РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДОБРАТА И ЛОШАТА ДУМА
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Благодарността, славата и възхвалата са за Всевишния Аллах, Господарят на световете. Нека саляту селямът да бъде за Мухаммед (с.а.в), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.
Уважаеми братя!
Всевишният Аллах щедро е дарил човека с най-различни блага и е напътил да се възползва от тях във всичко, което е достойно и добро. Един от тези дарове е езикът. Чрез него човекът прави възхвала на Аллах Теаля, изразява благодарността си, споменава Го, чете Коран, отправя саляту селям към Пратеника на Аллах (с.а.в) и общува с останалите хора. Напътства към праведност и добро, говори истината и порицава лошото. Добрата дума е лек за проблемите на обществото. Тя може да бъде изразена като истина, когато е новина, точност и добронамереност, когато е мнение и откровеност, когато е напътствие. Когато с думата се цели постигане на добро или улеснение, тя прониква в тъмните сърца, озарява ги и напътства умовете. Аллах Субханеху ве Теаля по най-превъзходен начин е разяснил ролята на добрата дума и ползата от нея, като казва:
§Не видя ли ти какъв пример дава Аллах? Добрата дума е като доброто дърво. Коренът му е як, а клоните му са в небето. То дарява плодовете си по всяко време с позволението на своя Господар. Аллах дава примерите за хората, за да се поучат.§/Сура Ибрахим/14/:24,25./
Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:
“Добрата дума е садака”/Бухари и Муслим./
“Който вярва в Аллах и в Съдния ден нека изрича добро или да мълчи”/Бухари и Муслим./
За съжаление езикът може да бъде използван и за лоши думи, лъжи, злословене, пренасяне на клюки, лъжесвидетелства или за насочване към разврат. Това, което езикът изговаря - добро или лошо, прави човека щастлив или нещастен. Той е средство за спасение или унищожение. Относно лошата дума Всевишният Аллах казва:
§А лошата дума е като лошото дърво. Изтръгнато е от земята и няма то устойчивост. Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния. И оставя Аллах угнетителите в заблуда. Аллах прави, каквото пожелае.§/Сура Ибрахим/14/:26,27./
Чрез езика се разкрива умът на човека, тъй като той играе ролята на преводач на онова, което се спотайва в гърдите. Няма да бъде чудно ако кажем, че добрата дума може да бъде ключ към доброто и препятствие за лошото. А лошата дума е възможно да се превърне в ключ към лошото и в преграда за доброто. Една лоша и необмислена дума може да стане причина за разрушаване на семейства или приятелства, да доведе до конфликти и убийства. Имайки предвид тези качества на езика и опасността, която носи за човека и обществото, пожелахме да ви разясним какво ни напътства Ислямът в това отношение. Може би това ще ни накара да размислим и направим равносметка на нашите думи и дела. И ще бъде причина да се пречистим от злините на езика преди да е станало късно и преди да е дошло времето, когато ще съжаляваме за допуснатите недостатъци. Човекът не трябва да забравя, че е под постоянно наблюдение и че Всевишният Аллах знае всичко онова, което върши и изговаря. Аллах Теаля предупреждава, като казва:
§Но има над вас [меляикета] надзиратели благородни, записващи. Знаят какво вършите.§/Сура Инфитар/82/:10-12./
§[Човекът] не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.§/Сура Каф/50/:18./
Хафиз Ибни Кесир казва:
“Човекът не изговаря дори дума, без да има при него надзорник за нея. Винаги е готов и не пропуска нито дума, нито движение.”
Трябва добре да запаметим тези айети и да се сещаме винаги за тях, преди започване на разговор. Те ни предупреждават, че ще бъдем отговорни пред Всевишния Аллах за онова, което изговаряме. Подсещат ни да си подбираме добре думите, когато искаме да кажем нещо, и да не говорим, освен когато има полза.
Хасен ел-Басри казва:
“Онзи, който не контролира езика си, не е разбрал религията си.”
Опазването на езика е трудно за изпълнение дело. Това се разбира от изказването на Мухаммед Ибни Васиа, в което се казва:
“Контролирането на езика е по-трудно за човека от опазването на парите.”
Ибни Аббас (р.а) казва:
“Говори добро, за да спечелиш, и премълчи лошото, за да се спасиш.”
Маверди е посочил условия, с които човекът трябва да се съобразява при говорене. И когато те са налице говоренето е предпочетено, а когато липсват, е предпочетено мълчанието. Тези условия са:
1.Да се говори при нужда, т.е. ако е за някаква полза или за отстраняване на зло.
2.Да се говори в подходящото време и място.
3.Говоренето да е кратко и според нуждата.
4.Думите да са добре подбрани.
Уважаеми братя!
Нека да се знае, че лошата дума може да се прояви под различни форми като:
-Злословене зад гърба на определен човек.
-Разнасяне на клюки от един човек на друг, с цел разваляне на отношенията им.
-Измисляне на лъжи и разпространението им между хората.
Всичко това е порицано от Исляма, защото води до нарушаване отношенията между хората, и до джехенемско наказание в отвъдния свят. Някои думи са смятани за дребни, но при Аллах Теаля те може да са причина човекът да изгуби добрите си дела, тъй като се считат за огромно престъпление. Като пример за това нека да погледнем живота на добрите мюсюлмани от нашите предшественици:
Когато на Хасен ел-Басри било казано: ”Еди кой си злослови за теб.”, той изпратил на злословещия подарък-пълна чиния с пресни фурми. Човекът, като видял това, отишъл при Хасен ел-Басри и рекъл: ”Аз злослових за теб, а ти ми изпрати подарък?!” А той му отвърнал: ”С това твое дело ти ми подари добрите си дела и затова пожелах да те възнаградя.”
Също се разказва за Ибни Мубарек (Аллах да го помилва), че е казал:
“Ако злословя за някого, то трябва да е за моите родители, защото те най-много заслужават добрите ми дела.”
За да разберем още каква е опасността от лошата дума е достатъчно да размислим върху казаното от Пратеника (с.а.в) на Айше (р.а), когато тя направила намек, с който желаела да изрази недостатък на другата му съпруга, казвайки: “Достатъчна ти е Сафийе, която е такава и такава, (т.е. ниска на ръст).” А Пратеникът (с.а.в) казал:
“Ти изрече думи, които, ако се смесят с морето, ще го замърсят.”/Ебу Давуд./
За опасността от езика говорят и думите на Пратеника (с.а.в), казани на Муаз Ибни Джебел (р.а) когато го попитал:
“О, Пратенико на Аллах! Ще ни бъде ли държано сметка за всичко онова, което изговаряме? Той отвърнал:”Майка ти да се лиши от теб о, Муаз! Нима хората ще бъдат хвърлени в Огъня на Джехеннема по лицата си, освен заради плодовете на езиците си.”/Имам Ахмед и Тирмизи./
За да се излекува човек от тези пороци, е необходимо да направи истинско покаяние за допуснатите грешки, да предпазва езика си от лоши думи и да съблюдава повелите на Всевишния Аллах и напътствията на Пратеника (с.а.в).
Укбе Ибни Амир (р.а) казва:
“Попитах Пратеника на Аллах (с.а.в): В какво е спасението? А той (с.а.в) отговори:
“Дръж си езика, грижи се за семейството си и плачи за грешките си.”/Тирмизи./
Всевишният Аллах казва:
§О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.§/Сура Ехзаб/33/:70,71./
Молим Всевишния Аллах да ни предпази от всички злини, да ни опрости грешките и да ни напъти в Исляма, за да постигнем великото избавление! – Амин!