XXXI. РАЗДЕЛ ЗА ПОМИРЯВАНЕТО НА ХОРАТА

XXXI. РАЗДЕЛ ЗА ПОМИРЯВАНЕТО НА ХОРАТА



قال اللَّه تعالى: ﴿ لا خير في كثير من نجواهم إلا من أمر بصدقة، أو بمعروف، أو إصلاح بين الناس﴾

Аллах Всевишния е казал: „Няма добро в много от тайния им шепот, освен у онзи, който повелява подаяние или благодеяние, или помирение между хората...“ (4: 114).



وقال تعالى: ﴿ والصلح خير﴾

И е казал още: „Най-добро е помирението...“ (4: 128).



وقال تعالى: ﴿ فاتقوا اللَّه وأصلحوا ذات بينكم ﴾

И е казал Той: „Бойте се от Аллах и се помирявайте взаимно...“ (8: 1).



وقال تعالى: ﴿ إنما المؤمنون إخوة فأصلحوا بين أخويكم﴾

И е казал също: „Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя...“ (49: 10).



253- وعن أَبي هريرة رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « كُلُّ سُلامى مِنَ النَّاسِ عَلَيْهِ صَدَقَةٌ كُلَّ يوْمٍ تَطْلُعُ فِيهِ الشَّمْسُ : تَعْدِلُ بيْن الاثْنَيْنِ صَدقَةٌ ، وَتُعِينُ الرَّجُلَ فِي دَابَّتِهِ فَتحْمِلُهُ عَلَيْهَا ، أَوْ تَرْفَعُ لَهُ عَلَيْهَا مَتَاعهُ صَدقَةٌ، وَالْكَلِمَةُ الطَّيبةُ صدقَةٌ ، وبكُلِّ خَطْوَةٍ تَمْشِيهَا إِلَى الصَّلاةِ صَدقَةٌ، وَتُمِيطُ الأَذَى عَنِ الطَّرِيقِ صَدَقَةٌ » متفق عليه .

253. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Даването на милостиня е дълг за всяка става от човешкото тяло във всеки ден, през който слънцето изгрява. Милостиня е да бъдеш справедлив между двама [спорещи]. Милостиня е да помогнеш на човек да се качи на добичето си или да вдигне на него вещите си. Милостиня е и добрата дума. Милостиня е и всяка твоя крачка, извървяна към [мястото за] молитвата. Милостиня е и да махнеш от пътя нещо, което пречи“ (всепризнат хадис).



254- وعن أُمِّ كُلْثُومٍ بنتِ عُقْبَةَ بن أَبي مُعَيْطٍ رضي اللَّه عنها قالت : سمِعْتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَقُولُ : « لَيْسَ الْكَذَّابُ الذي يُصْلحُ بَيْنَ النَّاسِ فَيَنْمي خَيْراً ، أَوْ يَقُولُ خَيْراً » متفق عليه .

وفي رواية مسلمٍ زيادة ، قالت : وَلَمْ أَسْمَعْهُ يُرَخِّصُ في شَيْءٍ مِمَّا يَقُولُهُ النَّاسُ إِلاَّ في ثَلاثٍ، تَعْنِي : الحَرْبَ ، وَالإِصْلاَحَ بَيْنَ النَّاسِ ، وَحَدِيثَ الرَّجُلِ امْرَأَتَهُ ، وَحَديثَ المَرْأَةِ زَوْجَهَ .

254. От Ум Кулсум, дъщеря на Укба ибн Аби Муит, Аллах да е доволен от нея, се предава следното: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Не е лъжец онзи, който помирява хората, като преувеличава добро или изрича добро“ (всепризнат хадис).

Във варианта на Муслим се добавя следното: „Тя каза: „Не съм го чула да позволява на хората да говорят [измисляйки си] освен за три неща: войната, помирението между хората и разговора между съпрузи [за запазване на брака]“.



255- وعن عائشة رضي اللَّه عنها قالت : سمِع رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم صَوْتَ خُصُومٍ بالْبَابِ عَالِيةٍ أَصْواتُهُمَا ، وَإِذَا أَحَدُهُمَا يَسْتَوْضِعُ الآخَرَ وَيَسْتَرْفِقُهُ فِي شيءٍ ، وَهُوَ يَقُولُ : واللَّهِ لا أَفعَلُ ، فَخَرَجَ عَلَيْهِمَا رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : « أَيْنَ الْمُتَأَلِّي عَلَى اللَّه لا يَفْعَلُ المَعْرُوفَ ؟ » فقال : أَنَا يَا رسولَ اللَّهِ ، فَلهُ أَيُّ ذلِكَ أَحَبَّ . متفقٌ عليه .

255. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, чу на вратата двама души да се карат на висок глас. Единият молеше другия да намали дълга му и да се смили над него за нещо, а той казваше: „Кълна се в Аллах, не ще го сторя!“ Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, излезе при тях и попита: „Къде е заклелият се в името на Аллах, че не ще върши добро?“ Мъжът отговори: „Аз съм, Пратенико на Аллах! Нека стане, каквото той пожелае“[1] (всепризнат хадис).





