Състраданието – една от основните ценности в семейния животНякога състраданието било едно от основните чувства и крайъгълен камък в постъпките и традиционната ни култура. Впрочем в основната книга на вселената Коран-и Керим, където многократно се отправя призив за взаимопомощ и подкрепа, се подчертава и необходимостта да мислим и за другите. Пейгамбера ни със словата: «Не е от нас този, който ляга сит, додето съседът му гладува» е положил основния камък на чувството на състрадание. Големият ислямски поет Мехмед Акиф казал:
„Щом вълк открадне агнето край река Тигър,
то Аллаховото правосъдие го пита Омер за това».
Трябва да знаем, че докато не се научим да мислим за другите, без да разберем какво чувства човека срещу нас, не бихме имали успех във взаимоотношенията си. Една от най-големите пречки в тях е егоистичното мислене и постъпването единствено с изгода за себе си. Именно мисълта преди всичко за другите, техните преживявания, щастие и проблеми поставят човека в центъра на взаимоотношенията и ни обединяват.
В днешно време, когато се поощрява егоизма у лицата, когато егоизмът се шири край нас, свободният живот се е превърнал в мода, не може да се иска да процъфтява чувството за състрадание у този, който не вижда никого, освен себе си и не се интересува от чуждите проблеми. Но за съжаление откакто това чувство напусна сърцата ни, хората станаха още по-нещастни. От една страна човекът мисли единствено за себе си, а от друга - един по един руши мостовете за взаимодействие с останалите.
Чувството за състрадание особено е важно в отношенията между членовете на фамилията за изграждане и поддържане на жизнерадостно, щастливо и трайно семейство. Дори може да се каже, че състраданието е онова запояващо нещо в съвместния живот на партньорите, което е в основата на щастливия им и благополучен живот. Защото в семейството, присъстват чувствата за съвместност, подкрепа, споделяне и саможертва. Онези от партньорите, които живеят единствено за себе си, не биха могли да разберат другия. Техните деца също така могат да не познаят състраданието, поради което ще изживеят живота си като индивиди, осъдени на вечна самота.
Ако в дадено семейство партньорите търсят благополучие и щастие, то би трябвало всеки от тях да мисли преди всичко за другия без да очаква някаква отплата за това. Ако съпрузите показват разбиране и съчувствие един към друг, то от само себе си ще се затвори вратата за раздорите. По същия начин, ако родителите проявят разбиране към чувствата, мислите и потребностите на по-възрастните и рожбите си, както и по-възрастните и децата изразят емоционалност към родителите, в семействата няма да има проблеми.
Разбирам, че това, което пиша не изразява нещо за онези, които се поставят в центъра на света. Нашите слова са за тези, които смятат семейството за истинско гнездо на щастието. Иначе е неизвестна съдбата на хората, които непрекъснато повтарят: «Аз-аз!» Велико чувство е онова, когато даден човек може да изрече: «Ти, той, вие, те...» То е гаранция както за индивидуално, така и за семейно благополучие и щастие. Нека не забравяме, че пътят за щастието преминава през ощастливяването на другите.
Не е възможно да не съжаляваме онези партньори, които жертват живота си в безсмислена взаимна борба за собствения си «аз». Семейният живот не трябва да бъде арена за състезание, а поле за изява на обич и уважение. Партньорите, които харчат жизнените си енергии във вечни спорове и караници в края на краищата ще бъдат от ощетените в живота.
В най-ново време онова, което в златни чаши се предлага пред младежта ни, е модата на «съвместното съжителство». Тази пагубна тенденция, опираща се на философията на съвместното съществуване, ако не бъде възпрепятствана, Аллах да ни опази, може да се превърне в ново бедствие за младежта и обществото ни.
Проф. Ертугрул ЯманИзточник 
Портал 
