Джамията
Красива си ти, прелестна изгряла,
Сияеща в нощта като звезда.
Очите ми те срещат снежнобяла, като лунна светлина,
Галеща със своята красота всяка Аллахова душа.
Там в мрака разкрива се твоята душа,
Обаяна от минаре,
Окичени с блажено лице,
Прочистено от земното Кябе.
Притаила си хиляди души,
Които стенат за прошка с айети и сури,
Плач се носи из намазлата,
На която грее пак звездата.
Езан се пее от твоето минаре,
Езан се носи сред верските души,
Езан съживи умъртвените души,
И разкри пред теб меляике, сътворено от светлина.
Албена Йорданова
Списание "Икра", брой 2, Февруари, 2005 година
Портал 