256- وعن أَبي العباس سهلِ بنِ سعدٍ السَّاعِدِيِّ رضي اللَّهُ عنه ، أَن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بلَغهُ أَنَّ بَني عَمْرِو بن عوْفٍ كان بيْنهُمْ شَرٌّ ، فَخَرَجَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يُصْلِحُ بَيْنَهمْ فِي أُنَاسٍ مَعَه ، فَحُبِسَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَحَانَتِ الصَّلاَةُ ، فَجَاءَ بِلالٌ إِلَى أَبي بَكْرٍ رضي اللَّه عنهما فقال : يَا أَبَا بَكْرٍ إِنَّ رسولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَدْ حُبِسَ ، وَحَانَتِ الصَّلاةُ ، فَهَلْ لكَ أَنْ تَؤُمَّ النَّاس؟ قال : نَعَمْ إِنْ شِئْتَ ، فَأَقَامَ بِلالٌ الصَّلاةَ ، وَتقَدَّمَ أَبُو بَكْرٍ فَكَبَّرَ وكبَّرَ النَّاسُ، وَجَاءَ رسول اللَّه يمْشِي في الصُّفوفِ حتَّى قامَ في الصَّفِّ ، فَأَخَذَ النَّاسُ فِي التَّصْفِيقِ ، وكَانَ أَبُو بَكْر رضي اللَّه عنه لا يَلْتَفِتُ فِي صلاتِهِ، فَلَمَّا أَكَثَرَ النَّاسُ التَّصْفِيقَ الْتَفَتَ ، فَإِذَا رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَأَشَار إِلَيْهِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَرَفَعَ أَبْو بَكْر رضي اللَّه عنه يدَهُ فَحمِد اللَّه ، وَرَجَعَ القهقرى وَراءَهُ حَتَّى قَامَ فِي الصَّفِّ ، فَتَقدَّمَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَصَلَّى للنَّاسِ ، فَلَمَّا فرغَ أَقْبلَ عَلَى النَّاسِ فقال : « أَيُّهَا النَّاسُ مالَكُمْ حِين نَابَكُمْ شَيْءٌ في الصَّلاَةِ أَخذْتمْ فِي التَّصْفِيقِ ؟، إِنَّما التَّصْفِيقُ لِلنِّسَاءِ . منْ نَابُهُ شيءٌ فِي صلاتِهِ فَلْيَقلْ: سُبْحَانَ اللَّهِ ؟ فَإِنَّهُ لا يَسْمعُهُ أَحدٌ حِينَ يَقُولُ : سُبْحانَ اللَّهِ ، إِلاَّ الْتَفَتَ . يَا أَبَا بَكْرٍ : ما منعَك أَنْ تُصَلِّيَ بِالنَّاسِ حِينَ أَشرْتُ إِلَيْكَ ؟ » فقال أَبُو بكْر : مَا كَانَ ينبَغِي لابْنِ أَبي قُحافَةَ أَنْ يُصلِّيَ بِالنَّاسِ بَيْنَ يَدَيْ رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم . متفقٌ عليه .

256. От Абу ал-Аббас Сахл ибн Саад ас-Саиди, Аллах да е доволен от него, се предава, че до Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, стигнала вестта за злосторство сред племето Амр ибн Ауф. Той тръгнал заедно с други хора, за да го помири и понеже се забавил, а настанало време за молитвата, Билял отишъл при Абу Бакр, Аллах да е доволен и от двамата, и казал: „Абу Бакр, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е възпрепятстван, а настана време за молитва, ти би ли могъл да я водиш?“ Отговорил: „Да, щом си пожелал“. Билял прогласил началото на молитвата. Абу Бакр пристъпил отпред, изрекъл: „Аллах е Най-великия![2]“, и хората произнесли същото. Тогава дошъл Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, вървейки покрай редиците, докато се възправил в [първата] редица. Хората започнали да ръкопляскат. Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, не се обърнал, докато се молел, но когато хората заръкопляскали още по-силно, той се обърнал и видял Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който му дал знак [да продължи]. Обаче Абу Бакр вдигнал ръка, отправил прослава към Аллах, отстъпил назад и застанал в редицата. Тогава начело се възправил Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отслужил молитвата и след като приключил, се обърнал към хората с думите: „Защо когато нещо ви отвлече от молитвата, вие започвате да ръкопляскате? Ръкопляскането е само за жените. Щом нещо отвлече някого от молитвата, нека изрече: „Преславен е Аллах![3]“ Всеки, който чуе това, ще се обърне. Абу Бакр, какво те възпря да отслужиш молитвата пред хората, след като ти дадох знак?“ Абу Бакр отговорил: „Не би трябвало Ибн Аби Кухафа[4] да отслужва молитва начело на хората в присъствието на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“ (всепризнат хадис).



[1] С други думи, мъжът е приел молбата на длъжника.

[2] Аллаху акбар.

[3] Субханаллах.

[4] Самият Абу Бакр.


<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН