Какво трябва да знаем за зекятул-фитр

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ЗЕКЯТУЛ-ФИТР

Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господаря на световете. Нека саляту селям да бъде за Мухаммед Мустафа (с.а.в.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.

Уважаеми братя!

С позволението на Всевишния Аллах, Ви представяме по-важните неща касаещи Зекятул-фитр или наречената още садакатул-фитр, и позната при нас, като; ”фитра”. Тя е вид садака (милостиня), която се дава по повод завършване говеенето в месец Рамадан.

Установена е с доказателства от Шериата и единодушно е приета от ислямските учени.

Всевишният Аллах казва: §И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и каквото и благо да направите отнапред за душите си, ще го намерите при Аллах. Аллах съзира вашите дела.§-Сура Бакара/2/:110.

В тези слова на Всевишния Аллах се включва и заповедта за Зекятул-фитр. Тя е предписана едновременно с оруча през втората година по Хиджра. Ибни Умер (р.а) разказва:

“Пратеника на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр в Рамадан да е една саа (мярка) от фурми, или една саа от ечемик, на всеки роб и свободен, мъж и жена, малък и голям от мюсюлманите, и нареди да се раздава преди излизане на хората за байрам намаз.”- Бухари и Муслим.

Вземайки в предвид напътствията на Пейгамберина (с.а.в) в този хадис, и други негови напътствия отнасящи се до зекятул-фитр, както и становището на учените по този въпрос става ясно, че:

1. Фитрата е задължение на всеки мюсюлманин – малък или голям, мъж или жена, който над основните си потребности притежава богатство достигнало основния минимум – нисаб (мярка, при наличие на която мюсюлманина се смята богат и е задължен да дава зекят). Това е становище на Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах).

А изхождайки от повелята на Пейгамберина (с.а.в) че Зекятул-фитр е задължение “...на всеки роб и свободен...”, останалите имами; Малики, Шафии и Ханбели (рахимехумуллах) са на мнение, че тези думи са доказателство, което включва в себе си богати и бедни не притежаващи нисаб.

Според тях, всеки мюсюлманин, който над-основните си нужди (жилище, покъщнина, вещи и средства за преживяване), има с какво се нахрани и да нахрани онези, чиято прехрана трябва да осигури (съпруга, малолетни деца или слуга) в денонощието на Байрама, и има излишък колкото е размера на фитрата, е задължен да даде фитра (завършвайки говеенето след залеза на слънцето в последният ден от Рамадан, до байрамският намаз) за себе си и за тези на които осигурява прехрана.

Относно фитрата за жената, Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах) е на становище, че тя омъжена или неомъжена е задължена да даде фитра от собственото й притежание. Ако е омъжена и няма собствено притежание, фитрата за нея и за малолетните деца дава нейният съпруг.

А относно фитрата за новороденото, има две положения:

а) Ако то е родено преди залеза на слънцето в последният ден от месец Рамадан, задължение е да се даде фитра за него.

б) Ако е родено след залез слънце в този ден, не е задължително даването на фитра за него, но е мустехаб (хубаво) ако се даде. Тези две положения важат също за новоприелия Исляма, и за онзи, който умре в тези времена. Не е задължителна фитрата за плода намиращ се в утробата на майката, но ако се даде за него е мустехаб.

Мюсюлманите, които по някаква причина не са говели (пътници, болни, и които са в крайна старческа възраст и изтощени) са задължени в края на Рамадан да дадат фитра.

2. Размерът й е една саа (мярка равняваща се приблизително на 2,250 кг) от основен хранителен продукт.

3. Основни хранителни продукти от които се дава фитрата са; фурми, стафиди, ориз, пшеница, ечемик, царевица или брашно.

Според мнението на тримата имами, не е позволено вместо хранителни продукти да бъде раздадена стойността на фитрата в пари. Защото това не съответства на напътствието и делата на Пратеника (с.а.в) нито е извършвано от есхабите, а те най-добре познават сюннета на Мухаммед (с.а.в).

А според Ебу Ханифе (рахимехуллах), се гледа при кое положение ползата е по-голяма за вземащия и семейството му. Ако ползата от парите за тях е по голяма, тогава се разрешава да се даде стойността на фитрата в пари. Но трябва да се знае, че предпочетено е мнението на останалите трима имами, защото съответства с напътствието на Пратеника (с.а.в).

4. Времето за раздаване на фитрата, се разделя на:

а) Предпочетено време (между сабах и байрам намаз).

б) Позволено време (започва ден или два преди Байрама и продължава до байрамския намаз). Ако фитрата бъде дадена без причинно след байрамският намаз тя не се приема, защото това не съответства на напътствието на Пратеника (с.а.в) и остава като обикновена садака. В този случай говеещия не е изпълнил задължението си. Но ако за закъснението има основателна причина, позволено е да се даде фитрата и след Байрама.

