4 Ислямът грее над Родопите

Ислямът грее над Родопите

Интервю с Айдън Мохамед - районен мюфтия в гр. Гоце Делчев

Айдън Несиб Мохамед, роден 04.03.1975 год. в с. Рибново община Гърмен обл. Благоевград. Женен. Има три деца – две момичета - Хатиджа и Фатиме и третото момче - Енес. Завършил през периода 1990-1994 г. средното си образование в гр.Скопие (Македония) Средно Ислямско Теологично Училище “Иса Бег Медресе”.
През периода 1990-2001 е имам в с. Касъка, общ. Доспат. 1997 2001 г. е и член на ВМС-София, през който период завършва Висшия ислямски институт. През 2001 г. е избран за районен мюфтия - гр. Гоце Делчев и преизбран като такъв на 29.11.2003 г. В момента продължава образованието си в Югозападния университет - гр. Благоевград специалността “Социология”.

- Как преценявате положението на мюсюлманската общност и на исляма като цяло след пораженията, нанесени от атеистичната пропаганда?
- От така зададения въпрос разбирам, че става дума за пропагандата, водена през годините на тоталитарния режим, който осакати духовно няколко поколения, които са раждани и живели след 1940 г. Но според мен в нашия район този режим е започнал след 1912 г. при тогавашната намеса на църквата, съвместно с Министерството на външните работи на България за покръстването на мюсюлманската, т.н. помашка общност. Погледнато от този ъгъл как мислите, че се чувстват мюсюлманите след близо 100 годишен геноцид, през който ислямът се е предавал устно от хора, които са нямали възможност да се докоснат до изворите на исляма и въпросите, касаещи мюсюлманите, са били оставени в ръцете на хора, които крадешком са се обучавали при ходжите. Благодарение на тяхната смелост и всеотдайност, въпреки огромните трудности и много пречки, те успяха, да пренесат тази ценностна система през този огнен период.
Въпреки всичко това, у тях се бе съхранило най-важното за една общност, е малцинство в държавата - ЕДИНСТВОТО и взаимно споделената радост и тъга, благодарение на което се стигна до 1989 г. и събитията, довели до извоюването на свободата на мюсюлманската ни общност.
Да, свободата бе факт, но за съжаление мюсюлманската ни общност бе заварена неподготвена. От една страна липсваха образовани и обучени имами и ръководители, които да поемат вълната от гладни и жадни (в духовен смисъл) мюсюлмани. И от друга страна противоборството и все още не напълно изкоренения атеистичен държавен апарат, който умишлено допуска хаоса, настъпил сред представителството на мюсюлманската общност в България. Което за съжаление наблюдаваме и до днес.
Иншааллах с всеобщите усилия на всички мюсюлмани в България ще защитим достойнството, честта и неприкосновеността на ислямската ни вяра, и през краткия ни престой на този свят ще спечелим задоволството на Аллах Теаля. Да, това ще е гарант и за нашия успех.
Не бива да пропуснем успехите, които въпреки всичко мюсюлманите успяха да постигнат и процесът все още е недовършен - Ислямският институт и средните ни учебни заведения. Книгите, които въпреки трудния преходен период, са в ръцете на мюсюлманската ни общност и вестник “Мюсюлмани”, преминал днес в списание, доказват борбата и успеха ни в тази посока.
- Какво е икономическото състояние на мюсюлманското население в региона и влияе ли то на духовния живот?
- Основният поминък на мюсюлманите при нас остана тютюнът, а на по-високите места - картофите. Неправилният подход, предприет от държавата при реституцията, унищожението на материалната база по селата като фабрики, цехове, работилници и др. постави много семейства пред криза, която ги накара да тръгнат по села и градове, както в страната, така и в чужбина, за да изкарват прехрана за семействата си, а някои семейства, които имат достатъчно ниви, продължиха със земеделието. Но тази психоза, създадена от управляващите през тези години, които не съумяха да овладеят положението, доведе хората до самоизолация, егоизъм, борба за надмощие, завист, омрази и др. пороци, които нищо друго не носят, освен унищожение на берекета в нафаката, дадена ни от Милостивия и Всемогъщ Аллах.
И тук искам да напомня думите на Всевишния Аллах: “Нима хората смятат, че ще бъдат оставени да казват: “Повярвахме!”, без да бъдат изпитвани?”
Затова един от личните ми приоритети през годините ми като мюфтия са: подтикването на общността към обучение и образование, което повече се отнася за младото поколение. Това е пътят ни към успеха.
