Ще се възроди ли Ислямът в Западна България?
Интервю с координатора на Западна България Неджати Али
Неджати А. Али с роден през 1970 г. в с. Иваново, Шуменско. Основното си образование завършва в с. Методиево, след което постъпва в автотранспортното училище в Преслав. След редовната си военна служба става студент във Висшия ислямския институт в София. По време на следването си той работи активно като член на джамийското настоятелство и имам в Софийската джамия. По-късно заминава на работа в Германия. През 2002 г. се завръща в селото си и започва собствен бизнес.
На 1 март т.г. е поканен да заеме длъжността координатор на Западна България. Женен е и има две деца. Съпругата му Гюлшен също така е завършила Ислямския институт.
- Господин Али, нека започнем с един традиционен въпрос, който задавам и на останалите районни мюфтии: Какво бе състоянието на исляма във вашия регион, когато встъпихте в длъжност?
- Още когато ми предложиха тази длъжност, знаех, че ми предстои сериозна работа. Мога да кажа, че затова и приех. Защото зная, че моето призвание е да организирам, да работя с хората така, както певецът пее, художникът рисува и т.н. Това донякъде ми е дарба от Аллах.
Трябва да призная, че имам изключително обширен район - като се почне от крайния пункт Видин, премине се през Монтана. Враца, София, Перник и се стигне до Кюстендил. Само в София има 12 района. По-рано не само че не знаех, но дори не предполагах, че в тези райони има мюсюлмани. Сега навсякъде, където отивам, ме посрещат с любов и уважение и се вайкат: "Ех, сине, къде бяхте толкова време, та никой не питаше и не разпитваше за нас. Ти как така се сети?" И очите им се пълнят със сълзи. 85-годишната баба Ханифе от село Долни Цибър с тъга си спомня: "Едно време и ние ходехме в джамията, байрамите си празнувахме, с ходжи си погребвахме покойниците, мевлиди се четяха.."
Друга една баба от Видин и дъщеря й, когато разбраха за целта на моето посещение, ми казаха: "От толкова години за пръв път ти идваш да ни видиш, сине!" и се разплакаха. Все още обитават едно жилище, принадлежащо на мюсюлманската общност. Някога, преди много години, там се помещавало мюфтийството им. В днешно време във Видин живеят близо 20 хиляди мюсюлмани... Едно време в с. Арчар е имало голяма джамия, турско училище, а сега няма нищо, макар че все още живеят 35 турски семейства. Всичките общуват с мюсюлманите от близките градове и села.
С една дума мюсюлманите от този край са били оставен и на произвола на съдбата. Може да се каже, че от петдесетте години на миналия век насам никой не се е интересувал от тях. Градове като Врана, Монтана, Лом били заличени изпяло от списъка на населените места с мюсюлманско население. Ала нас ни чакат не само там, а и в Димово, Козлодуй, Оряхово, Борован, Алтимир, Търнава, Бяла Слатина и къде ли още не! Да прибавя ли към тях Перник, Дупница, Мездра?..
- Тези места, които изброихте, за мен също така изглеждат като неразорани и изоставени територии. Значи ще трябва да ги будим едно по едно за нов живот?
- Да, защото както е известно, в природата празни места няма. Щом ние сме напуснали, други са заели мястото ни. За останалите райони не мога да говоря, но в региона чужди на исляма секти и религиозни течения са навлезли широко, поради което навярно ще имам много проблеми с тях. Защото дотолкова дълбоко са проникнали в селата и градовете и до такава степен са завладели нашите територии, че просто не зная как да действам и откъде да започна. Те се възползват преди всичко от тежкото икономическо състояние на населението ни и се представят едва ли не като спасители за тях. Но вярвам, че благодарение на борбата, която ще поведем, ще можем отново да спечелим доверието на нашите последователи и ще възвърнем позициите на исляма по тези места.
- Как ще го направите това сам с двете си ръце, без ничия помощ ли?
- Невероятно, но факт. Нямам си нито кола, нито секретар. Дори един служител няма при мене. Имам горе долу някакъв определен статут. Когато ми се налага пътувам с влак или автобус, често пъти дори прав. А понякога, когато трябва да се предвижа от едно населено място в друго, се налага с часове да чакам автобуса и се налага да наемам такси. Поне да имах един сътрудник, та докато аз съм в един район, той да придвижва нещата в друг.
