Слова за размисъл

Слова за размисъл

Смъртта преходна е, ще споходи всяка душа,
Колкото ще и да живееш на света.
Следвайки шейтана не върши празни дела,
Врата съдна ще бъде разтворена един ден.

Дженнета отворен ще бъде за повярвалите,
О, човече, защо не изпълняваш си намазите?
На света дойдохме да положим изпитите,
Отговор ще търсят от всеки един ден.

Подпората на вярата и знанието -- намаза е,
Словото на Аллах за повярвалите дълг е.
Всяко дело безбожно в този ден явно е,
Вярващи и неверници ще се отделят един ден.

Мами ни нас дюнята лъжлива,
О, не пропускай на броените дни часа.
Не останалата и на султани дюня,
Ще се размине и с теб един ден.

Аллах, Ти Създателю, закриляй ни нас,
Болка обзема праведното сърце в захлас.
Морето ще погълне дребната йеджуджка напаст,
Безконечна ще остане дюнята един ден.

Сън не знае онзи, който се осъзна,
Разпространи я тази вяра Мухаммед Мустафа.
Изучавай Корана, знай му стойността,
Заличен и възнесен ще бъде един ден.

Това, което Корана говори, непременно ще стане,
Един ден дюнята пуста ще остане.
На душата вадител Меляикето на смъртта ще стане,
Смъртната горчилка всеки ще вкуси един ден.

Сурово, тежко време ще настане,
Иса пейгамбер от небето ще слезе.
Четиридесет години живот ще живее,
Отново поселен ще бъде един ден.

Ден ще дойде, слънцето от залеза ще се появи,
Дъха ще спре на онзи, който го види.
Тогава и Деджал ще се появи,
Халифатство на религията ще дава един ден.

Онзи, който в пътя на истината се вслуша,
Подбира, познава хеляла, харама.
Несъмнено възбранен е, харам е алкохола,
За употребяващите мъчение ще има един ден.

Петък вечер с желание чети Ясин,
Почиства ръждата от сърцето на всеки един.
Меляикето на смъртта не обърква реда, о, мю'мин,
Отсрочката щом свърши, ще го срещне до един.

Години идват - отминават, оруч не държиш.
Страстта си следваш, с живота си играеш,
Как така на благодат се надяваш?
Продоволствието земно ще свърши един ден.

Ще видиш как книги се раздават на всеки,
Как се чете в тях и злини, и добрини.
Тогава Арасат ще се изпълни,
Наказанието свое всеки ще получи един ден.

Сутрин, вечер, времето минава,
В земният живот се уповават някои сърца.
Толкова мъртви, лежащи в земята,
Ще се събудят и смаят всички един ден.

Баща ни е Адем, оживи той света,
От дървото тайнствено листо има всяка душа.
Арасат е последната ни спирка,
С хора ще бъде изпълнен един ден.

Осем на брой са Дженнетските врати,
Огън Джехеннемски е всеки врат безверни.
Ходатайство няма в този ден, о, прекомерни,
Наказание, които имат в него ще горят един ден.

Продоволствие вечно Вярата е, о, Адемов син.
Всички ще бъдат насъбрани и човек, и джин,
За да отделят неверник от праведен до един,
Теглилки верни ще бъдат построени един ден.

И от дясно, и от ляво ще е пълно с меляикета,
На гробният мирис не удържа душата.
Бяла риза, на която липсва яката
И за теб ще бъде скроена един ден.

Харам имот не докосвай през живота,
Меляикета в гроба ще ти правят равносметка.
И сто да живееш, и хиляда –
Към отвъдното си пътник един ден.

Меляикето на смъртта, когато дойде, краката ще се оплетат,
В тавана горе очите ти ще спрат.
Праведни дела ако нямаш ще навъсиш врат,
Девет завеси ще се подредят един ден.

Съд основан ще бъде по силата на закон,
Отговор ще искат за всеки пренебрегнат канон.
Не си пилей живота в гонитба за трон,
Байрак честит ще бъде разгърнат един ден.

Ако вяра нямаш, унижен и презрян,
На мъчение жестоко ще бъдеш подложен.
В огън Джехеннемски захвърлен,
Наказание там ще изтърпяваш един ден.

О, хора, живота земен преходен е
И от всеки непременно ще бъде изоставен.
Пред Създателя всеки ще бъде изправен,
Всичко това непременно ще стане един ден.

“Адът е в очакване за престъпващите - място за завръщане, където ще останат столетия. Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие, освен вряща вода и гной - съответстващо въздаяние. Не се надяваха те на равносметка. И взимаха за пълна лъжа Нашите знамения. Но всяко нещо вписахме в книга. Затова вкусете! Не ще увеличим за вас друго освен мъчението.” (Ан-Небе: 24-26)
“Дървото Зокум е храната на всеки грешник. Подобно разтопен метал тя ще кипи в стомасите, сякаш кипи вряща вода. “Вземете го и го замъкнете в средата на Ада! После излейте върху главата му от мъчението на врящата вода: “Вкуси! Нали ти бе могъщият, знатният.” Това е, в което се съмнявахте. Богобоязливите ще са на сигурно място сред градини и извори, ще са облечени в коприна и брокат, един срещу друг. Така! И ще им дадем за съпруги красавици с големи очи. Ще пожелават там всякакъв плод - в сигурност.” (Ад-Духан: 43-55)

Списание "Икра", брой 2, Февруари, 2005 година