- Обучението играе важна роля за израстването и пълноценната социална интеграция на подрастващите поколения.
- Изключително важно е да се предават на следващите поколения познавателният и производственият опит на човечеството. Без усвояването на този опит следващите поколения не биха били в състояние да при-движат човешкия прогрес напред.
Друга важна функция на обучението, на която мюсюлманина трябва да обърне по-специално внимание, е подготовката на подрастващия като член на обществото, а не само като производителна сила.
* Учениците в имам-хатибските ни училища са с внушително представителство, което е похвално за цялата ни общност.
* Изпращаните ученици за имам-хатибските училища в Република Турция, особено след 2000-та г. са предимно от нашия регион.
* Имаме завършили Висшия ислямски институт - София още от първия випуск и без прекъсване до ден днешен, както и младежи, завършили във висшите учебни заведения в Р. Турция, Саудитска Арабия, Йордания.
Това е реалност, благодарение на всеотдайната работа на ръководителите - имами, настоятелствата и други обществени дейци на мюсюлманската ни общност.
- Какво е състоянието на материалната база - джамии, месчити, вакъфи и какви грижи полагате за тях?
- Както казах по-горе, след извоюването на религиозната ни свобода, мюсюлманите бяха единни и сплотени в името на свободата на изповядване на ислямската ни вяра и жадни за духовната си същност. Това ги накара, там където им бяха съборени джамиите, а на други места само минаретата, в рамките на една-две години те да бъдат възстановени, а на някои места, където не можеха да поберат мюсюлманите - да бъдат построени нови джамии и месчити. И всичко това със средства и труд главно от местното население.
Вакъфските имоти в градовете като в Гоце Делчев, Разлог, Благоевград, Петрич и др. са разграбени, продадени, застроени и като цяло унищожени, както документално, така и материално. Този процес е започнат още през 1912 год. А там, където са оцелели и доказани, са възстановени, както е случаят със старата джамия (от началото на 15 век) полуразрушена през балканската война, при геноцида, извършен от Яне Сандански и др. комитски и националистически отряди при прочистването на Пирина от мюсюлманите.
А по някои села, където старите хора са успели да запомнят и докажат по няколко декара земя, останала от дедите ни, са възстановени и в момента се стопанисват и управляват от мюсюлманските настоятелства, с което се опитват да поддържат джамиите.
И не на последно място искам да изразя съжалението си, че има хора, наричащи себе си мюсюлмани, които се опитват да усвоят вакъфски имоти, водейки дела срещу представителите на мюсюлманската ни общност, като в селата Вълкосел, Плетена, гр. Благоевград, Хвостяне, Д. Дряново, Г. Дряново и др., а на други места, въпреки че настоятелството притежава нотариален акт за земите не могат да влезнат във владение, като в селата Вълкосел, Боголин, Рибново и др.
- Какво правите за разширяване познанията на хората относно Ислямската ни религия и защитаването на Ислямската ценностна система?
- Духовните лидери и наставници на мюсюлманската ни общност в региона ни са може би на едно от първите, ако не и на първо, място в България, като имаме предвид икономическото, интелектуалното и социалното положение в България като цяло.
Това го заявявам най-отговорно, тъй като фактите говорят сами по себе си. В повечето села от 73 на брой, имамите са млади, в 70 процента от джамиите се извършва петкратен намаз. Голяма част от младите имами, с идването на демокрацията не са спирали с обучението на децата в Коран курсовете.
След 2001 година от разрешаването за изучаване на религия - ислям в Общинските и Държавни училища най-активно участие имат мюсюлманите при нас. И в момента има учители, които взимат по 20-25 часа седмично, за което ги поздравявам. Искам да изкажа благодарността ми на държавните институции, общинските и местни кметове, които подпомагат процеса и по-специално директорите на училища и не на последно място на подкрепата, съдействието и изключителния интерес на мюсюлманската ни общност като цяло.
Като обща констатация, изплатените от Главно мюфтийство около 20 000 лв. на учителите последния път повече от 2/3 от парите дойдоха при нашите учители.
Що се отнася до въпроса за защита на ислямските ценности мога да заявя, че мюсюлманите са достатъчно осведомени и отговорни. При оскверняването на лика на нашия любим пейгамбер Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), мюсюлманската ни общност предприе адекватни действия като по населени места се включиха чрез подписка с по над 300-400 подписа, изпратени до нас. Имамите приеха и разпространиха декларация отразена на джума-намаз от минберите на джамиите по регионалните медии.
