3 Сътворението на Вселената

Сътворението на Вселената

Планетите
Тук ще разгледаме планетите от Слънчевата система, между които е и нашата Земя. Ако приемем, че Слънчевата система е окръжност, Слънцето се намира в центъра на тази окръжност. Най-отдалечената планета от Слънцето е Плутон. Плутон е и най-малката планета. Наблюденията върху тази планета се извършват много трудно, дори Хубъловият космически телескоп е успял да предаде само щрихи от повърхността й. Това небесно тяло е доста "студено" – приблизително около -238°. Температурите у нас, които през зимните периоди се понижават до -2, -3°, са достатъчни за замразяващ студ. А температурата на Плутон (-238°) е 100 пъти по-ниска от температурите, на които ние не можем да издържим през зимата. Това означава студ, в който животът не би могъл да оцелее или да продължи. Поради този студ планетата Плутон отвън изглежда като ледена маса.
Като напреднем навътре в нашата окръжност, или към центъра на Слънчевата система, виждаме Нептун. Тази планета също е много "студена". Температурата на повърхността й е около -218°. Атмосферата й се състои от газове, които са отровни за човека. Нещо повече – по повърхността на тази планета вилнеят вихрушки, чиято скорост достига до 2000 километра в час.
Като напреднем още малко към центъра на Слънчевата система, към средата на окръжността, се срещаме с Уран. Уран е третата по големина планета в Слънчевата система. Атмосферната й топлина е приблизително около -214°. И тази планета е в състояние да ни превърне в лед за секунда време. Атмосферата й е изградена от отровни газове, които в никакъв случаи не благоприятстват за живот.
Продължаваме към Слънцето и пред нас застава Сатурн. Това е втората по големина планета в Слънчевата система и характерен неин белег са пръстените около нея. Пръстените са изградени от газове, лед и скални образувания. Температурата тук също не позволява живот, тя е около -178°.
Напредваме още малко към Слънцето и срещаме най- голямата планета на Слънчевата система – Юпитер. Юпитер е 11 пъти по-голям от диаметъра на нашата Земя. Представете си планета, която е събрала в едно единайсет планети, всяка една с размерите на Земята. Условията на тази планета също не допускат наличието на живот. Защото върху Юпитер няма никаква суша и е много-много студено. След Юпитер следва Марс. Марс е дотолкова мъртва планета, че просто е несравнима със Земята. На Марс е невъзможно да "живее" каквото и да е живо същество. Това се дължи на много важни причини като: първо, атмосферата на Марс е гъста смес, съдържаща въглероден двуокис, който е отровен; второ, на планетата няма вода; трето, температурата е -53°; четвърто, на Марс духат много силни ветрове и пясъчни бури, които траят по цели месеци. Синята планета, която ни посреща след Марс, е Земята. Особеностите на нашата планета ще ви разясним в подробности по-нататък. Но нека отсега припомним следното: Земята е единствената планета, която позволява и е благоприятна за живот!
Следва Венера. Тя, след Слънцето и Луната, е най-бляскавото небесно тяло. Това е и причината Венера да се познава от хората още от най-древни времена.
Обратно на студа в планетите, които споменахме по-горе, във Венера преобладава изгаряща топлина (жега). Температурата на повърхността й е около 450°. Тази стойност е достатъчна да разтопи оловото. Друга особеност на Венера е гъстият пласт въглероден двуокис, намиращ се в атмосферата й. Киселинните пластове, които на дебелина се мерят с кило-метри в атмосферата, са друга нейна особеност. Затова тук непрекъснато валят киселинни дъждове, които са смъртоносни. Никое живо същество не би могло да живее в такава атмосфера.
Като продължаваме пътя си към Слънцето, достигаме до Меркурий, който е най-близката до Слънцето планета. Най-любопитният факт за Меркурий е, че той се върти много бавно около оста си. Скоростта на въртенето около оста му е почти колкото тази около Слънцето. Така че, когато прави две обиколки около Слънцето, Меркурий прави едва три около оста си. Дългото траене на нощта и деня изгаря и изпепелява всичко в едната част на планетата, а в другата й част – замръзва и вледенява. Ето затова разликата в дневните и нощните температури на тази планета е приблизително 1000 градуса. Разбира се, подобни условия не позволяват никакъв живот.
В резултат на наученото дотук, можете да кажете, че на никоя планета от Слънчевата система, с изключение на Земята, не съществуват условия за живот.
Всички планети от Слънчевата система са огромни, мъртви, безмълвни тела. Само Земята разполага с всички необходими условия за живот, тя е планета с пъстра повърхност – със зелените си планини и сините морета от Космоса изглежда великолепно. Първите космонавти, стъпили на Луната, изразяват възторга си от тази гледка – Земята изглежда пъстра и блестяща!

Други небесни тела
В Слънчевата система има и други небесни тела – опашатите звезди (кометите), метеоритите и метеорите.
Опашатите звезди са се образували от замръзнали газове и прах. Понякога се въртят около Слънцето. Когато се доближава към Слънцето, вследствие на температурата опашатата звезда започва да се изпарява. Като резултат от това изпарение се появява бляскава светлина. Върху ядрото се напластява кълбо от прах и газове. Това кълбо от прах и газове е така наречената коса. Едновременно с нея, отново от праха и газовете се образува опашката.
Метеорите са небесни тела, които съдържат скални образувания. Обикновено се наблюдават между орбитите на Марс и Юпитер. Диаметърът е не повече от 1000 километра. Метеорите са предимно твърди парчета, които са се откъснали от опашатите звезди или метеоритите и са смес от скални и метални съставки. Когато Земята премине през останалите след кометите (опашатите звезди) облаци прах, телата, които са вътре в облаците прах, изгарят в атмосферата. А когато навлязат в земната атмосфера, се нагряват и оставят тънка ивица. Тези тела се наричат метеорити. Някои метеори обаче попадат в нашата Земя, преди напълно да са изгаснали. Тези метеори, които попадат в Земята по този начин, се наричат метеорити.
Но тук трябва да подчертаем нещо много важно: метеорите, попадащи в атмосферата, рядко падат или достигат Земята. Ако паднат обаче, в зависимост от размерите си нанасят различни щети. Земята всеки миг е застрашена от този тип опасности. Но Всевишният Аллах е направил така, че в повечето случаи тези небесни тела да изгорят напълно, преди да паднат на Земята. А това е признак на обичта, закрилата и милосърдието на Аллах към нас хората.
Мили деца, вероятно сте разбрали, че Всевишният Аллах контролира всички небесни тела, независимо дали са малки или големи, че всичките са подвластни на Неговата воля и се управляват системно и прецизно от Него.

Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (116), Април, 2003 година