Хвала Аллаху – Повелителя на световете, мир и благословение от Аллах за нашия пророк Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, за членовете на неговото семейство и всички негови сподвижници!
И нататък:
Завърши великият месец Рамадан, и ние отправяме дуа към Всевишният Аллах да приеме от нас нашето усърдие и поклонение, извършено в този месец. Много мюсюлмани по милостта на Всевишният Аллах проявяват огромно усърдие в поклонението през този благословен и велик месец, джамиите са препълнени дори на сабах намаз, проявяват усърдие в щедростта, в отдалечаване от забраненото, в проявление на благ нрав, и т.н...
Също така сред хората има и такива, които в течение на цялата година не извършват поклонение на Всевишният Аллах, но започват да говеят и да изпълняват намаз през този велик и благословен месец. Ала за съжаление, след като завърши този благословен месец, се вижда как джамиите остават почти празни, как хората губят усърдието си в стремежа към благодеянията и отстраняване от греховното, вижда се, как онези, които са започнали поклонението си през този месец го оставят напълно, включително и петкратния намаз.
Хафиз Ибн Реджеб е казал: “Глупаците с труд прекарват месец Рамадан заради това, че ги затруднява поклонението в този месец, както намазите и говеенето. И много тези невежи не изпълняват намаза, освен само в Рамадан по време на говеенето. И много от тях не избягват тежките грехове, освен през месец Рамадан, и поради тази причина на тях им се струва изключително трудно и тежко е за душите им да се разделят с греховете, и затова те пресмятат дните и нощите (до приключване на Рамадан), за да върнат към греховете. Такива хора са упорстващи в греха, знаейки го, и това са нещастни хора. И сред тях има такива, които не могат да се удържат от грехове, дори в Рамадан”. /Виж повече в “ал-Лятаиф” стр.158./
Хафиз Ибн Реджеб също така е казал: “Що се отнася до противопоставяне на говеенето в месец Рамадан и извършването на грехове след него, то това са от деянията на онзи, който е заменил милостта на Всевишният Аллах с неблагодарност!” /Виж повече в “ал-Лятаиф” стр.398./
Всевишният Аллах да ни опази от това да сме измежду подобни хора!
Веднъж казали на Бишр ал-Хафи: “Наистина, има хора, които проявяват усърдие в поклонение само през месец Рамадан”, на което той отговорил: “Лош е онзи народ, който споменава [и възхвалява] Всевишният Аллах само в месец Рамадан! Наистина, праведник – е онзи, който проявява усърдие през цялата година!” /Виж повече в “ал-Лятаиф” стр.396./
Но, въпреки всичко, онези, които споменават и възхваляват Всевишният Аллах в Рамадан са по-добри от онези, които не споменават Всевишният Аллах никога, и не Му се покланят нито в Рамадан, нито в друго време.
Няма съмнение, че Всевишният Аллах е избрал някои периоди от време, дни и месеци, в които благодеянията са най-предпочитани и най-любими на Всевишният Аллах, отколкото през останалото време. И Всевишният Аллах е направил това, за придаване на активност на Своите раби. Това обаче не означава, че в другите времена трябва да се забрави за Аллах, че хората трябва да се върнат към греховете и пороците, да проявяват небрежност при изпълнение на задълженията към Всевишният Аллах и т.н. Не! И пак не! Тези времена, и в това число великият месец Рамадан, трябва да стане причината, която ще бъде повод за това, че придобитата активност през изминалото време да съпровожда раба на Всевишният Аллах и после.
Нещо повече, по-добре е да се проявява постоянство в поклонението и благодеянията, умерено, отколкото да се прояви усърдие в някой конкретен период, след което да бъде изоставено. От Айша радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:“Наистина, най-любимите благодеяния за Аллах са онези, които се извършват постоянно, дори и да са малко!” А самата Айша радияллаху анха, е казала: “И когато семейството на Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, са извършвали някакво благодеяние, те вече не са го оставяли”. /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Муслим 782./
Алкама е предал: “[Веднъж] попитах Айша: “О, майко на правоверните! Какви бяха благодеянията на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем? Отделял ли е той някои от дните?” Тя радияллаху анха, отговорила: “Не, неговите благодеяния бяха постоянни. Но, кой от вас може това, което е можел Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,?!” /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Муслим 783./
Така тези хадиси ни дават указания, че постоянните благодеяния са по-добри, дори и да са малко, отколкото проявата на активност само в определено време!
