За честността и чистотата у нас и в ислямския свят

За честността и чистотата у нас и в ислямския свят

Човекът като социално същество при своите контакти със себеподобните и другите същества трябва да се съобразява с някои правила, тъй като той има някои задължения и отговорности пред тях. За тази цел Всевишният Аллах е насочил хората по правилния път като им изпратил пейгамбери и книги.
Възползвайки се от своите умове, под ръководството на пейгамберите и книгите, хората могат да изпълнят достойно своите задължения и отговорности. Изпълнявайки тези свои задължения и отговорности те осигуряват своето щастие на този и отвъдния свят. Общество, което се състои от подобни хора се смята за развито общество, което гарантира сигурността на имота и живота на хората в него. Когато хората пренебрегват задълженията и отговорностите си, обществото започва да се разлага, изчезва сигурността на имота и живота на хората, нарушават се основните човешки права, изчезват уважението и доверието между хората и учрежденията; започва да се шири безсрамието, кражбите, злоупотребите, проституцията и болестите; нарастват проблемите и ако не се вземат мерки обществото започва да се разпада, нравствените ценности изчезват и като резултат от всичко това обществото загива.
Аллах е наказвал редица общества, в които хората не са изпълнявали своите задължения и отговорности и са потънали в блатото на грехопадението, гнета и безнравствеността. (ел-Енам, 6: 6; ел-Касас, 28:58)
По-долу ще засегнем тези въпроси:
I. ВЪПРОСЪТ ЗА ЧЕСТНОСТТА: Честността е необходима като въздуха, водата и храната за човека, семейството и обществото. Лицата и обществата, изгубили тази добродетел са осъдени на разложение. Във всяка работа и дейност успех се постига с пълна вяра, прекрасна нравственост, доблест, добро възпитание и образование. Именно поради тази причина в Корана и сюннета се обръща голямо внимание и е повелено вярващите да бъдат честни и правдиви. (Худ, 11: 112, еш-Шура, 42: 15)
Абдуллах ес-Сакафи, който е от сахабиите, веднъж помолил нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем): „Я, Расулюллах, кажи ми нещо свързано с исляма, за което след тебе да не питам повече никого и за което да се придържам строго.“ Нашият Пейгамбер му отговорил: „Кажи, че си повярвал в Аллах и бъди честен и правдив“. (Муслим)
Всевишния Аллах повелява вярващите да бъдат честни и правдиви не само помежду си, но и спрямо невярващите.
А) ЧЕСТНОСТ И ПРАВДИВОСТ ВЪВ ВЯРАТА: За да бъде честен и правдив във вярата си човек трябва да бъде чист, да стои далеч от двуличия и лицемерия, да не признава други божества освен Аллах.
Б) ЧЕСТЕН И ПРАВДИВ В ДУМИТЕ СИ: В никакъв случай да не използва лъжи и измами и всяка негова дума да отговаря на истината. Езикът е преводач на сърцето. Този, който не е правдив в думите си, не може да бъде правдив и в сърцето си. Не напразно Всевишният Аллах е повелил: „О, хора! Бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова!“ (ел-Ахзаб, 33: 70)
В) ИСКРЕНОСТ ПРИ ИБАДЕТИТЕ: За да бъде честен в ибадетите си вярващият трябва да изпълнява с най-добри намерения и чистосърдечно своите ибадети съгласно повелите на исляма, да не признава други божества освен Аллах. Ако липсва едно от тези условия ибадета не се приема.
Г) ЧЕСТНОСТ И ПРАВДИВОСТ В ДЕЛАТА И ДЕЙНОСТИТЕ: Човек трябва да изпълнява всяка своя работа, всяко свое семейно и обществено задължение, с което се заел по най-добрия начин, без злоупотреби и фалшификации, да държи на думите и договореностите си; да постъпва честно и справедливо спрямо хората, да не ги дели. Правдивостта и честността се ценят както от страна на Аллах, така и от хората. Честните и правдивите хора ги обичат както Аллах, така и меляикетата и останалите хора.
II. ВЪПРОСЪТ ЗА ЧИСТОТАТА: Ислямът придава много голямо значение на чистотата както в морален, а така също и в материален смисъл. Понятието „чистота“ обхваща както чистотата на тялото, органите ни, домовете, храмовете, околната среда, улиците, площадите, парковете, горите и полята, така също и вътрешната, духовната чистота на човека, неговата вяра, чистотата на сърцето и нравствеността му.
1. НРАВСТВЕНАТА ЧИСТОТА: Под нравствена чистота трябва да разбираме чистотата на вярата, на мислите и чувствата ни, на сърцето и поведението ни, все неща, които не се виждат и не могат да се пипат с ръка, но се чувстват.
А) ЧИСТОТА НА СЪРЦЕТО: Под думата „сърце“ тука не трябва да разбираме онзи орган, който пулсира в гръдния ни кош, осигурява кръвообращението в организма и ни дава живот, а сърцето, което представлява извор на вярата, чувствата, мислите, намеренията, обичта, състраданието, жалостта, гнева, знанията, уменията, разбирането, страха, радостта, тъгата, волята и желанията. Следният хадис разкрива по най-добрия начин чистотата на сърцето: „Знай, че тялото има парче месо, което ако е здраво и работи нормално, добре и вярно, то цялото тяло е здраво и добре. Ако то е повредено и лошо, то и цялото тяло е в лошо състояние. Знайте, че това парче месо е сърцето“. (Муслим)
