Отново за чистотата

Отново за чистотата

Чистотата! Религиозните книги ни учат, че външността и вътрешността на всеки мюсюлманин трябва да бъдат чисти.
Аз не се наемам да изказвам мисли, нито пък да философствам по религиозната същност на този проблем. Затова искам да говоря повече за конкретни неща, които можем да видим с очите си. Ето защо ще гледам да не цитирам какво е казал еди кой си в еди коя си книга, а да изтъквам само конкретни случаи от живота.
Преди няколко месеца ме поканиха за преводач в Софийския градски съд. Наш мюсюлманин от Добруджа не можел да се изразява ясно и точно на български език, поради което бяха прибегнели до помощта на преводач. Вдигнал се човекът чак от Добруджа и дошъл в София да дава показания пред съдия. Навярно преди още да тръгне за столицата, със сигурност е знаел, че тук ще се срещне със съдии, адвокати и различни хора. И какво от това? Погледнах го в лицето: от седмица или от десет дена не беше се бръснал. Брадата му бе потънала в прахоляк и мръсотия. Как да опиша облеклото му? Дрехите му като на някой тракторист не слязъл десет дена от машината. Обувките му така, както бе влязъл сутринта в обора. За палтото и панталона му да не говоря...
До тук ви говоря за външността му. Нека сега да надникнем и във вътрешния му мир: Според думите му, бил председател на джамийското настоятелство в селото! Случили се някои неприятности и се наложило да дойде на съд чак в София. "Язък, викаше, за какво ми трябваше на мен баир лозе? От сега нататък да ми бъде обица на ухото! Казах му: "Поне в показанията си бъди правдив!“ И се замислих: Ето, този председател на настоятелството (!) по същия начин в петъчни дни ходи в джамията и заедно с другите мюсюлмани се явява пред Всевишния Аллах!..
И каква стана тя? Видяхте ли сега как вътрешният мир на човека се покри с външността му? Да, именно! Сега да разширим малко темата и да зададем следните въпроси: "Къде беше жена му, когато той тръгваше на път? Не можа ли да му рече: "Мъжо. не бива с тези дрехи да тръгваш за града. Ела да си облечеш чисти дрехи, зер чак до София ще идеш!” Можеше, естествено, ако беше жена на място.
Преди много години минавахме през едно село в Североизточна България. Един от спътниците в колата каза: "В това село имам един приятел. Да му се обадим, да го видим!" С нежелание се отбихме от пътя си. Спряхме пред портата, минахме през градинската врата, викахме, тропахме, никой не се обаждаше... Но онова, което видяхме пред къщата, никога няма да забравя: софрата стоеше така, както бяха я зарязали рано сутринта преди да заминат на нивата. Отгоре паници, чинии, тенджери, парчета хляб, лук.... Рояк мухи като облак се дигаше и кацаше върху всичко това. Тогава се замислих: да речем, че тези хора ще се върнат някъде към обяд. Набързо ще седнат да хапнат на две на три и отново ще седнат да нижат тютюн... А може би привечер пак ще отскочат до нивата за нова партида листа. И до късно ще се занимават с тях. А след това капнали от умора, със същите дрехи, ще легнат под завивките да спят... И това ще се повтаря дни и месеци наред...
Както виждате, аз не пиша какво казва Свещената ни Книга, какво казват хадисите. Разказвам единствено онова, което съм видял с очите си. И го казвам, понеже не мога да си представя така дома на един мюсюлманин!
...Преди много години се наложи да нощувам в една селска къща. Беше през лятото. Стъмни се, влязохме вътре. А вътре бе цяла тъмница! Таванът целият потъмнял от сажди, прозорците заковани, стените опушени. На тавана мъждука някаква електрическа крушка като в стародавна мелница. По едно време влезе снаха им. Нито поздрав, нито нещо друго. Тресна софрата на земята и излезе... Чакаме да сложат вечерята, но напразно. След един час на софрата се появи паница с орехи! Снахата отново се врътна и замина без поздрав, без дума!.. След трийсет-четирийсет минути снахата отново влезе и тресна връзка чесън. Наоколо се пръснаха кал и прахоляк. Все едно: "Лапайте” ни казваше тя. Нито възпитание, нито поведение, нито пък култура... Но и това щяхме да преглътнем, стига да дойде баницата и да се наядем, си викаме. След още половин час - как бавно минава времето, когато човек е гладен! - ни се поднасят две три метени яйца! Все едно ни се каза: "Не сме длъжни да ви слугуваме!" Бавно и тихо вечеряме. Идва ред да си лягаме. Летните нощи са къси, а ние сме уморени.
Застилат се леглата. Слава на Аллах, поне легла имат, си казвам. Но какво да кажем за дюшеците и юрганите? Възглавниците, лицата на юрганите не са прани откакто са станали такива. Питам хазяина: “Нямате ли някакъв чаршаф поне?" "А, казва, навярно има. Като си идвах от казармата, бях донесъл един единичен.” Отива и носи единичния. Половината застилам над възглавницата, а другата половина ми е за завиване на главата. Юрганът и дюшекът вонят на силажна яма. Едва ли някога са изнесени на простора да се проветрят. Но аз съм изморен и скоро заспивам...
