ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА МЮСЮЛМАНИНА СЛЕД МЕСЕЦ РАМАДАН
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Уважаеми братя!
Страхувайте се от Аллах Теаля и помислете за бързото отминаване на дните и нощите. И така си помислете за близостта ви до момента, в който ще напуснете този свят, затова се запасете с добри дела. Отмина месец Рамадан, отминаха и превъзходните дни, изпълнени с берекет. Изживяхте това време, което ще бъде свидетел при Аллах Теаля в полза на този, който е разбрал неговата стойност и се е възползвал от него в подчинение към Аллах Теаля. Също така то ще бъде свидетел против този, който е проявил небрежност към превъзходството му и е бил далеч от добрите дела.
Затова задължение на всеки от нас е да направи разчет на делата си. Този, който е извършил добри дела, да благодари на Аллах Теаля и да иска от Него да му ги приеме и да му помогне и в бъдеще да продължи тези дела. Който е бил далеч от добрите дела, да се покае и да моли за опрощение от Аллах, а след това да започне нов живот, изпълнен с подчинение към Аллах Субханеху ве Теаля. За да му опрости Аллах за всичко изминало и да му даде сили за това, което остава от живота му. Аллах Субханеху ве Теаля казва:
§И кланяй намаза в двата края на деня, и в началото на нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е напомняне за поучаващите се. § - Сура Худ /11/: 114.
Пейгамберът (саллеллаху алейхи ве селлем) казва:
“Последвай злото с добро, за да го заличи.“
Аллах Теаля казва:
§Освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.§/Сура Фуркан /25/:70./
Месец Рамадан наистина е такъв, както го е описал Пейгамбера ни Мухаммед (с.а.с):
“Началото му е милост, средата му е опрощение, а краят му е освобождаване от Огъня.“
Това е така, защото през този месец хората са в различни положения. Едни посрещат този месец в положение на отдаденост, подчинение и изпълнение на всички намази и са далеч от всякакво противопоставяне на Аллах Субханеху ве Теаля. Те продължават с подчинението, и печелят добрини върху добрини. Тези хора са дарени с милост от Аллах Субханеху ве Теаля, защото извършват праведни дела. Аллах Аззе ве Джелле казва:
§Милостта на Аллах е близо до добродетелните. §/Сура Еараф /7/: 56./
А има от хората, които посрещат този месец в говеене през деня и ибадет през нощта. И преди това те са спазвали стриктно намаза си, но имат малки грехове. Ето тези са възнаградени с опрощението на Аллах в месец Рамадан. Аллах Субханеху ве Теаля казва:
§Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки и ще ви въведем в достойна обител. §/Сура Ниса /4/: 31./
Пейгамберът (с.а.с) казва:
“Петте намаза, джума намаз до другата джума, месец Рамадан до другия Рамадан са опрощение за малките грехове между тях, ако не се извършват големи.“
Други посрещат месец Рамадан, вършейки големи грехове като: употреба на алкохол, зина, лъжа, изоставяне на намаза и други подобни, но не са направили ширк – съдружаване с Аллах. Поради лошите си дела те заслужават Огъня, но след като направят тевбе – покаяние, говеят през Рамадан и изпълняват намаза си, те получават право да бъдат освободени от Огъня, след като вече им е било отсъдено да бъдат в него.
Пък има хора, които посрещат месец Рамадан в противопоставяне на Аллах Субханеху ве Теаля, като извършват неща, които са харам – забранени за извършване и пренебрегват фарзовете – задължителните неща, пропускат намаза си, не променят поведението и начина си на живот, нито пък правят тевбе за извършените грехове. Или пък временно се покайват през Рамадан, но след като приключи те се връщат към стария си начин на живот. Ето тези са губещите, които губят живота си, пропиляват времето си, които не се възползват от месец Рамадан, освен за трупане на грехове. И във връзка с това Джибрил (а.с) казва на Пейгамбера (с.а.с):
“Който дочака месец Рамадан и не му бъдат опростени греховете, то Аллах го отдалечава. Затова ти кажи: “Амин”, и Пейгамберът (с.а.с) казал “амин“.”
Лишен е този, който Аллах го е лишил, нещастен е този, който Аллах го е отдалечил от себе си.
Трябва да знаете, че ибадетът към Аллах Теаля е задължителен за изпълнение постоянно и че той приключва само при настъпването на смъртта.
Аллах Субханеху ве Теаля казва:
§И извършвай ибадет на своя Господар, докато дойде при теб смъртта! §/Сура Хиджр /15/: 99./
§О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани! §/Сура Али Имран/3/: 102./
Всичкия ибадет е за Аллах Теаля и се извършва в определено време ежедневно, седмично и годишно. Някои от тях са от основите на Исляма. Намазът се извършва всяко денонощие и е втората основа от основите на Исляма след израза:
“Ешхеду елля иляхе иллеллах ве ешхеду енне мухаммеден абдуху ве ресулюх. “
"Аз свидетелствам, че няма друго божество освен Аллах, и също свидетелствам, че Мухаммед е Негов пратеник и раб."
Тези слова представляват основната база на Исляма. Джума намаз се извършва един път седмично и е от най-важните ислямски обреди. Зекятът се дава един път годишно. Говеенето през месец Рамадан годишно е задължение. Хаджилъкът е задължителен един път в живота за този, който има възможност.
Всеки ибадет, който се изпълни в повече от задължителното, става нафиле. Така че целия живот на мюсюлманина е ибадет - задължителен или нафиле.
Този, който си мисли, че е задължен да извършва ибадет само през месец Рамадан и че след това е освободен от него, той е в голямо невежество и заблуда, свързано с правата на Аллах Теаля към този човек. Такъв човек има много погрешна представа за Исляма като религия и не е опознал изискванията и правата на Аллах Теаля към него.