5. Фитрата се дава на бедни и нуждаещи се мюсюлмани. Може да се даде и на хората, на които е позволено да вземат зекят и са посочени от Аллах Теаля в следния айет: §Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] - задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.§-Сура Тевбе/9/:60.

Позволено е няколко от мюсюлманите да дадат фитра си на един нуждаещ се, а също и един даващ да я даде на няколко от бедните. Дава се на нуждаещите в населеното място където живее даващият, и ако там няма такива, дава се на бедните от най-близкото населено място.

6. Не е позволено фитрата да се дава на; богати (независимо дали са имами или ходжи), на най-близки (баща, майка, син, дъщеря, съпруга, защото това са хора, за които даващия е задължен да осигурява прехраната им). Не е позволено да се дава и на тези, които са противници на вярата или с тяхното поведение вредят на мюсюлманите, също и на хора, които имат възможност да изкарват прехраната си, но от мързел не желаят да работят.

Фитрата е причина за да бъде приет оруча на говеещия. Средство е за пречистване от грешки, нередни думи, отправени обиди и др. В същото време е прехрана за нуждаещите се и начин за спечелване награда. Аллах Аззе ве Джелле казва: §Сполучил е онзи, който се пречиства§-Сура Еаля/87/:14.

Доказано е, че този айет е низпослан специално за зекятул-фитр.

Ибни Аббас (р.а) казва:

“Пратеника на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр да пречиства говеещия от направените празнословия и грешки, и да бъде прехрана за бедните.”-Ебу Давуд.

7. Някои от мъдростите за предписване на фитрата са:

-Даващият фитрата изпълнява повеля от повелите на Аллах Теаля и Пратеника Му (с.а.в).

-Даването й е израз на благодарност, която мюсюлманина прави към Всевишния Аллах за благодатта на оруча и завършването му.

-Почиства допуснатите недостатъци в говеенето или в поведението на говеещия. Всевишният Аллах казва: §И отслужвай молитвата в двата края на деня, и в началото на нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е напомняне за поучаващите се.§-Сура Худ/11/:114.

Векиа Ибнул Джеррах казва: “Зекятул-фитр в месец Рамадан е както сехви седжде (което се прави при допусната грешка) в намаза, премахва недостатъците допуснати по време на говеенето, както сехви седжде поправя грешките допуснати в намаза.”

-Причина е за прехрана и всяване на радост в сърцата на бедните по време на Байрама, който е празник за всички мюсюлмани, и радостта трябва да бъде обща за всички членове на Ислямската общност. Бедният няма да бъде радостен при положение, че заможните се хранят и пият в задоволство от всичко превъзходно, а той не намира дори прехрана за този ден. Затова Пратеника на Аллах (с.а.в) казва:

“Задоволете ги в този ден.”-Бейхеки.

В тези слова на Мухаммед (с.а.в) и в напътствието му от предишният хадис, че фитрата е: ((...طعمة للمساكين.)) “...прехрана за бедните.”се крие мъдростта тя да бъде задължение и на малолетните. Те всъщност не са длъжни да говеят и нямат грехове което значи, че не се нуждаят от пречистване, но от друга страна фитрата е прехрана за бедните и е необходимо те заедно с възрастните да участват в това благотворително дело. Целта е, тези които са в неравностойно положение да почувстват, че не са забравени от обществото в дните на радост. Това води до засилване обичта между богати и бедни и се премахва омразата между тях.

-Мъдрост и възпитателна цел има във факта, че болшинството от ислямските учени са единодушни и не поставят условие при фитрата както при зекята на богатството, да е достигнал определената граница – нисаб, тъй като фитрата не е задължение отнасящо се до богатството, а до личността. Според тях, при фитрата условията са; човека да е мюсюлманин, и да има излишък колкото размера й над основните си нужди. Това учи вярващите да дават, когато имат и когато са в затруднение, да са готови на пожертвование в името на Всевишния Аллах при всяко едно положение. Тези качества са възхвалени от Аллах Джелле Джелялюх в следния айет: §които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните.§-Сура Али Имран/3/:134.

-Възможност е за онези, които са с по-малко притежание давайки частица от него да вкусят сладостта на щедростта, та дори това да е веднъж в годината.

-Мъдрост и улеснение има в определянето на фитрата да е минимално количество една “саа” и да бъде от основен хранителен продукт, който най-много се използва в съответния район. Това е по силата на повечето вярващи и дава възможност максимален брой да участват в този хаир.

-Подтик е към щедрост и взаимопомощ. Стимулира човека да мисли за онези, които са в неволя, и го кара да се стреми да удовлетвори дори частица от техните потребности.

Молим Всевишния Аллах да приеме нашия ибадет, улесни делата ни на този свят и дари с Дженнет в отвъдния. Амин!