5 Захарна болест /диабет/

Едно от най-коварните заболявания на човечеството, което датира от древни времена и засяга всички възрастови групи от пеленачето до преклонна старческа възраст, е захарната болест. Захарният диабет е заболяване, което остава за цял живот. Обикновено то се развива бавно, като нерядко настъпва продължително подобрение /ремисия/. Поддържането на болестта в трайно компенсирано състояние забавя развитието на усложнения и значително удължава средната продължителност на живот на болните, като запазва при голяма част от тях професионалната им трудоспособност. Мъжете и жените са засегнати почти еднакво. По-често боледуват хората, които са изложени на влиянието на стресови фактори и хората на умствения труд. Това тежко и най-често неподозирано заболяване е свързано с функцията на една от най-големите жлези на храносмилателната система - панкреас.
Панкреасът /задстомашната жлеза/ е разположена напречно върху задната коремна стена, зад стомаха на нивото на тялото на 1 -2 поясен прешлен. Тя е жлеза с външна и вътрешна секреция. Вътрешно-секреторната част на жлезата се състои от Лангерхансовите острови. Те секретират много хормони, но два са много важни за развитието на това сериозно заболяване, а именно хормоните - глюкагон и инсулин, които са продукти на А и В клетки.
Инсулинът е хормонът, който понижава кръвната захар. Тази негова основна функция се осъществява чрез стимулирането на синтеза на гликоген в мускулите и повишаване на използването на глюкоза от тъканите, предимно от мастната, мускулната и съединителната тъкан.
При недостиг на инсулин настъпва болестта захарен диабет, която се проявява с увеличаване на нивото на глюкозата в кръвта /хипергликемия/ и с поява на глюкоза в урината /глюкозурия/. Заболяването представлява комплексно разстройство на обмяната на организма, преди всичко се разстройва въглехидратната обмяна. То се явява като последица от недостатъчна секреция или намалена активност на инсулина.
Причините, които предизвикват недостига на инсулин в организма са:
1. Нарушаване на синтеза на инсулин от В клетките;
2. Намаляването на продукцията на инсулин или продукция на биологично непълноценен инсулин;
3. Разрушаване или инактивиране на инсулина в кръвообращението;
4. Бързо разграждане на инсулина в черния дроб
Недостигът на инсулин е намаленото проникване на глюкозата в клетките на тъканите, което води до покачване нивото на глюкозата в кръвта. Нормалните стойности на нивото й в кръвта са 2,8 - 5,5 милимола /литър/, като при достигане на ниво над стойности 9-10 милимола /литър/ глюкозата вече преминава в урината и се излъчва с нея.
Диабетът се разделя на: младежки тип, наречен още инсулинозависим, и на зрялата възраст- инсулинонезависим тип.
Важни симптоми, които показват наличието на диабет:
1. Честото и обилно уриниране, което по количество достига 3-4 и повече литра в денонощието.
2. Урината е светла и лепкава.
3. Повишена жажда
4. Сухота в устата
5. Увеличен апетит
6. Лесна уморяемост
7. Гадене
8. Повръщане
9. Замъглено зрение
10. Загуба на тегло независимо от увеличения апетит
11. Чести инфекции на пикочните пътища, вагината и кожата
Преценката за степента на тежест на заболяването се прави според изразеността на основните признаци: нивото на повишената кръвна захар, необходимостта от лечение с инсулин и дозировката му. При лека степен на захарния диабет е налице слабо повишение на нивото на кръвната захар на гладно /под 11 милимола на литър/, без или със значително отделяне на захар с урината и без особени промени в общото състояние на болния. Обикновено болестните прояви се компенсират само с диета и режим. Това е по-характерно за диабета на зрялата възраст. При среднотежката степен, признаците на диабета са умерено изявени. Отделянето на захар с урината е повишено, нивото на кръвната захар е по-високо между 11-17 милимола /литър/. При такива болни заедно с диетичния режим се налага приемането на противодиабетни препарати през устата или инжектиране на инсулин. При тежка степен на диабет има значителна загуба на телесното тегло, високо ниво на кръвната захар и висока загуба на захар с урината. Освен това съществува склонност към повишена продукция на кетонови тела и лечението се провежда с високи дози инсулин.


Основно значение имат съдовите и нервните поражения. Съдовите поражения при захарния диабет са от типа микроангиопатия /засягаща капилярите/ и макроангиопатия /обхващаща артериите, аналогична на атеросклеротичен процес/. Най-типичните локализации на микроангиопатията са ретината на очите и бъбречните гломерули.
Диабетната ретинопатия се изразява в малки аневризми и кръвоизливи в съдовата мрежа на очното дъно. Двете очи биват засегнати, макар и в нееднаква степен. В по-напреднал стадий, диабетната ретинопатия предизвиква рязко намаляване на зрението до пълна слепота.
При диабетната нефропатия биват засегнати предимно гломерулните капиляри. Нефропатията протича с отоци, покачване на артериалното налягане, протеинурия. Болестната картина постепенно се влошава, настъпва гломерулосклероза и се развива бъбречна недостатъчност. Макроангиопатията не се различава съществено от атеросклерозата. Увреждат се артериални съдове в различни области на тялото, преди всичко сърдечните коронарни артерии и артериалните съдове на долните крайници. Макроангиопатията на краката се изразява в изстиване на стъпалата, с побледняване или посиняване на кожата и у голяма част от болните се развива ограничена или разпространена гангрена, обикновено започваща от пръстите и стъпалото.
Нервната система също се уврежда, най-често периферните нерви на долните и по-рядко - на горните крайници. Появяват се невралгични болки, мускулна слабост с намалена мускулна активност. Понякога се засягат и черепно-мозъчни нерви.
Кожата на диабетиците страда твърде често от различни инфекции. Характерно е наличието на малки, кафеникаво пигментирани петна по кожата на предната страна на подбедриците, както и неспецифични бактериални и гъбични инфекции по дланите и стъпалата.