Аз вярвам, че всичко което касае защитата на общия интерес, засягаш ценностите на исляма, мюсюлманската ни общност ще заеме своето отговорно място и ще докаже своята преданост към Всевишния Аллах.
Призивът е дълг за всеки мюсюлманин и отговорност за водачите на мюсюлманите, които трябва да изживяват всеки миг от живота си така, че призовавайки хората към Аллах да спечелят задоволството на Аллах. Който от своя страна да прояви към него Своето благоволение и щедрост и да му отреди вечно блаженство в дженнета до Своя пратеник, салляллаху алейхи ве селлем.
- Имат ли влияние във вашия край чужди на нашата вяра течения?
- Елхамдулиллях, влияние нямат. Опитите в тази посока са чести, но и ние сме безкомпромисни. Като се започне с активната дейност на християнски течения в така нареченото ромско малцинство, по-голямата част от тях декларират, че са мюсюлмани. Вербуват се хора от мюсюлманите, които са във финансова и по-често в духовна криза, за да станат проводници на такива течения като например опитите в с. Кочан, Доспат, Ваклиново, Гоце Делчев и др. Има опити за прожектиране на пропагандни филми в селата Крушево, Д. Дряново, Дебрен и др.
Всичко това говори едно, че мюсюлманските водачи и представители, както и общността ни като цяло, трябва да сме единодушни и безкомпромисни в борбата срещу подобни опити, тъй като ние сме пастирите на тази общност и именно ние ще отговаряме пред Аллах Теаля за селата си. Належащо е, постепенно и активно да се проповядва ислямската ни вяра и да се говори не само в джамиите, но и по улиците, заведенията и други обществени места. И именно, тогава опасността от подобни прояви ще отмине от само себе си и всеки мюсюлманин ще заеме достойното си място като член на нашата общност, за което Всевишният Аллах повелява: “Вие сте най-добрата общност, която някога се е появявала на земята. Заповядвате доброто и забранявате вършенето на зло, и вярвате в Аллах". (Али Имран: 110)
- Как работите и сред жените за повишаване на тяхната обща и религиозна култура?
- Това е въпрос, който може би заслужава едно от водещите места, нещо повече, това трябва да бъде приоритет на водачите на ислямското изповеданието като цяло. Така влизат Главно мюфтийство, районните мюфтийства, мюсюлманските настоятелства, учебните заведения и имамите по места. Никой от горе изброените няма право да прехвърля отговорността един на друг, а всеки заемащ място в тази институция да направи всичко възможно за включването на проблема с мюсюлманката в ежедневните ни планове и програми, а тя е като започнем от нашите майки, жени, дъщери и т.н.
Ролята на мюсюлманката в нашето общество, като че ли е базирана само в дейността й на изкарването на прехраната на семейството. Тя е в цеха, тя е на полето, тя е при животните, тя е в кухнята и на всички възможни моста, от където могат да се изкарват пари. А какво ще стане с тяхното обучение и възпитание? Къде е тяхното време, за да дадат нужното като майки на нашите деца? Отговорността и тежестта за възпитанието им. Дали е на детските ясли, детските градини, училища и университета, или основната и водеща роля в този процес се пада на жената?
Липсата на планове, програми, обсъждания и други активни действия от страна на ислямските водачи, на учебните ни заведения, в мюсюлманските семейства и на цялата ни общност, може да доведе до непоправими катастрофи в иначе критичното положение и обстоятелства за самосъхранение на мюсюлманката днес.
Не искам да кажа, че в нашия район не се работи в тази сфера, но смятам, че ако обединим усилията си, нещата ще изглеждат съвсем различно. Приветствам активността на момичетата и жените в с. Касъка, на групата, която работи в селата Д. Дряново, Сатовча и гр. Якоруда. Поздравявам активността, проявена през годините и продължаваща в с. Рибново и на всяка друга дори и малка инициативност в борбата за извисяване на жената мюсюлманка в личния, семейния и обществения динамичен живот.
Моля се на Аллах да укрепи духа и тялото на мюсюлманската ни общност в тези тежки и трудни времена, за да проявим бдителност и зоркост при подготовката ни за наближаващата ни среша с Него. Нека всяко дело да ни води така, че да постигнем целта на нашите стремежи, като в последствие, на което и ислямското ни общество да си върне своята непорочност, праведност и съвършенство, които отново ще го въздигнат в неговата първенствуваща и водеща роля сред народите на света. Амин!