7 Нова книга по витрините

Нова книга по витрините
Ислямът е силен заради връзката между вярата и разума

Интервю с Ибрахим Чинар

ИБРАХИМ КАРАХАСАН Роден е през 1955 г. в гр. Никопол. През 1969 г. семейството му се премества ла живее в София. Основното и средното си образование завършва в столицата. През 1981 г. е приет за студент в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Климент Охридски". По същото време придобива втора специалност история, а по-късно и следдипломна специализация към катедра „Регионална-политическа география".
От 1985 г. работи като преподавател в софийски училища. Понастоящем е учител по история и география в столичното 136 -то училище „Любен Каравслов".
Активно се занимава с писателска дейност Автор е на книгите „Ресимли чоджук китабъ" (1991), на научно популярната книга „Турция" и „Етническите малцинства в България".

- Първо искам да Ви честитя, излизането от печат на двата тома на книгата Ви „Светът на исляма”, които наскоро се появиха в книжарниците и доколкото си спомням се наредиха на първо място по търсене. За нас е особено чест, че човек от нашите среди успя да осъществи такъв мащабен проект.
- Много благодаря.
- Как се зароди у Вас замисълът за написването на тези книги и има ли конкретен повод?
- Идеята се оформи у мен някъде към 2000-та година. Ето, че вече работя по темата шеста година, а по всяка вероятност реализацията на всичките четири тома ще ми отнеме около седем години. Няма по-специален повод - желанието ми бе да дам по-пълна представа за исляма не само като религия, но и като политическа доктрина, философия и култура - т.е. цялата гама на исляма като универсална духовност. Позицията, която защитавам има за мен и дълбок морален смисъл, защото аз самият съм мюсюлманин и не мога да остана безучастен към възприемането и тълкуването на моята религия.
- Доколкото разбирам, книгата Ви е замислена в четири последователни тома. Бихте ли ни разкрили какво ще съдържат следващите томове?
- В началото замисълът ми бе написаното от мен да бъде издадено в една-единствена книга, но впоследствие стигнахме с издателя до извода, че темата е фундаментална и е най-добре книгата да бъде разделена на две части. По-късно аз предложих и по-смел вариант - четири тома, който бе приет. В процес на приключване е третия том, а четвъртия ще бъде готов до края на годината. Тетралогията ще включва: I том - Раждането на исляма и арабската експанзия; II том - Турският свят, Персия (Иран), Индия, Черна Африка. Новото време на Балканите; III том - Османските потайности: еничарите и IV том - Османските потайности: харемът. По план скоро излезе II-рият том, а през есента третият. 
- През последните години ислямът стана прицел на най-различни сили, чиято цел е да злепоставят пред световната общественост. Какви достойнства има ислямът според вас и защо печели все повече привърженици?
- Безспорно за промяната в нагласата спрямо исляма решаваща роля изиграха атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г., както и тези в Лондон и Мадрид.
Някои анализатори поставиха исляма на плоскостта на насилието и тероризма, което е голяма грешка. Ще бъда напълно откровен - една религия, независимо каква е, ако тя проповядва насилие, самоубийство, терор, не може да има последователи. Човешката душа не би я приела, не си я пожелава. Учудвам се как може да се поставят думи като Бог и терор една до друга. Уверено мога да кажа, че такава религия няма. През новия XXI век между религиите трябва да има разбирателство и диалог, но без да се накърняват или потискат убежденията на другите, само защото те се различават от нашите.
XX и XXI век са векове на материализма и изпитанието на човешката нравственост. Животът на хората се промени, настъпиха много промени и в ценностната система на отделния индивид. Но истински вярващите не се промениха. Те знаят, че с пари и привилегии вяра не се купува. Ислямът е създаден заради връзката между вярата и разума, заради моралните принципи, залегнали в него. Ислямът е моделирал толкова много неща и е овладял такъв духовен периметър, че без него би бил не-възможен синтезът на човешката цивилизация. Без съмнение, в процеса на приобщаване и обмен между отделните нации, важно място е отредено и на исляма.
Онези, които разглеждат ислямската история през призмата на съвременните предразсъдъци, не трябва да забравят, че ислямската култура и общество са били изключително динамични и космополитни. Възходът на Запада в началото се дължи до голяма степен на знанията, придобити от исляма. В научната и стопанската сфера западноевропейците прилагат много от постиженията на ислямската математика, астрономия, техника, медицина, философия, естествени науки, земеделие и т.н. По времето, когато император Юстиниан (VI в.) закрива философските школи, гръцката философия навлиза в ислямския живот и започва да черпи от съкровищницата на мюсюлманските философи. Научните постижения на Ибн Рушд (Авероес), Ибн Сина (Авицена), ел-Кинди, ел-Фараби, ел-Хорезми, Ибн Юнус, Фирдевси, Омар Хайям, а по-късно и на Али Кушчу, Пири Рейс, Мимар Синан и други получават широко разпространение не само в ислямския свят, но и в страните на Западна и Средна Европа. За да се разбере степента на приемственост от мюсюлманските учени, ще си позволя да цитирам изследователя Стенууд Коб: "Ислямът се превърна в потенциален създател на Ренесанса в Европа."
- Очертава се, че бъдещето на България ще бъде тясно свързано със семейството на европейските народи. Какво ще бъде мястото на ислямската религия в бъдеща Европа?
- Светът се умори от противопоставяния, войни и излишни жертви. Има един факт, който трябва всички да приемат, независимо дали искат или не, че без съобразяване с религията не може да има диалог и аз самият искрено вярвам, че мястото ни в Европа, ще бъде кът, където ще се утвърждават духовните ценности и ще има сближаване между хората и тяхната вяра. Тази посока просто няма друга алтернатива.
- Какво бихте препоръчали на нашите читатели?
- Нека се опознаваме взаимно без омраза и никога да не губим надеждата за по-добър свят. Нека в душите и сърцата ни да има повече място за мир и обич. Така ще бъдем спокойни, защото ислямът и другите религии в основните са принципи повеляват доброто и забраняват злото във всичките му форми.