркан 72)
„...и които от празнасловието странят..." (Мюминун: 3) Независимо от това, че мюсюлманинът се описва в Корана по този начин, за съжаление поради това, че мюсюлманите не могат да покажат толкова зрял и притежаваш такива личностни качества тип на мюсюлманин, те изживяват много трудности. Губят времето си като съвсем ненужно и безполезно спорят и се карат помежду си и вместо да се занимават със сериозни дела, които да бъдат от полза както за земния така и за Отвъдния живот, изразходват енергия и възможности като се занимават с клюки, воюват помежду си с груби, недостойни слова и в резултат на всичко това единството и обичта им отслабва. Без да се постигне зрелостта, посочена в Корана по отношение на мислите, убежденията и поведението, не може да се постигнат личностните качества, присъщи на мюсюлманите. Не може да се преодолеят слабостите, които са налице. На мюсюлманина подобават достойнството, а не високомерието, скромност, а не подлостта, сериозното отношение, а не лекомислието, мирът, а не войната. Всички най-хубави качества в най-добрия си вид, които следва да се притежават от мюсюлманина са показани от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). В това отношение Пейгамберът ни (салляллаху алейхи уе селлем) служи за образец. Да го опознаем, да се стремим към неговия характер, ето, в това е смисълът…
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (94), Април, 2000 година
Портал 