Абу Хурейра, Убайд Ибн Амир и Талха Ибн Убейдуллах са предали: “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, побратимил двама души от района Балия, които приели Исляма. Единият от тях станал шахид по време на един от военните походи, а другия починал седна година след него. Когато хората заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, съпровождали дженазето на втория, те отправяли дуа към Всевишният Аллах да го присъедини към неговия побратим. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, попитал:“Кого от тях вие смятате за по-добър?!” Ние казахме: “Аллах и Неговият Пратеник знаят по-добре! Ние считаме, че шахида е по-добър!” Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:“А нима той след него [падналия шахид] не е говял в месец Рамадан и не изпълнил еди колко си рекята намаз?! Между тях разликата е колкото между небето и земята!” /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Ахмед 1/163, Ибн Маджа 3925/.
В този славен хадис има указание за великия успех на онзи, който прекарва живота си в непрекъснато поклонение на Всевишният Аллах.
Когато попитали аш-Шабли: “Кой месец е най-добър (за усърдие в поклонението), Реджеб или Шабан?” Той отговорил: “Бъди от онези, които се покланят на Всевишният Аллах винаги, и не бъди шабанист!” /Виж повече в “ал-Лятаиф” стр.396./
И затова, о раби на Всевишният Аллах давайте и ние, да не бъдем рамаданисти, и нека се постараем да използваме тази активност, придобита през този велик и благословен месец, за да можем и занапред да прекараме своя живот в поклонение и подчинение на Великия и Всемогъщ Аллах!
И сега имаме прекрасната възможност да спечелим великата награда, като говеем шестте дни от месец Шавал, за което Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който е говял в Рамадан, след което е добавил към него и говеенето от шест дни в Шавал, е подобен на онзи, който е говял през цялата година.”. /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Муслим 1164./
А след това да не забравяме и за великия месец Зу ал-Хиджа, десетте първи дни на който са най-великите дни на годината! Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-прекрасните дни на този свят са първите десет дни на месец Зу ал-Хиджа!” /Този хадис е надежден хасен и е сведен от ал-Баззар, Ибн Хиббан. Виж повече в “Сахих ат-Таргиб ве ат-Трахиб” 50, и “Сахих ал-Джами’ ас-Сагир” 1133.
Всеки мюсюлманин е длъжен да се покланя на своя Повелител Всевишният и Всемогъщ Аллах и да изпълнява Неговите заповеди в продължение на целия си живот, а не само в определено време или период, независимо, че определените периоди от времена следва да се придава специално значение и усърдие. Имам ат-Тиби е казал: “Благодеянията, както задължителните, Суннетите и благопристойните, независимо от своите различия в достойнствата, понякога имат преимущество едно над друго. Колко такива благодеяния, над които останалите благодеяния имат превъзходство, превъзхождайки останалите дела по причина на определеното време или място!” /Виж повече в “Файд ал-Кадир” 5/584./
Всевишният и Всемогъщ Аллах е казал: И покланяй се на своя Повелител, докато дойде при теб неизбежното! Покланяй се на Аллах, докато смъртта не се яви пред теб! Стреми се винаги да се приближиш към Него посредством различните поклонения ибадет.
Пророкът Мухаммед ал-Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, се е покорил на волята на своя Повелител и изправно се е покланял на Всевишният Аллах, докато не се разделил със земния живот. Мир и благословение за него от Всевишния Аллах!/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 1208/
Този айет е пряка заповед от Всевишният Аллах за поклонение на Него, докато смъртта не се яви при човека! Шейх Ибн ал-Кайим рахимеху Аллах по отношение на словото неизбежното е казал: “Тук според единодушното мнение на абсолютно всички учени става дума за смърта! А Хасан ал-Басри е казал: “Аллах не е установил за правоверните някакъв определен срок за поклонение, освен смъртта”. Виж повче “Мадаридж ас-Саликин” 3/316./
И накрая, хвала на Всевишният Аллах – Повелителя на световете!
Портал