Сътворението на човека в Корана
Биологическото сътворение на човека
След като пророк Адем е бил сътворен от пръст и са му били вдъхнати дух и живот, Всевишният Творец в рамките на абсолютната му воля привнесъл и съвсем различна специфика на жената и мъжа, които да осигурят тяхното възпроизводство и множене. По този въпрос Свещеният Коран огласява следното:
И да погледне човекът от какво бе сътворен! Бе сътворен от изтласкваща се вода, която излиза измежду гръбнака и ребрата.
Сура Тарик [5-7].
Другояче казано, сътворението продължава. Но това е коренно различно явление от сътворението на пророк Адем и Хаууа. След като в Свещения Коран са показани произходът и източникът чрез явлението „СЪТВОРЕНOCT", ние осъзнаваме и разбираме разпространението на възпроизводството и множеното като образ и дух, поставянето на различни отпечатъци върху милиони хора така, както водата, която извира от своя извор и напоява цялата нива и всички растения и намира проявление като различна вода във всяко едно създание. В такъв случай ние не можем да възприемем Всевишния Създател като архитект, който е изваял пророк Адем и Хаууа и после е оставил възпроизводството и множенето на произвола на съдбата. Феноменът сътворение съществува не само при човека, а присъства конкретно във всяко едно създание и събитие, които възникват във Вселената. С хармонията, съгласуваността и порядъка у човека и във Вселената многообразието от безчет отпечатъци и белези всъщност излага на показ това съвсем открито. В Свещения стих е казано:
„И така ясно е представена истината, че Всевишният Господар нито за миг не престава да се разпорежда над човека и Вселената."
Той е Онзи, Който изсипва вода от небето и изваждаме Ние с нея кълн за всяко нещо, и изваждаме от него зеленина; от нея изваждаме струпани зърна, и от палмите, от техния завръз – близки гроздове, и градини с лози и маслини, и нарове – сходни и несходни. Вижте плодовете на всяко, когато връзва плод, и неговото зреене! В това има знамения за хора вярващи.
Сура Енам [99]
В Свещения Коран периодично се разказва за биологичното сътворение на човека така:
„Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме – частица сперма – на сигурно място, после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!"
Сура Мумимун: [12-14]
След биологичната фаза, започваща от поставянето на сигурно място на сперматозоида до обвиването на костите си плът, има още едно второ сътворение на човека, съвсем различно от това. Подобно на духа, вдъхнат в тялото на пророк Адем, направено от пръст, вдъхването на душа, която дава живот на плода в утробата на майката след оформянето на органите му (приблизително 120 дни), е обяснено със стиха: „сетне го сторваме друго творение".
Впрочем в края на тази фаза е приключил „ембрионалният" период, плодът е започнал да се движи, майката започва да го усеща. Това, което обезпечава движението и жизнеността, с духът, даден „Сунетуллах" – Традицията на Аллах, Създателя. Вижда се, че във Вселената продължава неизменно да се проявява духът във всяко същество и събитие.
Човекът – уникалното творение на Аллах (Джелле Джелялуху). Свещеният Коран, който разказва за произхода и етапите на сътворение на първия човек и появилите се след него, ни е подсказал как да дефинираме и оценяваме човека, проправил е пътя на нашата логика. Духът, разумът и сърцето, дарени лично от Твореца, са особеностите, които разграничават човека от другите същества, като го извисяват и превръщат в Негов наместник (халиф) на земята. Владетелят на царството на Вселената – Всевишният Аллах, разбира се, управлява самостоятелно Своето владение и е единственият авторитет, Комуто принадлежи думата. В такъв случай Той е единствен и в сътворението, и в предопределянето на мястото на съществата. Само че редом с това е вложил и мъдростта. Защото в Неговото съзидание, няма място за абсурд. Свещеният стих: „Ние сътворихме човека с превъзходен облик" (сура Тин [4]), изтъква, че човекът е бил създаден биологически и психологически да превъзхожда по стойност и ценност другите същества. Да, човекът е най-прекрасното и ценното създание на земята, а може би и във Вселената. Защото Вселената се осмисля чрез човека, придобива стойност чрез човека. Ако премахнете оттам това уникално същество, значи, че заедно с него сте заличили и самата Вселена. Ако изгревът и залезът на слънцето, смяната на сезоните, дъждът и снегът, планините, горите, минералите, растенията, плодовете, животните, птиците, моретата, езерата и всичко останало не са в услуга на човека, в услуга на кого са? В крайна сметка не служат ли на човека и хиляди други подобни създания и явления? Човекът е този, който се храни с плода на дървото, отоплява се като сече дърва и пали огън, произвежда хартия, върху която пише и чертае. Със своите прекрасни мелодии славеят може да е завладял сърцето на розата, но единственото същество, което схваща цвета, гласа, мириса и естетическото съвършенство и на двете и се опиянява от това, е човекът. Коралите и пъстрият свят на създанията от стотици метри морски дълбини може би не осъзнават своята красота, но когато камерите, които констатират това, разкрият пред очите този свят, който с една дума е прекрасен, човекът е този, който изрича „съвършено" и търси пътища да се наслади на същия тоя свят, дори и в аквариума.
Великолепното небе, което ни обсипва с прелест от разстояние, което цифрите не са в състояние да изразят, разбира се, не би могло да осъзнава своето собствено великолепие. Но отново човек е този, който, за да може дори и отдалеч да съзерцава това съвършенство, бушува по цели нощи, без да мигне, способен е без никакво колебание в това отношение да изложи на опасност своя живот, като по такъв начин осмисли това великолепие. Творецът, който разкрива собствените си творения пред погледа на човека, единственото разумно същество, което Всемогъщият е съградил, вдъхвайки от Своя Дух, е показал и своето съществуване и могъщество, дал е на човек и способността и мисията да опознава и оценява Вселената, която е избродирал подобно на канаваца. Творенията присъстват по неоспорим начин с цялото си великолепие, а тяхната наличност не сочи ли към Твореца?
След всичко това можем да достигнем до следния извод: нито едно същество на земята и във Вселената освен Всевишния Аллах не заслужава да бъде обожествявано.
Падението на човека до най-дълбоката бездна на преизподнята и загубването на мястото, което е заемал, са свързани с преклонението му пред материалното, откъсвайки се от Великия Творец, а въздигането му до най-високото от осемте дженнетски небеса и превръщането му в същество, на което завиждат и меляикетата, е обусловено от благословията на Всевишния Аллах.
Сега нека се попитаме съзнаваме ли своята собствена ценност, която носим у себе си, и значението, което ни се придава. Можем ли да твърдим, че в името на един кратък 50-60 годишен живот са направени всичките тези огромни разходи? Ако не изпитваме съжаление пред разхищението в собствения си живот, колкото съжалението, което усещаме за хляба, който се захвърля, ако не осъзнаваме, че един ден ще ни се потърси сметка, това означава, че точно тогава понасяме голяма загуба. Защото животът, който ще загубим, не са някакви мимолетни и преходни 50-60 години, а вечният отвъдният живот.
„Той е, Който ви дава живот, после ви го отнема, после ще ви съживи. Човекът наистина е неблагодарник.”
Свещен Коран сура ал-Хадж [22:66]
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (81), Февруари, 1999 година
Портал 
