Щом ние умираме – значи Уммета ще се възроди
Писмо до Есма от баща й
Здравей Есма!
Преди всичко мъчно ми е, че не можах да присъствам на сватбата ти. При нас сватбите се правят не на обяд, а вечер или в края на седмицата. А поканите на сватбата се изпращат не ден преди сватбата, а много по-рано. Според това си правим и подготовката. Ние не винаги сме готови като тебе. Налага се преди всичко да сме подходящи за свидетели.
Ако решиш да правиш сватба, тогаз, когато сме най-много заети, с работа, на обяд, когато нямаме време дори да си чешим езиците. А през седмицата можем да намерим пролука по време на работа само след петъчния намаз на обяд. Извън него само вечер сме свободни. Тогава пък сме уморени, заставаме или пред телевизора или пред компютъра.
Такива да са очакванията ти от нас. Например, вечер по новините можем да следим развитието на събитията в страната ви. Докато се разхождаме из социалната мрежа можем да направим теб и страната ти да са актуални, а знака Рабиа да стане профилна снимка.
Но в туитър можем да осъдим Сиси и с туитърите можем да отмъстим за Мурси. Така, че Есма, ние не сме противоборци през цялото време, а само по подходящо време. Ние сме борци от социалната мрежа.
Колко всичко е хубаво, нали! Колко щастливо бяха приключили дългогодишните ни мъки. Бяхме рекли: "Ето, че свърши всичко!" Ето, че успяхме. Аллах бе отнел властта от злодеите и ни бе го дал. Щеше да започне равносметката с миналото. Вече нищо нямаше да бъде както преди. Египет щеше да се управлява тъкмо както ни се искаше. Всички учреждения и насилници щяха да бъдат подобрени, а Коранът щеше да стане конституцията ни. Египет щеше да стане истинска ислямска държава, начело на която щяха да застанат ръководителите, които наистина се страхуват от Аллах. Палестина щеше да ви бъде дадена и очите ни нямаше да се обръщат назад. Колко прекрасно беше всичко. Колко щастливи бяхме. Прославената ви революция бе добре дошла не само за вас, но и за Палестина.
Помисли само, Есма! Граничната врата Рефах бе отворена. Какво още можехме да желаем!