Сътворението на Вселената
Слънчевата система се състои от Слънцето, девет планети и шейсет и петте им спътника. В пространството между планетите се намират много комети и метеорити. Най-голямото по обем сред тези небесни тела е Слънцето, което е сърцето на системата. Деветте планети са част от Слънчевата система. Наредени в редица, те непрекъснато се въртят около своята ос и около Слънцето. Нека да ги изброим по реда на близостта им към Слънцето: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Както се вижда нашата Земя е на трето място по степен на близост към Слънцето. Всяка планета от Слънчевата система притежава свои особености. Някои от тях притежават температура, която е в състояние да разтопи оловото. Други са покрити с ледникови образувания. Някои планети се състоят изцяло и само от газове. Други са малки колкото Луната. Връзката между планетите и техните спътници е много хармонична. Планетите притеглят спътниците към себе си, а спътниците уравновесяват това притегляне. Ако този баланс не можеше да се установи, спътниците или щяха да прилепнат плътно към планетите, или пък щяха дотолкова да се отдалечат, че да изчезнат. Ако примерно Луната се въртеше малко по-бавно, неминуемо това щеше означава краят на Земята. А ако се въртеше малко по-бързо, щеше постепенно да се отдалечи съвсем от Земята и повече нямаше да бъде неин спътник.
Сега поемаме към сърцето на Слънчевата система.
Слънцето
Слънцето е най-голямото небесно тяло в Слънчевата ни система. То е изградено от горещи газове, част от които продължават да горят. Затова всяка секунда по повърхността му стават изригвания, които по сила са равни на милиони атомни бомби. По време на тези изригвания размерите на пламъците са 40-50 пъти по-големи от нашата Земя. Слънцето, което напомня огромна огнена топка, излъчва висока температура и светлина. Ако го нямаше, навсякъде щеше да бъде покрито с лед и щеше да бъде вечна нощ. И най-важното, както казахме и преди, нямаше да има живот на Земята, т.е. нямаше да ни има нас. Защото, както си спомняте от филмите на космическа тема, Космосът е тъмнина. И в тази тъмнина няма друго небесно тяло освен Слънцето, което да може да стопли и освети Земята. Но светлината, идваща от Слънцето, е много ярка и силна. Вероятно сте се опитвали в ясно и слънчево време да погледнете право срещу Слънцето. Спомнете си как очите ви се премрежват дори за няколко секунди гледане. Всъщност точно поради тази яркост на слънчевата светлина директното гледане към Слънцето е твърде рисковано. Тази светлина е много вредна за очите. И през лятото при дългото оставане на слънце също не е за препоръчване. Дори е възможно да се стигне до такива изгаряния на кожата, които да изискват дълго лечение. Защото температурата, излъчвана от Слънцето, особено през лятото е много висока. В същото време Слънцето е на милиони километри от Земята и до нея достига само 0,2 % от температурата, която то излъчва в Космоса. Щом въпреки разстоянието от Слънцето до Земята температурата на Земята достига такива високи стойности, тогава каква ли е температурата на самото Слънце?!
По този въпрос учените посочват приблизителни данни. Но топлината на Слънцето едва ли може да се разбере, ако я сравняваме с познатите ни категории. Помислете за миг! Температурата на повърхността му е шест хиляди градуса, а във вътрешността му достига до дванайсет милиона... С кои познати данни можем да сравним тези величини? Ако докоснем с ръка гореща вода, ръката ни не би издържала на повече от петдесет градуса. В най-горещите летни дни температурата на въздуха достига максимум до 40-50 градуса. И от този пример разбирате, че Всевишният Аллах е определил най-благоприятното разстояние между Слънцето и Земята. Ако Слънцето беше малко по-близо до нас, всичко на Земята щеше да изсъхне и да се превърне в пепел. Но ако беше малко по-далече – всичко щеше да замръзне. Разбира се, и в двата случая животът би бил невъзможен.
В действителност полярните области, до които слънчевите лъчи проникват много трудно и слабо, са покрити с траен сняг и лед, а в областите около Екватора и на самия Екватор температурите са постоянно високи, т. е. там винаги е топло. Всевишният Аллах е създал тези области само като примери за нас, докато другите земи е сътворил с най-благоприятни условия за живот. Това е израз на милосърдието и милостта на Всевишния Аллах към нас. Та нали, ако не беше създал огромното разстояние между Земята и Слънцето, животът би протекъл в извънредно трудни обстоятелства. А може би дори нямаше и да го има!
Но както отбелязахме и по-горе, Всевишният Аллах така е създал Слънцето и Луната, че животът на Земята да протече в най-добри, най-благоприятни условия. Това, че движението на Луната и Слънцето става по волята на Всевишния Аллах, е описано в айет от Свещения Коран:
Аллах е, Който въздигна небесата без видима за вас опора. После се въздигна [безподобен] Той на Трона и покори слънцето и луната, всяко да се движи до определен срок. Той управлява делата, разяснява знаменията, за да се убедите в срещата със своя Господар! (Сура Рад, 2)
Гравитационната сила на Слънцето
Систематичното движение на неизброимите небесни тела, без да се блъснат едни в други, става благодарение на точно определената им орбита от Всевишния Аллах. Траекторията, която описват планетите, когато обикалят около Слънцето, се нарича орбита. Нито една планета не може да се откъсне от своята орбита и да премине в друга посока. Защото планетите са под влияние на гравитационната сила на Слънцето. Помислете само – сега, докато вие четете тези редове, нашата Земя напредва в своята орбита около Слънцето със скорост 108 000 километра в час. За да разберем по-добре каква е тази скорост, ще си послужим със следния пример: най-високата скорост, която може да достигне един обикновен автомобил за един час, е средно 200 километра. Значи скоростта, с която се върти земята около Слънцето, е 540 пъти по-голяма от максималната скорост, която можем да развием с автомобил. И още един пример: куршумът напредва със скорост от 1800 километра в час. А скоростта на въртене на Земята е 60 пъти по-голяма. Предвид тази висока скорост на Земята гравитационната сила на Слънцето има голямо значение. Ако изведнъж настъпи някакво намаление на гравитационната сила на Слънцето, поради извънредно високата си скорост Земята и ние бихме се изсипали в Космоса, а това би означавало и край за Земята...
В обратния случай, т. е. ако гравитационната сила на Слънцето се увеличи – Земята скорострелно би се доближила до Слънцето и стопявайки се би се изпарила. Естествено ние също ще изчезнем. Нещо повече, гравитационната сила на Слънцето предпазва планетите, движещи се в орбита, от сблъсъци помежду им. Но мислили ли сте някога как става така, че Слънцето привлича тези планети към себе си. Всъщност всичко е много просто. Създателят на тези баланси, този, който запазва наличието и действието им в този вид, е Всевишният Аллах, притежателят на безмерна мощ и сила.
Освен това Слънцето не е единственото небесно тяло, което притежава гравитационна сила. Планетите вътре в Слънчевата система притежават свои гравитационни сили. Примерно гравитационната сила на Земята притегля Луната към себе си. В следствие на тази гравитационна сила Луната изглежда така, сякаш виси на известно разстояние. Благодарение на това състояние Земята не се блъска в Луната. Няма съмнение, че Всевишният Аллах е този, който възпрепятства стоварването на Луната върху Земята.
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (115), Февруари, 2003 година
Портал 