Сутринта отварям очи и какво да видя! Съвсем нова, тухлена къща! Широки прозорци. Но и двете крила на прозореца са заковани с ей такива пирони. Стъклата открай време не са почиствани, прозорците на стаите никога не са отваряни за проветряване...
Излизам вън. На терасата лежи куче, голямо колкото магаре. От хазяите няма и следа... Ясно, рано рано са заминали на нивата. -Няма нас да ни чакат я! – Ха, да видим как ще минеш покрай чуждото куче! Не ми стиска, връщам се в стаята. Сядам на крайчеца на леглото и почвам да чакам с надеждата белким дойдат стопаните и прогонят кучето. Но, уви! Повече не съм в състояние да чакам. Отново излизам на терасата. Лека полека се промъквам покрай кучето, а то се прозява и се прави, че не ме забелязва. Хващам пътеката, която се откроява сред ръжта." Тоалетната трябва да е някъде натам!" Правилно съм се насочил. Трудно ми е да опиша картината, която се откри пред очите ми. (Друг наш колега бе паднал и потънал до кръста след като се счупили прогнилите дъски!)
Връщам се да си взема багажа. Време е да си тръгна. Но как ще ме посрещне сега кучето, когато ще се опитам да вляза отвън? Какво да правя? А нямам време за чакане. Бързам да хвана автобуса. Отново бавно се промъквам покрай гостолюбивото куче, което пак си затваря очите за мене: "Карай, от мене да мине!" 
Един познат беше ми разказал следния случай: Наложило се да нощуват в някакво село. Отишли в семейството, където щели да преспят. Стаи в огромния дом колкото щеш... Влезли, седнали и се заприказвали чак до към три, три и половина през нощта. След това решили да спят. Домакинът рекъл: “Сега е лято. Нека отворя прозорците, та да влезе чист въздух през нощта!" Добре, но точно под прозорците те изхвърляли и трупали оборския тор. “Нощта изкарах с голям зор ми разправяше човекът. Цяла нощ заспивах и се събуждах от парене в очите и гърлото. Сутринта ставаме, излизаме в градината пред къщата. Може би цял декар двор, но решили точно под прозореца да трупат оборския тор. Зер, че е по-близо! А в цялата градина нито едно дръвче, асма или цвете!..” Защо така, бе приятел? Защо нашите мюсюлмани не се стараят да си подредят градините, дворовете живота. Мисля, че отговорът не е много труден. Липсва положителният пример и желанието, естествено.
По едно време стопанинът се появил: "Трябваше да обслужа животните.." рекъл той. С дрехите, с които отишъл в обора, се явил при гостите! А не можеше ли като влиза в обора да си облече някакво работно манто, което да свали на излизане и да окачи някъде под ръка? - размишляваше моят познат.
Сега, когато ги пиша тези неща, се сещам и за един друг случай. Ще разкажа и него, с което ще спра с отрицателните примери. Веднъж колега журналист бе рекъл на един кондуктор: “Слушай, ще те пиша във вестника!" Какво мислите, че му отговори човекът? “Пиши, я па няма да го четем!" Ето, така, аз написах, но едва ли някой от тях ще го прочете. Но нека се надяваме, че друг може пък да прочете и да си вземе поука.
Сега пък ще посоча положителни примери, за да не ме обвинят в черногледство. Беше преди много години. Мой съселянин бе дошъл да се прегледа при очен лекар. Младата, крехка лекарка като го видя, не можа да скрие възхищението си: “Боже, какъв чист и спретнат старец! Кой ви облече така, господине?" - питаше с изумление тя. “Моята баба!” отговори скромно и гордо мъжът.
Преди две три години гостувах в дома на М. от с. Прелез. Разградско. Ходил съм къде ли не из страната, но толкова чиста, подредена и красива къща не бях виждал! То не беше къща, а цял дворец. С градинката, с уредбата. Всичко в нея будеше възхищение! Кухнята му кухня, банята му баня!
Но мюсюлманския дом, който посетихме наскоро в гр. Самоков, надхвърли всякакви ми очаквания. Представете си триетажна сграда. Изкачваме стъпало след стъпало, оглеждахме се наоколо и се чудехме: Къща ли е това или палат? "Кой се грижи за поддръжката на този дом?" - попитах домакинята. - “Аз!" скромно отговори тя. Разбрах, че освен всичко ходела и на работа. Значи, можем! Когато обаче пожелаем! Сега вече можем да разгърнем страниците на Свещената ни Книга и да погледнем какво пише в нея:
“О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените. И ако сте омърсени, почистете се; и ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си. Аллах не иска да ви притесни, а иска да ви пречисти и да изпълни Своята благодат към вас. Дано сте признателни!” (Маиде, 6)
“Аллах обича пречистващите се!” (Тевбе, 108)
“И дрехите си почиствай!” (Мюддессир, 4)

Исмаил А. Чаушев

Източник