Б) НРАВСТВЕНА ЧИСТОТА: Думата нравственост обхваща характера, поведението и постъпките; добрите и лошите навици на човека. Следователно нравствеността бива добра и лоша. Думите, постъпките и делата, съобразени с Корана, сюннета и здравия разум се отнасят до добрата нравственост, а онези, които не се съобразяват се отнасят до лошата нравственост. Доброто поведение, приличното възпитание, уважението към човешките права, напускането на непозволените неща, греховете и лошите постъпки се отнасят до нравствената чистота. Засмяното лице, доброто отношение към хората, премахването на онези неща, които тежат и гнетят на хората са прояви на добрата нравственост.
Лъжата, измамите, злоупотребите, фалшификациите, разточителството, двуличието, омразата, враждата и др. подобни се отнасят до лошата нравственост.
В) ДУХОВНА ЧИСТОТА: Неизкъпаните след полов акт, жените в неразположение, родилките се смятат за нечисти. При такива състояния жените не могат да извършват таваф около Кябе, не могат да кланят намаз, да четат Коран. За да придобие духовната си чистота налага се лицето да вземе абдест и да се изкъпе цялостно (гусюл).
2. МАТЕРИАЛНАТА ЧИСТОТА: Това е чистотата, която се отнася до поддържането в чист вид на видимите неща като жилището, облеклото, обувките, тялото, храната и околната среда.
А) ЧИСТОТАТА НА ТЯЛОТО, ОРГАНИТЕ И ОБЛЕКЛОТО: Поддържането в чист вид на тялото, косите, лицето, очите, ушите, устата, зъбите, ръцете, краката, ноктите и кожата от всякакво замърсяване се отнася до чистотата на тялото и органите. За да живеем здравословен живот и за да заемем достойното си място като уважаван член на обществото, трябва да придаваме особено значение на телесната чистота. Всеки мюсюлманин трябва ежедневно и ежеседмично да почиства тялото и облеклото си. Трябва да измива ръцете и зъбите си преди и след ядене, да се подмива след ходене по голяма и малка нужда. Негов дълг е да изпира чорапите, долните и горните си дрехи. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), посочвайки, че голяма част от гробното наказание е поради непредпазване от напръскване при малка нужда е повелил: „Чистотата е половината от вярата.“ (Муслим)
Дълг на всеки достигнал зрялост мюсюлманин е в петъчните дни да се изкъпе, да изчетка зъбите си, да се напарфюмира и така да отиде на джамия. (Редно е тук да се внимава какви миризми подобават на нашите географски ширини, а не да се използват такива, които не са подходящи при нашите условия).
Б) ЧИСТОТАТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА включва поддържането в чист вид на улиците, площадите, парковете, обществените места, превозните средства, горите, полетата, моретата и езерата, язовирите и реките и въздуха в чист вид; опазването им от всякакво замърсяване от отпадъци, мръсни води. Околната среда ни е дадена като дар от Аллах. Замърсяването му е равнозначно на неблагодарност и предателство спрямо даденостите от Аллах. Именно ние, хората, замърсяваме околната среда като палим огньове където и когато не трябва, опушваме околността, без да правим сметка, че има хора, които се задушават от това, изоставяме различни непотребни вещи след излет сред природата, хвърляме фасове и хартийки по улиците, а ауспусите на колите, автобусите и комините бълват отровни газове. На този проблем ни обръща внимание следния айет „Разрухата по сушата и в морето се появи заради онова, което ръцете на хората сториха.“ (ер-Рум, 30: 41)
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил: „Премахването на нещата по улиците и площадите, които възпрепятстват хората е от изискването на вярата.“ (Муслим) Премахването на тръни, камъни, кости и други неща, които пречат е садака от вярващия. (Ахмед) Не бива да се уринира (въобще и особено в) застояли води.“ (Тирмизи). С тези повели свещените хадиси също ни предпазват от замърсяване на околната среда.
В) ЧИСТОТАТА НА ДОМА, БОЛНИЦИТЕ, УЧИЛИЩАТА е също дълг на мюсюлманина. Чистотата на храмовете е повеля от Аллах. Затова всеки, който ще посети джамията, обществените места, трябва да го направи след като облече чисто облекло и чорапи и преди да е консумирал лук и чесън. Защото мръсните крака и чорапи цапат килимите и пренасят микроби и гъбички, които са много заразителни и вредни.
Мюсюлмани, които живеят на село и отглеждат добитък трябва да внимават къде да складират оборския тор, къде да изтича урината на животните, а не да пускат да изтича безогледно на улицата, да изхвърля боклука в специалните кофи, които са поставени пред домовете, за да се извозват на определени места.
Трябва така също да внимаваме кога, колко, какви клони и дървета сечем, да пазим житата, горите и полетата от пожари, които унищожават не само растителния но и животинския свят в тях. Изобщо наш дълг е да предадем на бъдещите поколения всичко това, което сме наследили от нашите предци в най-чист вид.
Доц. д-р Исмаил Карагьоз

Източник