ДжамиятаДжамията е мястото, където се служи на вярата; където се изживява верския живот. Тя си има свои отличителни особености, които я различават от другите места, където могат да влязат хора или групи от всяка възраст, за да изживеят своята вяра.
Вътрешният простор на джамията хармонизира с вътрешния свят на хората. Тя е построена за изпълнение на ибадетите, но тук се развива и мисълта, изпълнява се службата в името на обществото, където намират убежище болните, бедните, сиротните, пътниците, учените, суфиите и други. Където витае вежливостта, възпитаността, обичта и уважението и всичко това се внушава на децата, младежите и възрастните.
Джамията е мястото, където се преподават и изучават истинските основи на религията, усвояват се наставленията и живота на ислямския Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) като той се възприема като образец. Това е кът от райската градина, мястото, което посещават меляикетата, продължение на Кябе и където човек постига благополучие.
Джамията е мястото, което дава надежда на човека. Вълнува се с езана, който се разнася от минарето; където се постига зрялост в мисълта, благодарността и споменаването. В това свещено място живее съзнанието за общност, за принадлежност към уммета.
Джамията е родината, нотариалният акт на тази земя; наследството, което не се дели, а само се унаследява. Вярата изисква тя да се пази и поддържа. Това е мястото, където се ражда и развива националната култура, изкуството; извор за вдъхновение на поезията и литературата. Храм - архитектурата на който говори на очите, а смисълът завладява сърцата и шедьовър, в който се спечелва любовта на Аллах.
Джамията в михраба, минбера, със стройните редици, махфила, шадравана и всичките пристройки е мястото, отредено за ибадети към Аллах, където се сливат и заживяват мисълта за този и отвъдния свят.
Околността й внушава различни мисли; архитектурата и външният й вид ни доставят чувство за изящество и красота; служи за адрес и пример на улиците и домовете, и подържа живота като сърцето в тялото, и управлява живота в квартала и населеното място.
В нашите джамии, в които бдят имама на михраба, хатиба на минбера, ваиза на кюрсията, мюеззина на минарето, а под купола са събрани вярващите. И всички те обединяват в едно знанията, любовта и бисерните сълзи, за да ги влеят в душите. Тук се сливат в едно храмът и вярата в Аллах. Това е място свято, наш спасителен кораб!
Джамиите, обсипани с любовта и знанията на духовниците, с вълненията и предаността на джемаата, са места, които имат своя цена в душите на хората. Те са местата, в които просъществуват цивилизацията и националната култура, джамиите са святи места както родината и знамето!
Строителството, поддържането, благоустрояването и запазването на джамиите се дължи на любовта на вярващите към своята вяра.
Религиозните деятели в джамиите правилно преценяват времето, мястото и присъстващите. Те се стремят да поддържат в едно равнище науката, просветата и добрата нравственост, с един прекрасен начин на обръщане към джемаата, поддържат духовността им, а опознавайки аудиторията й служат и известяват със съзнанието за служене на Аллах.
А джемаатът от своя страна възприема онова, което казва хатиба, (айетите и хадисите) от гледна точка на свещени ценности, цени ги и ги приема за пример. По такъв начин мястото (джамията), хатибът (религиозният служител), джемаатът се сливат в едно и са основната цел на религиозните служби.
Джюнейт КулазИзточник 
Портал 
