Ислям
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Ислям

Всичко за Исляма
 
ПорталПортал  ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Последни снимкиПоследни снимки  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори - сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрия, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел.

 

 Плачът не е болест

Go down 
АвторСъобщение
Admin

Admin


Брой мнения : 3880
Join date : 28.06.2013

Плачът не е болест Empty
ПисанеЗаглавие: Плачът не е болест   Плачът не е болест Empty04.09.13 7:37

Плачът не е болест

След като излезе публикацията ми относно депресията, една жена на 45-50 години се обърна към мен със следния проблем:
"Докторе, страдам от същите симптоми, за които споменавате в публикацията. Абсолютно същите симптоми – притеснение, напрегнатост, безсъние и липса на апетит.“
Когато я попитах кога и как започнали тези симптоми, тя ми отговори следното:
"След кончината на съпруга ми... Покойният беше много добър човек. Обичахме се много. Никога не ме е огорчавал. Преди един месец, след внезапна сърдечна криза го загубих. Измъчих се много. Сега, само когато си помисля за него ме обзема неясно чувство на безпокойство. Едвам се сдържам да не заплача. Понякога ми се случва да се моля за собствената си смърт. Интересува ме дали страдам от депресия. Преди да прочета вашата статия, изобщо не ми е минавало през главата мисълта да отида на лекар и да се консултирам. След като прочетох вашата статия се реших и дойдох."
След раздялата с любим човек хората наистина могат да изпаднат в депресия. Това е напълно нормална физиологическа реакция и терзанието е напълно обикновено чувство, като радостта. Хората както се обичат естествено е, че така ще плачат и ще се терзаят. Това е напълно естествено.
Обясних на пациентът си, че реакцията й е напълно основателна, че тези симптоми не са болестни и няма да е редно да употребява лекарство. Състоянията на терзания и мъка трябва да се изживеят, за да може човек да се освободи душевно.

Плачещата жена
Един ден, когато бях дежурен, доведоха жена, на която току що й беше починал съпругът. Жената, която беше загубила съпруга си след внезапна сърдечна криза, ридаеше.
Роднините й казаха:
"Докторе, за съжаление съпругът й почина. Молим ви за някакво лекарство или инжекция, която ще я успокои."
Обясних на близките й, че реакцията й е напълно нормална, че тя трябва да се терзае и изживяването на това чувство е полезно за душата. Защото навреме неизживени чувства след месеци и години могат да регенерират под формата на някаква болест. Поради тази причина потискането им нямате да бъде правилно. Щеше да е грешка възпрепятстването на чувствата, които изживяваше в този момент.
Спомням си такъв пациент. Като всяка майка, и тя след загубата на любимото си дете беше преодоляла мъката с лекарства и след месеци бе докарана в напълно депресирано състояние. Веднага бяхме я взели на лечение. Но след дълги лечения едвам можа да се съвземе.
Тъгата и меланхолията по любим човек понякога могат да се превърнат в хронична болест. Такива състояния не трябва да се пренебрегват и срещу тях трябва да се предприемат бързи и ефективни лечения. Това трябва да го реши лекар-психиатър. Ако меланхолията е остра и е продължила дълго време консултацията с лекар е неизбежна.

Загубата на детето
Най-често срещания от мен траур е тъгата, която се появява след смъртта на детето. Именно смъртта на децата в ранна възраст подтикват родителите в състояние на траур и по-специално майките. Загубата на любимото дете става причина за неописуеми мъки. В това състояние, в което е изпаднала майката (родителят) не е правилно тя да се успокоява с различни упойващи медикамента. Вместо тях по-добре ще действат утешителните думи. Именно на тези пациенти им казвам:
"Децата са ни поверени от Аллах, и когато пожелае Той си ги взима обратно."
Слея като се убедя, че са се успокоили и релаксирали, продължавам:
"Ако детето е непълнолетно, на него му е отредено да отиде в Дженнета и някой ден го и вас ще ви извика при себе си."
След което прибавям:
"Ако беше пораснало може би нямаше да бъде благословено. Аллах знае в какво за нас има благодеяние. Естествено е, че ще тъжите, но пък това е вредно за вашето здраве."
На читателите, които са в траур или пък тъгуват за някой, Аллах да им даде търпение.

Доц. Сефа Сайгълъ

Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (101), Юли, 2001 година
Върнете се в началото Go down
https://islam.forumotion.asia
 
Плачът не е болест
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» 3 Плачът не е болест
» 5 Захарна болест /диабет/
» 11 Материализмът – страшната болест на човечеството

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Ислям :: Обща култура :: Психология-
Идете на: