Хутбе - Специфични качества на вярващите
Скъпи вярващи,
Човек не е само същество, което се храни, ходи, размножава се, смее се, забавлява се, говори и когато остарее, умира. Тъкмо напротив – човекът е най-достойният от всички сътворени и е "халиф" на Всевишния Аллах тук, на земята. Човекът със своите ибадети, етика, морал и съвест е избраник, създаден с такъв потенциал от качества, че е в състояние да надвиши меляикетата (ангелите) по степен. Според това, само онзи, който разполага с правата вяра, с последователния по отношение на ибадетите начин на живот и висш морал, може да достигне до степента съвършен човек (инсан-и кямил).
Достигналият съвършенство в това отношение мюсюлманин не разглежда живота като състоящ се само от това, което е тук, на Земята. Напротив, той мисли за смъртта и винаги носи в сърцето си чувството на загриженост за ахирета. Той се готви за периода след смъртта си още приживе. По този начин осмисля живота си.
Именно в редовете, които прочетох в началото на хутбето, Всевишният Аллах е повелил и подчертал, че основното качество на зрелия вярващ е здравата вяра в правия път и съответния на него начин на живот:
"Аллах е нашият Повелител, няма страхове за живеещите но правилния начин и те няма да изпитат мъки."
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) пък отговорил по следния начин на един човек, който го помолил да му разясни исляма, така че да не му се налага повече да пита някого за това: "Кажи, че си повярвал в Аллах и след това бъди правоверен." (Муслим. Иман, 62).
Скъпи братя мюсюлмани,
От Свещената ни книга Корана научаваме, че човек не е създаден безцелно. Обратно – човек е създаден за висши цели Като познаване на своя Сътворител, изпълняване на Неговите препоръки и съблюдаване на забраните Му, отнасяне с любов и разбиране към другите създадени от Него. Затова онези, които не мислят за Всевишния, не са полезни на обществото, в което живеят, не правят нищо, освен да задоволяват своите телесни и плътски потребности; не се занимават с нищо духовно; те в никакъв случай не може да бъдат причислени към категорията истински човек. Те не се различават по нищо от другите твари. Даже са на по-ниско стъпало от тях.
В Свещената ни книга Корана Всевишният Аллах е посочил правилните основи, начините на ибадет и здрав морал за достигане до степента съвършен човек. Според това, ако искаме да достигнем до тази степен, трябва да внимаваме всичките ни действия, начин на живот, и изобщо цялото ни поведение да бъде отговарящо и подобаващо на исляма. Също така е нужно да бъдем в мир с околните и да внесем ислямските принципи във всички видове взаимоотношения. Още повече, че според един хадис-и шериф Обичният ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
"Мюсюлманинът е човек, който живее в мир с околните, смирен е вътре в себе си, и другите хора могат да поддържат добри отношения с него. Този, който не умее да поддържа добри взаимоотношения, не носи хаир за никого." (Ахмед ибн Ханбел, Мюснед, II, 400)
Братя мюсюлмани,
Във времена, когато етичните норми и духовните ценности деградират, почитането, изпълняването и съблюдаването на повелите на Всевишния Аллах става по-трудно. Във време и пространство, в които броят на хората – възпитани в духа на вярата, ибадета и етичните ценности – намалява с всеки изминат ден, съхранението на същите, разбира се, никак не е лесно. Но нека не забравяме, че постигането на високите цели изисква и става възможно след преодоляването на сериозни препятствия. Съвършеният вярващ в своите вяра и ибадети, в отношенията си с хората, в цялото си поведение трябва да бъде искрено чист. Всичко, което върши, трябва да бъде насочено единствено към спечелване благоволението на Всевишния Аллах. Нужно е да знае, че ибадетът или добрината, извършени за слава, за показ или лична облага, нямат никаква стойност пред Всевишния.
Съвършеният вярващ също така трябва да бъде много толерантен и опрощаващ към своите близки, роднини, семейство и въобще към всички хора, когато се касае за неща, свързани или зависещи от него. Повелята на Всевишния Аллах в тази насока е следната:
"Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!" (Араф, 7: 199).
Необходимо е зрелият мюсюлманин да подбира хората, с които ще общува, от средите на разумните, религиозните и морално чистите хора. Впрочем знаем, че лошият съсед или приятел може да доведе какви ли не бели на главата ни. Съвършеният вярващ трябва да живее в мир и съдружие, в любов и разбирателство с братята и сестрите си по вяра, и в никакъв случай да не става причина за опорочаване на тази атмосфера. Важно е също да притежава чест, чувство за свян и достойнство. Човекът, лишен от тези добродетели, може да повлече много беди след себе си. Тъкмо затова са и следните думи на Пейгамбера (с.а.с.): "Свянът и честта са част от вярата." И: "Чувството за чест и свян може да донесе само хаир, добро."
Както не причинява злина на никого, така съвършеният вярващ гледа да помогне с каквото може на нуждаещия се. Той винаги е в полза на семейството си и обществото. Същото сочи и един хадис-и шериф: "Най-хаирлиите сред хората са онези, които допринасят най-много полза за другите.“
Скъпи братя,
В заключение можем да обобщим, че съвършеният вярващ е онзи, който е осъзнал себе си като такъв; познал е Всевишния Аллах и изпълнява всичките си задължения към него по подобаващ начин; живее в мир и съдружие с околните и е в полза на семейството си и обществото.
Нека Всевишният Аллах увеличи броя на хората, които притежават споменатите добродетели.
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (116), Април, 2003 година
Портал 