I Диетичен режим
Основната задача при лечението на захарния диабет е да се подобри и нормализира обмяната на веществата в организма. При много от случаите, това се осъществява само чрез прилагане на подходящ режим на живот и хранене. Ако след такъв подход не се постигне желаната цел, то болестните нарушения трябва да се коригират чрез заместително лечение с инсулинови препарати или с медикаменти, които стимулират продукцията на инсулин в организма.
При всички случаи със захарен диабет, болният трябва да спазва строго диетичен режим. Диетата се подбира съобразно индивидуалните прояви и се актуализира периодично в зависимост от развитието на болестта. Преди всичко се налага нормализиране на телесното тегло. Съставя се дневно меню, което отговаря на необходимите количествени и качествени съотношения на хранителните съставки, на вкусовите навици и предпочитания на болния. Храната се разпределя на повече /5-6/ порции.
Болните от всички форми на диабет трябва да знаят следното:
1. Строго забранени за диабетици храни са: захар, сладка, бонбони, шоколад, конфитюри, компоти, мед, алкохол, животински мазнини, прекомерно сладки плодове и други.
2. Разрешени в умерени количества продукти са: едрозърнест хляб, ръжен хляб, някои тестени храни, ориз, картофи, зрял боб, леща и някои видове плодове.
3. Храните, които задължително трябва да присъстват в ежедневното или седмичното меню на болните са: всички видове зеленчуци, кисело мляко, прясно мляко и млечни продукти и особено извара, яйца, телешко, пилешко, агнешко, овче, заешко и други крехки меса (без свинско), растителни мазнини, лимони, киви, грейпфрути, червени и черни боровинки, арония, вишни и облепихия. В седмичното меню е желателно един или два пъти да присъстват рибни ястия и храни с богато съдържание на желязо - като коприва, спанак и други листни зеленчуци.
При правилно съставена и съвестно спазвана диета леката степен на захарния диабет обикновено бързо и успешно се повлиява. Затова във всички случаи, освен в тези, при които има строги показания за приложение на инсулин, е целесъобразно отначало да се предприеме диетично лечение, като състоянието на болния се постави под постоянен контрол.
II Медимекантозно лечение
Инсулиново лечение е задължително при болни с диабетна кетоацидоза, независимо от нейната фаза, особено в детска и юношеска възраст. Съществуват няколко вида /групи/ инсулинови препарати, които най-общо се делят на препарати с бързо действие, депо-препарати и препарати с максимално удължено действие. Бързината и продължителността на действие на всички препарати зависи от индивидуалните особености на всеки болен и от приложената доза. Бързо действащите препарати се прилагат подкожно, мускулно или венозно, а препаратите с удължено действие - само подкожно. Инсулиновото лечение е свързано с някои странични явления, които понякога могат да са животозастрашаващи. Такова явление е хипогликемията т.е. понижението на нивото на кръвната захар под нормалните стойности. При първите сигнали за настъпваща хипогликемия се налага веднага приемането на захарни продукти /сироп, бонбон, бучка захар, бисквити и други/.
За предотвратяване на възпалителни изменения в инжекционните места трябва да се редуват подкожните и мускулните инсулинови инжекции последователно на ръцете и краката, а понякога и на туловището. При някои случаи /главно болни със захарен диабет - тип II /инсулинонезависим/ се провежда лечение с противодиабетни препарати, които се приемат през устата. Тяхното основно действие е да стимулират вътрешната секреция на инсулин. Поради това те се използват главно при диабетици - тип II. В отделни случаи, те се оказват ефективни и при болни от инсулинозависим захарен диабет.
Успоредно с диетичното и лекарственото лечение се назначава и целесъобразен режим на живот с умерен физически труд, пълноценен сън и хигиенни навици. Всеки вид усложнения на захарния диабет /ретинопатия, нефропатия, невропатия, макроангиопатия, кожни усложнения/ изисква отделно и адекватно лечение, макар че по принцип инсулиновото лечение забавя тяхното развитие.
III физически упражнения:
Редовната физическа активност понякога се използва за да поддържа ниски нивата на кръвната захар, защото свиването на мускулите стимулира транспорта на глюкозата. Упражнения, които не включват тежести, като например: карането на велоергометър, плуване и упражнения за ръцете може да са най-подходящите за такива пациенти, водещи до нормализиране нивото на кръвната захар. Разходките могат да са друга безопасна алтернатива, като изминаването ежедневно на 2 км.
Упражнявайте се често, 4-5 пъти в седмицата. Незабавно спирайте упражненията, ако почувствате болка, световъртеж, задъхване, прималяване, сърцебиене, болки в гърба. Освен това избягвайте интензивни тренировки в горещо влажно време или когато имате температура. Важно е да се пазите от обезводняване на организма по време на упражненията.
Инсулинът и упражненията понижават нивата на кръвната захар и комбинацията от тях може да доведе до хипогликемия или понижени стойности на кръвната захар. Когато тренирате, имайте под ръка захар под формата на твърди захарни бонбони в случай, че изпаднете в хипогликемия. Ако сте на инсулин, винаги носете със себе си захар или бонбони.