Вежливостта, състраданието и алтруизмът на Пратеника на милостта
Според преданията на много сподвижници Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) бил човекът с най-вежливия и най-прекрасен нрав. Винаги бил усмихнат. Лицето му излъчвало сияние.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) притежавал толкова нежно сърце, че веднъж, когато видял един човек да плюе на земята, святото му лице веднага почервеняло. Той се спрял. Сподвижниците се разтърчали и покрили плюнката, след което Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) продължил.
Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал, че чистата дреха на мюсюлманина е признак за достойнството му пред Аллах. Препоръчвал да се обличат бели дрехи и умрелите да се завиват с бял плат (кефин), защото бялото е по-чисто, по-красиво и по-добро. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелявал човек да е спретнат. Не одобрявал също небрежното обличане, рошавите коси и бради. Веднъж Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил в джамията, когато дошъл някакъв човек с рошава коса и брада. Той (салляллаху алейхи уе селлем) му посочил с ръката да оправи брадата и косата си. След като човекът се оправил, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) казал:
"Не е ли по-добре така, отколкото да се ходи като рошав шейтан?"(Алийу'л-Кари. Миркат, т. 8, 261)
Друг път Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) видял един човек с разрошена коса и с почуда казал:
"Защо този човек не мие и не реши косата си?"Омер ибнХаттаб (радиаллаху анху) разказва: "Един непочтен бедуин три пъти безпричинно повика Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Въпреки това при всяко негово повикване Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) му отговаряше:
"Заповядай!" Така спрямо грубостта на този човек той се отнесе с вежливост."
Поради своята вежливост и дълбока душевност Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не харесвал небрежността.
Веднъж, когато при него дошъл човек с неприлична външност, му казал:
"Имаш ли богатство? Какво е положението ти?"След като човекът отговорил, че материалното му състояние е добро, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) му казал:
"Тогава направи така, че да проличи, че Аллах , ти е дал богатство!"(Несаи. Зинет, 54; Ахмед б. Ханбел. Муснед. 4, с. 137)
В друго предание е казал:
"Аллах обича да вижда в своя раб следата от благодатта, която му е дарил!" (Ахмед б. Ханбел, т. 2, 182)
Колко добре показват тези случаи, че в исляма сърдечната (вътрешната) чистота и външният естетичен вид взаимно се допълват. А мюсюлманинът, когато облича някоя нова и красива дреха, за да не изпадне във високомерие и надменност, трябва да отправя молба към Аллах, както отправял и Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем), със съзнанието, че благодатта е от Аллах. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), когато обличал нова дреха, отправял следната молба:
"Слава на Аллах, Който ме облече в тази дреха и ми я дари, без да имам за това нито мощ, нито сила! О, Аллах, за Теб е прославата! Ти ме облече в тази (дреха). Моля Те за добро от нея и за доброто, за което е създадена! И търся убежище при Теб от лошото от нея и от лошото, за което е създадена!"(Ебу Дауд. Либас, 1; Тирмизи. Либас, 29)
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) предупредил общността си с огъня на Ада (Джехеннема), че на онези, които се обличат с цел да се гордеят и да показват високомерие пред хората, в Съдния ден ще им се облече дрехата на унижението.
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) не изричал също така нито една непристойна или груба дума, използвана обичайно, казвайки:
"В Съдния ден на везните на вярващите не ще има по-тежко нещо от добрия характер. Аллах ненавижда онзи, който върши непристойни дела и изрича непристойни думи."(Тирмизи. Бирр, 61)
Когато Ебу Зер Гифари обидил Билял Хабеши, наричайки го син на черна майка, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) му казал:
"О, Ебу Зер! Наистина все още в тебе са останали навици от невежеството!"(Бухари. Иман, 22)
След това порицание от Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) Ебу Зер (радиаллаху анху) сложил глава на прага и казал:
"О, Билял! Не ще вдигна главата си от земята, докато ти не я настъпиш!..."По този начин искал да бъде извинен заради грубата си постъпка...
Тъй като бил много вежлив, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) лично обслужвал гостите си, с което им засвидетелствал почитта си.
Дори през своето детство с никого не влизал в спор с грубост.
Бил известен със състраданието си и близостта си до бедните, сираците, самотните и вдовиците.(Бухари. Нафакат, 1; Муслим. Зухд, 41-42)
Енес (радиаллаху анху) е казал:
"Десет години слугувах на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Нито веднъж не ми каза: "Това да беше го направил така!", решавайки, че постъпката ми е грешна."(Ебу Дауд. Едеб, I)
Състрадателното му отношение достигнало дори военнопленниците, като заповядал да се отнасят добре с тях.
Милостта на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) обхващала всички твари. Когато видял дете, лицето му огрявало с радост и обич. Взимал в ръце децата на сахабетата си (сподвижниците) и ги галел. Винаги, когато срещал деца, ги поздравявал. Много ги обичал и понякога се шегувал с тях. Веднъж дори видял група деца да се надпреварват в бягане и се присъединил към тях.
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) – Милостта за световете – когато се намирал върху камилата си и срещнел деца, вниманието му към тях се изразявало в това да ги качва върху нея, за да им достави радост. Затова Енес (радиаллаху анху) е казал:
"Не видях друг, който да зачита правата на семейството и децата толкова, колкото Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем).“Според предание на съпругата му Айше (радиаллаху анха) веднъж, докато Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) целувал внуците си, един бедуин дошъл при него. Той се учудил на силната обич на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и казал:
"О, Пратенико! Вие целувате децата си? Ние не ги галим, и не ги целуваме." Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) отговорил:
"Ако Аллах е премахнал милостта и състраданието от твоето сърце, аз какво мога да направя!...“(Бухари. Едеб, 22)
Тези думи са прекрасен израз на милостта и състраданието на исляма към децата!
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) взел на едното си коляно Усаме б. Зейд, а на другото – внука си Хасан (радиаллаху анху). Прегръщайки ги, казал:
"О, Аллах! Дари ги с милост и щастие! Защото аз желая за тях доброто и щастието..."(Бухари. Едеб, 18; Муслим. Фезаил, 64)
Той забранявал да се проклинат децата, което изразява огромната обич, състрадание и милост в сърцето му.
От признаците за неговото дълбоко състрадание са разрешението на майката, чието дете плаче, да скъси своята молитва, за да не се притеснява за детето си; молитвите му с просълзени очи, които отправял за своята общност (уммет) през дългите нощи; жертването на собствения си живот, за да спаси хората от огъня на Джехеннема...
Портал 