- А съхранило ли се е чувството за принадлежност към исляма у тези хора? Сиреч чувстват ли се мюсюлмани?
- Смело мога да кажа, че чувството за принадлежност към исляма у тях не е изчезнало напълно. То е живо като въглен в пепелта. С малко усилия и старание от наша страна огънят ще лумне отново. Никога няма да забравя как една вечер в с. Бутан се бяха събрали заедно мъже, жени, деца, старци и с вълнение искаха да чуят какво ще им говорим. Просто бяха зажаднели да чуят нещо за нашия пророк и за нашата вяра.
- А запазила ли се материалната база като джамии, месчиди и вакъфски имоти?
- Със съжаление трябва да отбележа, че материалната ни база почти изцяло е загубена. На много места джамиите са се срутили, другаде минаретата са паднали, сградите - ограбени... Такова е положението в Долни Цибър, Лом, Ихтиман, Арчар, Бяла Слатина. В Белоградчик и Монтана с малък ремонт джамиите ще могат отново да се открият за ибадети. Джамията във Враца трябва основно да се ремонтира отвътре. Минарето й с паднало, вратите й са заключени и понастоящем се използва от общината като склад. В Самоков прочутата Байраклъ джамия е превърната в музей. В Кюстендил има две джамии, едната от които служи за музей, а другата години наред вече стои оградена от скели и чака да бъде реставрирана. Ако не се лъжа джамията в Дупница е превърната в галерия...
- А ще можете ли да съживите дейността си сред жените?
- Положението сред жените е още по-сериозно. В Долни Цибър са останали 3 турски семейства. В с. Арчар Зейнеп Абла си спомня как като дете е посещавала джамията и Коран курсовете в селото. В Лом жените се събират и слушат текстове от Свещения Коран и мевлид от записи. Така се опитват да съживят религията си. Струва ми се, че ако нашите девойки - студентки от Ислямския институт в София по примера на Айше Мехмед, която това лято води Коран курс в с. Галиче, да дойдат по тези места през лятото, това ще окаже огромно въздействие и ще даде тласък на дейността ни сред жените.
- По-горе споменахте за разложителната дейност на чуждите на исляма секти в района.
- За съжаление, трябва да заявя, че те работят неуморно и целенасочено. Така например в Долни Цибър са закупили 7 къщи и са ги превърнали в църкви. А нашите джамии са изцяло в руини... В Лом са изградили нова църква, за параклисите да не говорим... В Арчар, Козлодуй, Видин, Оряхово. Бяла Слатина, Белоградчик и другаде са проникнали сред ромското население. След двумесечни курсове измежду тях произвели пастори. От време навреме им раздават храни и облекла и по този начин печелят привърженици. Уж имената им са Ахмед, Мехмед, а на вратовете им гледаш да висят кръстове. Влезеш в домовете им, навсякъде култови предмети... Подаръци са ни! - казват. Най-лошото е, че освен в градовете са проникнали и в селата. Например в Ихтиман в един квартал с шест хилядно население са построили 2 църкви. Не се надявах там да намеря 2-хилядно мюсюлманско население, което говори турски. Това са все маси, които по времето на социализма властта съзнателно е изтикала в периферията и е забравила за тях, за да бъдат откъснати от другите мюсюлмани с цел да бъдат асимилирани по-лесно. Когато ги гледах и слушах, сърцето ме заболя. Колко ли такива хора сме изгубили!
- Толкова горчива картина обрисувахте, че неизбежно ми идва наум въпросът: Какво трябва да се направи?
- Мисля, че преди всичко трябва да зачестим срещите си с хората. Да организираме събирания, да прожектираме образователни филми, да разпространяваме книги, по-широко сред тях да навлезе списанието ни и най-важното да подготвим кадри измежду тях. В тази насока вече сме направили първите успешни стъпки. Например през тази година, по време на честванията на светото рождение на Хз. Мухаммед тук организирахме събирания, правихме курбан, говорихме за живота и дейността на нашия пророк, за значението на нашата религия. След наводненията в Долни Цибър раздадохме на пострадалите захар, ориз, олио, сол, лекарства. Д-р Петров извърши безплатни прегледи в Лом, Д. Цибър, Василовци... Да, населението проявява голям интерес към нашите инициативи. Просто личи колко много хората са зажаднели за знания. Слушат с небивал интерес за неща, които никой по-рано не им е разказват. Тогава им обещахме, че през лятната ваканция ще организираме Коран курсове, че ще им изпратим учители. Същевременно съставихме списък на деца, подлежащи на сюннет. В това отношение също така срещаме трудности. Родителите не знаят нищо за хигиенното значение на обрязването и неоснователно се страхуват за здравето на децата си. Този факт е показателен какви поражения е понесла религията ни в този край!
- А изпълнявате ли дадените обещания?
- През това лято имаме определено раздвижване. Така например в Бяла Слатина Юджел Хайреддин от Ислямския институт и негови колеги организираха три курса за изучаване на Свещения Коран като единият е на пансионни начала. Такива курсове разкрихме и в селата Селановци, Търнава, Попица, Василовци, Крива бара, Галиче, Оряхово. В Галиче Зеки Яшар и Айше Мехмед водят два курса. Сутрин курса посещават девойки, а след обяд момчета. И двамата се радват на изключителен прием от страна на населението. В с. Ботунец Ридван Осман води също такъв курс, а в кв. Факултета ръководител на курса е Ерджан Шефкедов. Мисля, че ние трябва максимално да се възползваме от знанията и уменията на студентите от Ислямския институт. Това ще ни донесе двойна полза: от една страна те ще свикнат да работят с подрастващите, а от друга малките им слушатели ще усвоят първите си познания по ислям.
На някои места пък регистрирахме джамийски настоятелства, на други разкрихме месчиди. По този начин се опитваме да компенсираме донякъде загубеното през последните близо петдесет години. Защото вината е наша; ние сме тези, които не сме ги потърси¬ли докато те са ни били подръка.
В кв. Ботунец например има мюсюлманско население, заселило се тук от бившите Разградски, Шуменски и Кърджалийски окръзи. Това лято там разкрихме месчид. От месец вече там изпълняват петъчните намази. Организирахме и Коран курс. С една дума има много широко поле за дейност и изяви. Хората чакат нашата подкрепа. Но къде по-напред да тичам? Аз не съм приел тази длъжност, за да стоя в канцеларията си. Моето желание е да съм винаги сред хората, да разнасяме просвета и знания сред тях. Мисля, че в това отношение изключително важна роля може да изиграе списанието ни, защото хората не разполагат с друг източник за познания и информация.
Сред неотложните задачи мога да изброя още: откриване на Коран курс в Лом, възстановяване и влизане в действие на онези джамии, за които са нужни малко средства и усилия; организиране чествания на религиозните ни празници и дни в тези региони, сформиране на джамийски настоятелства там, където ги няма...
- Нека да се спрем и на състоянието на вакъфските имоти.
- Проблемът с вакъфските имоти никак не е розов. Вече подчертах, че джамиите в Самоков и Кюстендил са превърнати в музеи. На други места вакъфските ни имоти са били разпродадени, разграбени и ликвидирани. Освен това в другите мюфтийства има определен служител, който отговаря за тях. Всички те работят екипно, а аз съм сам. Някога мой духовен учител ме учеше да работя с екип: там, където няма екипност не влизай! - ме съветваше той. Учеше ме да отстоявам принципите си до край, а не да възприемам чужди внушения.
- Има ли хора, на които можете да се облегнете в работата си?
- За радост все още има. Така например Ибрахим Демирли в Бяла Слатина, Самет Исмаил във Видин, Давуд Ходжа в Долни Цибър, Мехди Касъмов в Галиче... Това са все хора всеотдайни, жадни за работа. Смятам, че ако работим усилено и целенасочено няколко години, успехите ни няма да закъснеят. Скоро ще почнем да берем плодовете на нашата дейност. Както подчертах и преди, ако можем да раздухаме пепелта, жарта ще се разгори и отново в сърцата на хората ще лумне огънят на исляма. Вярвам, че ще успеем !
- Господин Али, благодаря Ви за изчерпателните отговори. Желая Ви успех в благородната Ви дейност.
- И аз Ви благодаря.
Интервюто проведе:
Исмаил Чаушев
Портал 