Именно затова той прави ибадет на своя Създател само през месец Рамадан и не се страхува от Него, освен в Рамадан, и не се надява на друга награда, а само в Рамадан. Ето такъв човек е прекъснал връзката си с Аллах Теаля. Аллах Аззе ве Джелле не се нуждае от ибадета на този човек. Така че каквото и дело да бъде, след като то се върши през месец Рамадан и след това не се продължи, то не е прието от Аллах Аззе ве Джелле и е отхвърлено, колкото и сили да е положил човек за него. Това дело е безплодно и няма никаква основа. Добре трябва да се знае, че са се възползвали единствено тези, които са твърдо убедени и са постоянни в делата и ибадета си към Аллах Теаля през всяко време, на всяко място. Те знаят, че Господарят на всички месеци е Един и през всички месеци Той наблюдава своите раби.
Невежеството е достигнало такива граници сред привържениците на исляма, че има голяма част сред тях, които извършват намаз и си мислят, че това е достатъчно и така изоставят петте намаза. А пък на други им се струва, че ибадетьт и говеенето през месец Рамадан са достатъчни за цялата година. Така те пропускат намаза и не го извършват единайсет, а само един месец в годината. Има и такива, които си мислят, че като извършат хадж един път в живота си, е достатъчно като дело за всичко в миналото и настоящето. Може би това се дължи на погрешното разбиране на хадисите, че тези ибадети са опрощение за всички грехове между тези ибадети. Но ако тези хадиси се разгледат задълбочено, ще се види, че те имат условие, а то е да не се извършват големи грехове. Аллах Аззе ве Джелле казва:
§Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки...§/Сура Ниса /4/: 31./
След ширка няма по-голямо противопоставяне на Аллах от неизпълнението на петте намаза. Тези, които са изоставили намаза, наред с това са изоставили и други заповеди на Аллах Теаля. Това голямо престъпление не може да бъде опростено с нищо друго, освен с искрено тевбе, което да бъде последвано от добри дела. Аллах Теаля казва:
§Но ги последваха скверни поколения, които изоставиха намаза и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела... §/Сура Мерйем /19/:59-60./
Този айет показва, че неизпълнението на намаза не може да бъде опростено освен с тевбе. За да бъде тевбето изрядно, трябва да отговаря на следните условия:
Първо: Да се изостави окончателно прегрешението. А що се отнася до тези, които се покайват на думи, но продължават с греха, това тевбе е неискренои не се приема.
Второ: Да се съжалява за извършения грях. Ако липсва съжаление, тевбето е неправдиво.
Трето: И най-важното, на практика да не се връща повече към това прегрешение през целия си живот, докато го настигне смъртта.
А що се отнася до тези, които правят тевбе за определено време, например през месец Рамадан, с мисълта отново да се върнат към греха, такова тевбе е невалидно и неприето.
Месец Рамадан е най-подходящ момент за този, който желае да направи искрено тевбе, защото тогава по-лесно може да надвие своите страсти. В същото време има възможност с лекота да се отнесе с подчинение и покорност към Аллах Теаля. За сполучил човек се смята този, който се е възползвал от месец Рамадан, и се е запасил с добри дела, който се е отдалечил от противопоставяне на Аллах и от харама и продължи в бъдеще да извършва това, което е халал. Губещ и съжаляващ пък е този, който смята месец Рамадан за един тежък затвор, и очаква с нетърпение дните му да отминат, за да може наново да се върне към стария си начин на живот в противопоставяне на Аллах и следване на страстите си, по пътя на шейтана. Затова се страхувайте от Аллах Теаля и продължете добрите дела, започнати през месеца на милостта-месец Рамадан. Аллах Теаля казва:
§О, вярващи, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да сполучите!§/Сура Али Имран /3/: 200./
Да се страхуваш от Аллах Теаля означава: "Да издигнеш преграда между теб и наказанието на Аллах Теаля, като спазваш неговите заповеди и се предпазваш от забраните Му."
Един от признаците, който свидетелствува за приемането на добрите дела, е да бъдат последвани с други дела като тях. Месец Рамадан е време за активно съживяване ибадета към Аллах Аззе ве Джелле, за тевбе и добри дела, които да продължат до края на живота, а не да приключат с приключване на месец Рамадан. От признаците, които показват, че тевбето през месец Рамадан е прието, е след месец Рамадан човек да бъде в по-добро положение, отколкото преди него. А признак за това, че на човек делата му не са приети и отхвърлени, е положението му след месец Рамадан - то е по-лошо, отколкото преди него.
Затова всеки да погледне самия себе си и да сравни положението си преди и след месец Рамадан. И знайте, че вратата на тевбето е отворена винаги, по всяко едно време. Така че, който пропусне да направи тевбе през Рамадан, то да не губи надежда за милостта на Аллах, а да побърза с тевбе, в което и време да е, защото Аллах приема тевбето и опрощава на този, който се обърне с покаяние към Него. Аллах Теаля казва:
§Кажи: "О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния. И се обърнете към своя Господар, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне. И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господар, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!" §/Сура Зумер /39/: 53-55./
Старайте се да запазите това, което сте постигнали през месец Рамадан, не го пропилявайте като се завръщате към противопоставянето на Аллах Субханеху ве Теаля. Не рушете това, което сте построили, и не унищожавайте това, което сте направили. Защото лошите дела, когато се увеличат, погубват човека. Те намаляват тежестта на добрите дела, когато бъдат поставени на везните. Аллах Теаля казва:
§А чиито везни олекнат тези са, които своите души са ощетили... § /Сура Еараф /7/: 9./
Портал 
